Цифрова крепост

37.

Бекър слезе по стълбите на „Алфонсо XIII“ и уморено тръгна към бара. Дребен като джудже барман разстла пред него салфетка.

— Quiere Vd. Algo? — повтори предложението си барманът. — Fino? Jeres?

— Благодаря, нищо — отговори Бекър. — Интересува ме има ли в града клубове на рокери-пънкари?

Барманът го изгледа странно.

— Клубове? За пънкари?

— Да… някакво място тук, където да се събират.

— No lo se, sefior. He зная. Но определено не го правят тук! — Той се усмихна. — Все пак едно питие?…

Бекър едва се сдържа да не изругае. Нищо не се развиваше според плановете му.

— Que bebe listed? — „Какво ще пиете?“

Над главите им се разнасяше едва доловима класическа музика. „Бранденбургските концерти — помисли си Бекър. — Номер 4“. Двамата със Сюзан бяха посетили миналата година концерта на оркестъра на Академията Сейнт Мартин, включващ точно „Бранденбургските концерти“. Изведнъж му се прииска и тя да е сега с него тук. Прохладният полъх откъм климатика му напомни какво е сега навън. Представи си как обикаля из душните улици на Триана и търси пънкарка с тениска, щампована с цветовете на британското знаме. После отново се сети за Сюзан.

— Zumo de arandano — с изненада чу той собствения си глас. „Сок от боровинки“.

Барманът го погледна озадачено:

— Solo?

Сокът от боровинки бе популярен в Испания, но бе нечувано да се пие извън комбинация на коктейл.

— Si — потвърди Бекър. — Solo.

— Echo un poco de Smirnoff? — настояваше барманът. „С малко «Смирноф»?“

— No, gracias.

— Gratis? — „От заведението?“

Борейки се с пулсиращата в главата му кръв, Бекър отново си представи мръсните улици на Триана, задушаващата жега и дългата нощ, която го чакаше. „Какво толкова, по дяволите…“ И той кимна:

— Si, echame un poco de vodka.

Барманът с облекчение се извърна, за да изпълни поръчката.

Бекър огледа бара и се попита дали това не е сън. Всичко освен истината изглеждаше толкова правдоподобно. „А аз съм университетски преподавател — напомни си той, — изпълняващ секретна мисия“.

Барманът се появи пред него и артистично постави върху салфетката напитката му.

— A su gusto, senor. Боровинков сок с глътка водка.

Бекър му благодари, отпи от високата чаша и едва не се задави. Глътка?!