Цифрова крепост

39.

Апартамент 301. Росио Ева Гранада стоеше гола през огледалото в банята. Беше настъпил моментът, от който се бе страхувала през целия ден. Германецът я чакаше в леглото. Беше най-едрият мъж, с когото й се бе налагало да ляга.

Без никакво желание тя извади кубче лед от кофичката с вода и го разтри върху зърната на гърдите си. Те бързо се втвърдиха. Такава бе дарбата й — да прави мъжете да се чувстват желани. Това бе усещането, което ги караше да я търсят пак и пак. Прокара ръце по добре оформеното си, покрито с равен загар тяло и се помоли то да се запази такова поне още пет-шест години, за да събере достатъчно пари и да престане да се занимава с това. Сеньор Ролдан прибираше значителна част от спечеленото, но без него тя щеше да се присъедини към проститутките, които подбираха пияниците в Триана. Докато нейните клиенти поне разполагаха с пари. Освен това никога не я биеха и беше лесно да им се угоди. Тя облече финото си бельо, пое дълбоко дъх и отвори вратата на банята.

В мига, в който пристъпи в стаята, германецът се ококори. Беше сложила черно неглиже. Тъмната й кожа сияеше под меката светлина, а зърната й напираха под дантелата.

— Komm doch hierher — с желание каза той, съблече хавлията си и се просна по гръб.

Росио се усмихна насила и направи крачка към леглото. После свали поглед към чатала на грамадния германец. И се засмя наум от облекчение. Членът между краката му беше микроскопичен.

Той я сграбчи и нетърпеливо разкъса неглижето й. Дебелите му пръсти започнаха да опипват всеки сантиметър от тялото й. Тя падна върху него и започна да стене и да се извива в престорен екстаз. Двамата се превъртяха и той се озова върху нея. За миг тя се изплаши, че ще я смаже с тежестта си — задушаваше се, едва дишаше в гънките на лепкавата като маджун кожа на шията му. Замоли се поне да свърши бързо.

— Si, si!… — стенеше тя между тласъците. После заби нокти в гърба му, за да му помогне.

В главата й се носеха несвързани мисли… безбройните лица на мъже, които бе задоволявала, безчислените тавани, които бе гледала в полумрака, мечтаейки си един ден да има деца…

Изведнъж, без никакво предупреждение, тялото на германеца се изпъна, вдърви се и той се срина върху нея. „Това ли беше всичко?“ — помисли си тя, приятно изненадана.

Опита се да се измъкне изпод него.

— Скъпи — с пресипнал глас прошепна тя, — нека сега аз съм отгоре.

Но мъжът не помръдваше.

Тя забута със сила масивните му рамене.

— Скъпи, аз… не мога да дишам! — Усети, че почва да губи съзнание. Ребрата й пукаха. — Despiertate! — Тя инстинктивно впи пръсти в мократа му коса. — „Събуди се!“

И тогава усети топлата лепкава течност. Капеше върху нея от косата му… стичаше се по бузите й, в устата й. Беше солена. Тя диво се извъртя под него. Над нея странен лъч светлина освети изкривеното лице на германеца. От дупката в слепоочието му шуртеше кръв. Тя се опита да изкрещи, но не й бе останала никаква сила. Масата му я смазваше. С последните проблясъци на съзнанието си тя протегна пръсти към колоната светлина. Видя ръка. Държеше пистолет със заглушител. После нещо проблесна. И след това всичко изчезна…