Цифрова крепост

18.

Изправен зад стъклената външна стена на кабинета си в токийския небостъргач, Нуматака всмукна дълбоко от пурата и се усмихна. Просто не можеше да повярва на невероятния си късмет. Отново бе разговарял с американеца и ако всичко се развиеше според плана, Танкадо вече трябваше да е елиминиран и неговото копие на ключа — иззето.

Колко е иронично, размишляваше Нуматака, че това копие щеше да попадне у него. Токуген Нуматака се бе запознал с Танкадо преди много години. Младият програмист бе дошъл да търси работа в „Нуматек Корп“ веднага след завършване на гимназията. Нуматака естествено го бе отпратил. Не че бе имал някакви съмнения в гениалността на младежа, просто по онова време бяха натежали други съображения. Макар Япония да бе стъпила на пътя на промените, Нуматака бе от старата школа и живееше според кодекса на гменбоко — кодекса на честта и достойнството. Нямаше място за никакво отклонение от перфектното. Ако наемеше недъгав, това щеше да опозори компанията му. Така че бе отхвърлил молбата на Танкадо, без дори да я погледне.

Отново погледна часовника си. Американецът — „Северна Дакота“ — трябваше да се обади всеки момент. Нуматака се надяваше, че всичко е наред.

Ако ключовете бяха така истински, колкото му бяха обещали, трябваше да отключат най-искания софтуерен продукт за цялата компютърна ера: напълно неразшифриуемия алгоритъм за цифрово кодиране. Нуматака щеше да вгради алгоритъма в гарантирани срещу отваряне и запечатани със спрей чипове с висока степен на интеграция и щеше да залее масовия пазар с тях, предлагайки ги на производители на компютри, правителства, индустрии, а кой знае… може би дори и на черния пазар — на международните терористи.

Усмихна се доволно. Изглежда, както обикновено, бе заслужил благословията на седемте бога на късмета. „Нуматек Корп“ бе на прага да придобие единственото копие на „Цифрова крепост“. Двайсет милиона долара бяха много пари, но като се имаше предвид за какво се даваха… хм, получаваше продукта направо на безценица.