Цифрова крепост

97.

Фонтейн влезе с гръм и трясък в заседателната зала. Бринкерхоф и Мидж го следваха по петите.

— Ето! — задъхано обяви Мидж и трескаво посочи прозореца.

Фонтейн погледна към святкащия купол на „Крипто“ и се ококори невярващо. Не, това определено не бе част от плана.

— Прилича на проклето диско — избърбори Бринкерхоф.

Фонтейн гледаше и се опитваше да разбере какво става там. През няколкото години работа на TRANSLTR подобно нещо не се бе случвало. „Прегрява“, реши той. И се удиви, че Стратмор вече не го е изключил. На администратор от нивото на Фонтейн бе нужна част от секундата, за да вземе решение.

Той грабна слушалката на интеркома от заседателната маса и набра вътрешния номер на „Крипто“. Звукът в слушалката му подсказа, че има проблем с номера, който търси.

Фонтейн стовари обратно слушалката.

— По дяволите! — Вдигна я пак и набра номера на мобилния телефон на Стратмор. Този път сигналът за избор бе нормален.

Шест позвънявания.

Бринкерхоф и Мидж като хипнотизирани гледаха как директорът на АНС крачи из залата като тигър на верига. Лицето му бе тъмночервено от гняв.

Той отново тресна слушалката.

— Не мога да повярвам! — изръмжа директор Фонтейн. — „Крипто“ всеки момент ще експлодира, а Стратмор не отговаря на проклетия си телефон.