Цифрова крепост

78.

Джаба се въртеше под плетеницата от кабели, плувнал в пот. Все още лежеше по гръб, захапал фенерчето. Беше свикнал да работи до късно през уикендите — колкото по-малко хора се въртяха в АНС, толкова по-лесно бе да се справи с текущата поддръжка на хардуера. Той внимателно вмъкна върха на нажежения до червено поялник през паяжината от жици над себе си, действайки с изключително внимание — докосването дори на един от тези кабели можеше да доведе до непредвидими последици.

„Още няколко сантиметра“ — помисли си той. Точно тази операция му отнемаше много по-дълго, отколкото бе предполагал.

В мига, в който докосваше с върха на поялника жичката припой, мобилният му телефон остро иззвъня. Джаба трепна, ръката му помръдна и върху нея падна голяма цвъртяща капка разтопено олово.

— Мамка му! — Той изпусна поялника и едва на глътна фенерчето. — Мамка му… мамка му… мамка му!

Той избърса с ръка охлаждащата се капка припой. Топчето падна и остави впечатляващо петно изгоряла кожа. Чипът, който се бе опитвал да запои, падна и го удари по главата.

— Да ти го…

Телефонът го призова отново.

— Мидж — изруга той под носа си. „Върви по дяволите! Всичко с «Крипто» е наред“. — Но телефонът безстрастно продължаваше да звъни. Джаба се залови с прекъснатата работа, опитваше се да фиксира изпадналия чип. След минута чипът най-сетне беше на мястото си, а телефонът не бе спрял да звъни. „За бога, Мидж, откажи се!“

Телефонът звъня още петнайсет секунди и най-сетне спря. Джаба въздъхна облекчено.

Шейсет секунди по-късно уредбата за вътрешно оповестяване се включи с изпукване.

— Умолява се началникът на Сис-сек да се обади в централата за спешно съобщение.

Джаба извъртя очи, неспособен да повярва. „Не се предава!“ И пак пренебрегна повикването.