Цифрова крепост

104.

Сюзан излезе от „Възел 3“.

Залиташе.

Тръгна като в сън към главния изход на „Крипто“. В ушите й звучеше гласът на Грег Хейл: Сюзан, Стратмор ще ме убие! Сюзан, командърът е влюбен в теб!

Стигна до грамадната кръгла врата и отчаяно започна да набира комбинацията. Вратата не помръдваше. Опита отново, но масивната като врата на хранилище преграда не се отместваше. Изглежда, прекъсването на тока бе довело да изтриване на паролите за излизане. Капанът отказваше да я пусне.

Две ръце я обхванаха отзад и стиснаха полупарализираното й тяло. Докосването бе познато, но тя се погнуси. Макар в него да отсъстваше бруталната сила на Грег Хейл, долавяше се отчаяна грубост и твърда като стомана решимост.

Сюзан се обърна. Мъжът, който я държеше, бе смазан и изплашен. Лицето му… това лице тя не бе виждала.

— Сюзан… — умолително проговори Стратмор. — Мога да обясня.

Тя опита да се отскубне. Но той я държеше здраво.

Сюзан опита да изпищи, но нямаше глас. Опита се да побегне, но здравите му ръце не я пускаха.

— Обичам те — прошепна той. — И винаги съм те обичал.

Стомахът на Сюзан се обърна.

— Остани с мен.

В главата й се въртяха ужасяващи образи: затварящите се за последен път светлозелени очи на Дейвид… окървавеният труп на Грег Хейл на мокета… потрошеното обгоряло тяло на Фил Чартрукян върху кожуха на генератора.

— Болката ще мине — увещаваше я гласът. — И отново ще можеш да обичащ.

Но Сюзан не чуваше нищо.

— Остани с мен — умоляваше я гласът. — Аз мога да излекувам раните ти.

Тя отново започна да се бори със сковаващата я прегръдка.

— Направих го заради нас. Ние сме създадени един за друг… Сюзан, обичам те… — Потокът от думи се лееше, сдържан от години. — Обичам те… Обичам те!

И точно в този миг, сякаш отвратен от гнусното предложение на Стратмор, TRANSLTR изсъска безмилостно и остро. Звукът беше абсолютно нов… далечно, заплашително цвъртене, което се засилваше като развиваща се в търбуха на чудовището змия. Изглежда, фреонът така и не бе успял да стигне навреме там, където бе най-нужен.

Командър Стратмор пусна Сюзан и се обърна към струващия два милиарда долара компютър. Очите му се разшириха от страх.

— Не! — Той се хвана за главата. — Не!!!

Шестетажната „ракета“ се разтресе. Стратмор залитна неуверено напред. После падна на колене като окаян грешник пред своя гневен бог. Но това не можеше да помогне. В дъното на силоза титаново-стронциевите процесори на TRANSLTR току-що се бяха запалили.