Цифрова крепост

60.

Двуцвет тръгна по тесния коридор, който водеше от верандата към дансинга. Обърна глава, за да провери в отражението как му стои безопасната игла, и усети зад себе си застрашителното присъствие на висок човек. Обърна се рязко, но вече беше прекалено късно. Две ръце като клещи с лекота го приковаха до огледалната стена.

Пънкът опита да се изскубне.

— Едуардо? Ей, пич, ти ли си? — Усети ръка да минава през портфейла му, но миг по-късно отново бе здраво притиснат към стената. — Еди! — извика пънкът. — Стига си се ебавал! Някакъв тип търсеше Меган. — Човекът го държеше здраво. — Ей, Еди, пич… престани! — Но когато най-сетне се досети да погледне в огледалото, в което бе натиснато лицето му, видя, че човекът зад него изобщо не е неговият приятел.

Лицето беше обсипано с белези от шарка. Две безжизнени очи го гледаха иззад очила с телени рамки. Мъжът се наведе напред и опря уста в ухото на Двуцвет. Странен, задавен глас задавено изграчи:

— Adonde fue? — Къде отиде той? — Гласът определено беше много странен.

Пънкът замръзна, парализиран от страх.

— Adonde fue? — повтори гласът. — El Americano.

— Ъъ… на летището. Aeropuerto — заекна Двуцвет.

— Aeropuerto? — повтори мъжът. Тъмните му очи внимателно наблюдаваха устните на Двуцвет в огледалото.

Пънкът кимна.

— Tenia el anillo? — Намери ли пръстена?

Ужасѐн, Двуцвет само завъртя глава.

— Viste al anillo? — Ти видя ли пръстена?

Двуцвет се поколеба. Какъв беше правилният отговор на това?

— Viste al anillo? — настоя приглушеният глас.

Двуцвет кимна утвърдително, надяваше се честността поне веднъж да му помогне. Не се случи така. Секунди по-късно тялото му се свлече на пода с пречупен врат.