Цифрова крепост

1

Бяха в Смоуки Маунтинс в любимия си мотел. Дейвид я гледаше усмихнато:

— Е, красавице, какво ще кажеш? Ще се омъжиш ли за мен?

Тя го гледаше от леглото с балдахина и знаеше, че той е избраникът на сърцето й. Единственият. Завинаги. Взря се в тъмнозелените му очи и точно в този миг се разнесе оглушителен звън. Който й го отнемаше. Тя посегна към него, но ръцете й уловиха само празния въздух.

Дразнещият звън на телефона изтръгна Сюзан Флечър от обятията на съня. Тя изохка разочаровано, седна в леглото и посегна слепешката за слушалката.

— Ало?

— Сюзан, Дейвид се обажда. Събудих ли те?

Тя се усмихна и се претърколи в леглото.

— Тъкмо те сънувах. Защо не дойдеш да попалуваме?

Той се засмя.

— Още е тъмно.

— Ммм… — сластно простена тя. — Значи просто трябва да дойдеш и да попалуваме. И ще поспим заедно, преди да потеглим на север.

Дейвид се засмя притеснено.

— Точно затова ти се обаждам. За екскурзията ни. Налага се да я отложим.

Внезапно Сюзан се разсъни.

— Какво!?

— Съжалявам. Налага се да напусна града. Но утре се връщам. И ще заминем вдругиден рано сутринта. Ще имаме на разположение цели два дни.

— Но аз вече направих резервации… — обидено каза Сюзан. — Запазих старата ни стая в „Стоун Манър“.

— Знам, но…

— И довечера трябваше да празнуваме… половин година. Нали все пак помниш, че сме сгодени?

— Сюзан — въздъхна той, — нека не се задълбочаваме. Долу ме чака кола. Ще ти се обадя от самолета и ще ти обясня всичко.

— От самолета?… — повтори тя. — Какво става? Как така университетът…

— Не е университетът. Казах ти, ще ти се обадя и ще ти обясня. Трябва да тръгвам. Ще ти звънна, обещавам ти най-тържествено.

— Дейвид! — извика тя. — Какво…

Но вече бе късно. Дейвид беше затворил. Сюзан остана будна в леглото няколко часа в очакване на обаждането. Но телефонът така и не звънна.

Късно следобед Сюзан лежеше във ваната. Беше се потопила в ароматната сапунена пяна и се мъчеше да забрави „Стоун Манър“ и Смоуки Маунтинс. „Къде ли е той? — питаше се тя. — И защо не се обажда?“

Горещата вода малко по малко изстиваше. Сюзан тъкмо се готвеше да излезе от ваната, когато безжичният телефон се събуди за живот с приглушен звън. Тя моментално се надигна — разплиска сапунена вода по пода — и сграбчи предвидливо оставената на ръба на ваната слушалка.

— Дейвид?

— Стратмор се обажда — съобщи гласът.

Сюзан се отпусна във водата.

— О… — Тя не успя да скрие разочарованието си. — Добър ден, шефе.

— Надяваше се да е някой по-млад от мен, а? — засмя се гласът.

— Не, сър — притеснено се оправда Сюзан. — Не е точно така…

— Естествено, че е — отново се засмя той. — Дейвид Бекър е страхотно момче. Дано не го изпуснеш.

— Благодаря, сър.

Гласът на шефа й стана по-строг:

— Сюзан, обаждам ти се, защото спешно имам нужда от теб тук.

— Събота е, сър. Нали обикновено не…

— Известно ми е — спокойно я уведоми той. — Но имаме извънредна ситуация.

Извънредна ситуация? Сюзан отново седна във ваната. Стратмор изричаше пред нея тези думи за пръв път. Извънредна ситуация? В „Крипто“? Дори не можеше да си представи за какво може да става дума.

— С-слушам, сър — запъна се тя. — Веднага тръгвам.

— Побързай — нареди той и затвори.

Сюзан Флечър стоеше загърната в хавлиена кърпа и от тялото й се стичаха капки — право върху дрехите, които бе подредила нагънати снощи — къси панталонки за разходките из планината, пуловер за студените планински вечери и новото бельо, което си бе купила специално за нощите. С развалено настроение тя влезе в дрешника за чиста блузка и пола. Извънредна ситуация? В „Крипто“?

Докато слизаше по стълбите, се запита възможно ли е да се случи нещо, което да развали деня й още повече.

Предстоеше й да се убеди, че е възможно.