Цифрова крепост

42.

Във „Възел 3“ Сюзан неспокойно крачеше напред-назад. Съжаляваше, че не бе разкрила Хейл, докато бе имала тази възможност.

Хейл седна пред терминала си.

— Стресът е убиец, Сю. Ако споделиш с мен, ще ти олекне, уверявам те.

Сюзан си наложи да седне. Според нея Стратмор трябваше да е свършил важния си разговор и щеше да се върне, за да поговорят, но от него нямаше и следа. Сюзан полагаше големи усилия да запази спокойствие. Погледна към екрана на компютъра си. Трейсърът още бе активен… за втори път. Не че вече имаше смисъл — тя знаеше отлично какъв адрес ще й върне: GHALE@crypto.nsa.gov.

Сюзан вдигна поглед към офиса на Стратмор и разбра, че повече не може да чака. Налагаше се да прекъсне телефонния разговор на началника си, колкото и важен да бе той. Стана и бързо тръгна към вратата.

Хейл, разтревожен от необичайното й поведение, стана и й препречи пътя.

— Кажи ми какво става — нахално поиска той. — Нещо не е наред. Какво става?

— Пусни ме да мина — каза хладно Сюзан, изведнъж усетила невидима опасност.

— Хайде де — настоя Хейл. — Стратмор практически уволни Чартрукян затова, че си върши съвестно работата. С TRANSLTR става нещо. Досега не е имало случай диагностика да върви цели осемнайсет часа. Това са дивотии и ти много добре го знаеш. Кажи ми какво става!

Сюзан присви очи. „Ти знаеш дяволски добре точно какво става!“

— Дръпни се, Грег — заповяда тя. — Трябва да отида до тоалетната.

Хейл се ухили, изчака малко и направи крачка встрани.

— Извинявай, Сю. Просто опит за лек флирт.

Сюзан профуча край него и изскочи от „Възел 3“. Докато минаваше покрай стъклената стена, усещаше погледа му от другата страна да я пронизва.

Неохотно зави към тоалетните. Сега се налагаше да заобиколи, за да стигне до Стратмор. Защото Грег Хейл не трябваше да заподозре нищо.