Цифрова крепост

125.

— С колко разполагаме? — неспокойно попита от подиума Джаба.

Никой от техниците не му отговори. Всички стояха и гледаха като хипнотизирани развитието на събитията на екрана на ви-ар. Последният щит застрашително изтъняваше.

Сюзан и Соши обаче гледаха резултатите от търсенето в интернет.

— „Outlaw Labs“? — попита Сюзан. — Кои са пък тези?

Соши сви рамене.

— Да вляза ли в сайта им?

— Естествено… Шестстотин четиридесет и седем препратки към уран, плутоний и атомни бомби. Изглежда ми най-добрият ни шанс.

Соши щракна с мишката върху хипервръзката. Появи се съобщение:

— Облъчване? — Соши потрепери. — Господи!

— Търсете — отсече Фонтейн през рамо. — Да видим най-сетне какво има там.

Соши започна да прелиства документа. Мина през рецепта за нитрат на карбамида — експлозив, десетократно по-силен от динамита. Информацията се предлагаше невинно, сякаш ставаше дума за рецепта за курабийки.

— Плутоний и уран — повтори Джаба. — Не ни трябват разни глупости.

— Върни се — каза Сюзан на Соши. — Документът е прекалено голям. Намери съдържанието.

Соши се върна назад и го откри:

— Втори раздел! — извика Сюзан. — Уран и плутоний! Отвори там!

Всички изчакаха Соши да отвори нужния раздел.

— Ето… — каза тя. — Ей сега… — Бързо прегледа данните. — Тук има прекалено много информация. Някаква таблица… Как да разберем коя точно разлика търсим? Едната възниква по естествен път, другата е резултат от човешко въздействие. Плутоният е бил открит от…

— Число — извика Джаба. — Трябва ни число.

Сюзан отново прочете условието на Танкадо. „Простата разлика между елементите… разликата между… трябва ни число…“

— Момент! — извика тя. — Думата „разлика“ има няколко значения. На нас ни трябва число, значи говорим за математическия смисъл. Това е друга игра на думи от страна на Танкадо: „разлика“ значи „изваждане“.

— Да! — съгласи се Бекър от екрана. — Може би елементите имат различен брой протони или… нещо друго? Ако извадим…

— Той е прав! — каза Джаба и се обърна към Соши. — В тази таблица има ли някакви числа? Брой на протони? Време на полуразпад? Нещо, което става за изваждане?

— Три минути! — викна един от техниците.

— Може да става дума за критичната маса? — предположи Соши. — Тук пише, че критичната маса при плутония е 15,800 килограма.

— Да! — извика Джаба. — Виж сега и за урана. Каква е критичната му маса?

Соши се вгледа:

— Ммм… 49,500 килограма.

— Каква е разликата? — с надежда попита Джаба: — Колкс прави 49,500 минус 15,800…?

— 33,700 — нетърпеливо отговори Сюзан. — Но не мисля, че…

— Дръпни се… — заповяда Джаба и тръгна към клавиатурата. — Това трябва да е кил-кодът… 33,700!

— Почакай! — извика Сюзан, надничайки над рамото на Соши. — Тук има още числа… Атомно тегло… брой на неутроните… технология за извличане… — Тя продължи да плъзга поглед по таблицата. — Уранът се разпада на барий и криптон, плутоният… прави нещо друго. Уранът има 92 протона и 146 неутрона, но…

— Трябва ни най-очевидната разлика — неуверено се обади Мидж. — Казано е „простата разлика между елементите“.

— Господи! — избухна Джаба. — Как ще преценим кое за Танкадо е „проста разлика“?

— „Проста“ — намеси се Дейвид — също е дума с множество значения.

Думата се заби право между веждите на Сюзан:

— Проста! — изкрещя тя. — Проста! — И се извърна към Джаба. — Кил-кодът е просто число. Помисли! Това е възможно най-логичното!

Джаба моментално осъзна правотата на Сюзан. Енсей Танкадо бе изградил кариера, основаваща се на простите числа. Простите числа са основни градивни блокове на практически всички алгоритми за зашифроване — уникални числа, които не се делят на нищо друго освен на единица и на себе си. Особено подходящи за шифроване ги прави обстоятелството, че компютрите не могат да се справят с тях, като използват типичните методи за намиране на делители от рода на числовото дърво.

Соши побърза да се намеси:

— Да! Това е идеалното решение! Простите числа са съществен елемент на японската култура. В хайку се използват прости числа: три реда с брой на сричките в тях съответно пет, седем и пет — все прости числа. Пагодите в Киото до една имат…

— Стига! — изрева Джаба. — Дори кил-кодът да е просто число, какво? Възможностите са безкрайни!

Сюзан знаеше, че Джаба е прав. Редът на естествените числа е безкраен, така че човек винаги може да намери следващо просто число. Само межди нула и един милион съществуват над 70 000 такива. Всичко зависеше от това колко голямо просто число е решил да използва Танкадо. Естествено, колкото по-голямо, толкова по-трудно за отгатване.

— Сигурно е огромно! — изпъшка Джаба. — Каквото и число да е избрал, не се съмнявам, че е чудовищно голямо.

От дъното на залата се разнесе вик:

— Две минути!

Джаба погледна примирено екрана. И последният щит започваше да се огъва. Техниците се защураха панически. Но нещо в Сюзан й казваше, че са много близко.

— Можем да го направим! — заяви тя. — Обзалагам се, че от всички разлики между урана и плутония само една може да се изрази с просто число! Това е последната ни сламка. Числото, което търсим, е просто!

Джаба изгледа с отвращение таблицата със сравнителните характеристики на урана и плутония и вдигна безпомощно рамене.

— Та тук има стотици величини. Няма начин да ги извадим една от друга и да проверим дали резултатът е просто число.

— Голяма част от елементите в таблицата са нечислови поправи го Сюзан. — Тях ще игнорираме. Уранът съществува в природата, докато плутоният е създаден от човека. Уранът използва капсул-детонатор, а плутоният — имплозия. Това не са числа, значи не ни интересуват!

— Действайте! — късо нареди Фонтейн. На екрана на ви-ар програмата последната стена бе тънка като яйчена черупка.

Джаба обърса чело и изсумтя:

— Добре, като няма какво друго… започвайте да изваждате. Аз се залавям с горната четвърт. Сюзан — за теб е средата. Останалите си разпределете другото. Напомням — търсим разлика, която се изразява с просто число.

Само след няколко секунди стана ясно, че никога няма да се справят. Числата бяха големи, а имаше случаи, когато размерностите на величините не съвпадаха.

— Ябълки и портокали… — гневно мърмореше Джаба. — Имаме гама-лъчи срещу електромагнитен импулс… делящ се срещу неделящ се… пречистен срещу такъв с процентно съдържание. Пълна бъркотия!

— Трябва да е тук! — твърдо заяви Сюзан. — Трябва да помислим. Има някаква разлика между урана и плутония, която ни се изплъзва! Със сигурност е нещо просто!

— Ъъ… може ли? — обади се Соши. Беше отворила втори прозорец с таблицата и методично я преглеждаше.

— Какво има? — попита Фонтейн. — Намери ли нещо?

— Ммм… донякъде — неуверено отговори тя. — Нали ви казах, че бомбата над Нагасаки е била плутониева?

— Да — отговориха всички.

— Ами… — Соши пое дълбоко дъх. — Излиза, че съм направила грешка.

— Какво? — задави се Джаба. — Търсим не каквото ни трябва?

Без да отговаря, Соши посочи екрана. Всички се събраха край нея и впериха поглед в него:

— Но… — запъна се Сюзан. — Ако „елементите“ са уран и в двата случая, как тогава ще намерим разликата между тях?

— А може Танкадо да е сбъркал — предположи Фонтейн. Може да не е знаел, че бомбите са еднакви.

— Не — въздъхна Сюзан. — Танкадо беше недъгав именно заради тези бомби. И съм убедена, че е знаел всичко възможно най-точно!