Цифрова крепост

21.

Американецът, позвънил на пряката телефонна линия на Токуген Нуматака, беше разтревожен.

— Господин Нуматака… имам само секунди.

— Чудесно. Надявам се, че разполагате с двата ключа?

— Очертава се малко забавяне — обясни американецът.

— Това е неприемливо — изсъска Нуматака. — Обещахте да ги имате до края на деня!

— Появи се малък проблем.

— Мъртъв ли е Танкадо?

— Да — увери го гласът. — Моят човек е убил Танкадо, но не е могъл да вземе от него ключа. Малко преди да умре, Танкадо го е дал на някакъв турист.

— Възмутително! — ядоса се Нуматака. — И как тогава ще ми обещаете изключителните права…

— Спокойно — спря го американецът. — Ще ги имате. Гарантирам ви го. В секундата, в която открием липсващия ключ, „Цифрова крепост“ ще е само ваша.

— Но ключът може да бъде копиран!

— Всеки, който го е видял, ще бъде елиминиран.

Настъпи кратка тишина. Накрая Нуматака попита:

— И къде е ключът сега?

— Всичко, което трябва да знаете, е, че ще бъде намерен.

— Откъде сте толкова сигурен?

— Защото аз не съм единственият, който го търси. И американското разузнаване е надушило за изгубения ключ. По съвсем очевидни причини те биха искали да предотвратят неговото публично огласяване, за да спрат разпространението на „Цифрова крепост“. Изпратили са човек, който да го открие. Казва се Дейвид Бекър.

— Откъде знаете?

— Няма значение.

— И ако господин Бекър намери ключа?

— Моят човек ще го вземе от него.

— А след това?

— Не се безпокойте — студено го увери американецът. — Намери ли ключа, Бекър ще бъде възнаграден, както заслужава.