Цифрова крепост

112.

— Надявам се да знаете какво правите — изсъска Джаба. — Защото така губим последната възможност за планомерно изключване.

Но Фонтейн не му отговори.

Сякаш чакала точно този момент, вратата на командната зала се отвори и през нея влетя Мидж. Беше толкова задъхана, че едва можеше да говори.

— Директоре… Централата ще ни свърже всеки миг.

Фонтейн се обърна очаквателно към екрана. След петнайсет секунди на него се появи жива картина.

В началото образът бе на снежинки и малко накъсан, но постепенно се изчисти. Това беше предаване на образ с помощта на QuickTime — само пет кадъра в секунда. Картината показваше двама души. Единият беше рус, с военна подстрижка, другият — типичен американски блондин. И двамата бяха седнали срещу камерата като телевизионни говорители в очакване да бъдат пуснати в ефир.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Джаба.

— Стой мирно! — сряза го Фонтейн.

Мъжете седяха в нещо като микробус. Около тях висяха всевъзможни кабели. В този момент с пращене се включи звуковият канал. Изведнъж картината се обогати с фонов шум.

— Получаваме звук и образ по два различни канала, така че звукът ще има петсекундно закъснение в двете посоки.

— Кои са тези хора? — неспокойно попита Бринкерхоф.

— Сателитна връзка — мъгляво обясни Фонтейн, без да сваля поглед от двамата мъже, които бе изпратил в Испания. Просто бе взел нужната предпазна мярка. Бе приел плана на Стратмор в почти всички негови подробности: прискърбната необходимост да бъде отстранен Енсей Танкадо, модифицирането на „Цифрова крепост“ — всичко това беше поставено на здрава основа. Но в него бе имало нещо, от което Фонтейн се чувстваше притеснен — използването на Улохот. Улохот бе опитен, но беше наемник. Можеше ли при това положение да му се има доверие? Дали нямаше да задържи ключа за себе си? Фонтейн бе преценил, че е разумно да го държи под око, ей така, за всеки случай, и бе направил необходимото.