Цифрова крепост

111.

В командната зала се разнеси силен вик:

— Акули!

Джаба мигновено се извърна към екрана. Извън концентричните окръжности се бяха появили две тънки линии. Изглеждаха като сперматозоиди, опитващи се да оплодят съпротивляваща се яйцеклетка.

— Кръв във водата, момчета! — Джаба се обърна към директора. — Трябва ми решение. Или започваме да изключваме моментално, или няма да успеем да го направим навреме. В мига, в който усетят, че „Бастион“ го няма, двамата натрапници ще нададат боен вик.

Фонтейн не реагира. Беше дълбоко замислен. Новината на Сюзан Флечър за намиращия се в Испания ключ му се бе сторила окуражаваща. Той я погледна. Тя изглеждаше като оттеглила се в собствен свят, седнала безсилно на един стол и отпуснала глава в ръцете си. Фонтейн не знаеше какво точно е предизвикало тази реакция, но каквото и да беше, време за това нямаше.

— Искам решение! — продължи да настоява Джаба. — Веднага!

Фонтейн вдигна поглед. И му отговори с абсолютно спокоен глас:

— Искаш решение? Ще го получиш. Няма да изключваме! Ще чакаме.

Челюстта на Джаба провисна.

— Какво?! Но това е…

— Риск — прекъсна го Фонтейн. — Гамбитен ход, който може да ни донесе печалбата. — Той взе мобилния телефон на Джаба, набра един номер и каза: — Мидж. Слушай внимателно…