Цифрова крепост

27.

На етажа на отдел „Крипто“ сенките се издължаваха и ставаха по-малко контрастни. Автоматичното осветление над главите им постепенно се засили, за да компенсира настъпващия здрач. Сюзан седеше пред терминала в очакване на новини от трейсъра си. По някаква причина той все още не бе сработил.

Мислите й непрекъснато се отклоняваха — Дейвид й липсваше, а Грег Хейл й досаждаше с присъствието си и й се искаше най-сетне да си тръгне. За щастие поне мълчеше, потънал в работата си. Сюзан ни най-малко не се интересуваше точно каква задача го е довела тук в почивния ден, молеше се само да не активира монитора за наработеното време. Досега явно не го бе направил, защото шестнайсет часа със сигурност щяха да го накарат да извика от удивление.

Тъкмо довършваше третата си чаша билков чай, когато чакането свърши — терминалът й издаде къс звук. Пулсът й се ускори. На екрана се появи иконата на запечатан плик, обявяващ пристигането на имейл. Сюзан хвърли поглед към Грег. Той беше все така потънал в проблема си. Тя затаи дъх, щракна два пъти с мишката върху иконата на плика и прошепна:

— Северна Дакота, сега ще разберем кой си.

Имейлът се отвори. Състоеше се от един-единствен ред. Сюзан го прочете. След това го прочете още веднъж.

От другата страна на залата Грег тихо се засмя. Сюзан провери подателя.

Ядоса се, но не го показа. Вместо това изтри имейла от диска си.

— Много умно, Грег.

— Там правят страхотно карпачо — усмихна се той. — Какво ще кажеш? А след това бихме могли да…

— Забрави.

— Снобка — въздъхна Грег и отново се съсредоточи върху монитора пред себе си. Беше поне стотният му опит да свали Сюзан. Гениалната криптоложка бе постоянен дразнител за него. Често си бе представял как правят секс… въображението му рисуваше картина, в която той я държи за краката и я обладава върху извития черен корпус на TRANSLTR. Само че Сюзан не се поддаваше на опитите му. Онова, което правеше нещата още по-трудно поносими, бе, че тази жена бе влюбена в някакъв университетски преподавател, който се трудеше по цял ден за трохи. Щеше да е крайно жалко Сюзан да разводни гените си, като роди от някакъв учен… при положение, че можеше да има на разположение Грег. „Ние бихме имали идеалните деца“, помисли си той.

— Върху какво работиш? — поинтересува се Грег: опитваше различен подход. Сюзан не отговори. — Ясно, голям екипен играч си. Наистина ли не мога да надникна? — Хейл стана и започна да заобикаля разположените в кръг терминали.

Сюзан почувства, че любопитството на Хейл днес може да създаде сериозни проблеми. Затова взе бързо решение и повтори лъжата на шефа:

— Диагностика.

Хейл спря.

— Диагностика? — В гласа му звучеше нескривано съмнение. — Прекарваш съботния си ден в провеждането на диагностика, вместо да се забавлявате с професора?

— Казва се Дейвид.

— Не ме интересува.

Сюзан го изгледа гневно.

— Нямаш ли си друга работа?

— Да не се опитваш да се отървеш от мен? — престорено се нацупи Хейл.

— Честно казано, да.

— Господи, Сю, колко ме нарани. — Сюзан Флечър присви застрашително очи. Мразеше да я наричат Сю. Не че в името имаше нещо лошо, но Хейл бе единственият, който се обръщаше към нея така. — Защо не взема да ти помогна? — предложи услугите си Хейл и отново тръгна по периферията на кръга към нея. — Аз съм царят на диагностиката. Освен това умирам да видя що за диагностична програма е докарала тук в съботен ден великата Сюзан Флечър.

Сюзан погледна трейсъра на екрана. Знаеше, че не може да позволи на Хейл да го види — това би породило маса въпроси.

— Ще се оправя и сама, Грег — каза тя.

Но Хейл приближаваше. В мига, в който зави към нея, Сюзан разбра, че се налага да предприеме нещо. Хейл беше на няколко метра, когато тя взе решение: стана, за да го пресрещне, и блокира пътя му. Одеколонът му я задушаваше.

Погледна го право в очите.

— Казах „не“!

Хейл наклони глава, явно заинтригуван от тази нетипична за нея проява на тайнственост. Направи още една крачка, за да я предизвика, но не беше готов за онова, което последва.

Абсолютно хладнокръвно Сюзан опря показалец в твърдия му като камък гръден кош и спря движението му към нея.

Хейл не настоя и дори шокирано отстъпи крачка назад. Нямаше съмнение, че Сюзан не се шегува — никога досега не го бе докосвала, никога! Не че бе искал да го докосне точно по този начин, но за начало ставаше. Изгледа я озадачено и замислено се върна при терминала си. Седна пред него, разбрал със сигурност едно: прекрасната Сюзан Флечър работеше над нещо важно и то определено нямаше нищо общо с никаква диагностика.