Цифрова крепост

114.

— Тогава го потърсете! — нареди Фонтейн.

Безсилен да помогне с каквото и да било, директорът проследи как двамата агенти претърсват двете отпуснати тела за лист със случайни букви и цифри. Джаба пребледняваше все повече и повече.

— Господи, те не могат да намерят нищо. Свършени сме!

— Губим FTP филтрите! — извика разтревожен глас. — Оголване на третия щит!

На големия екран агентът с военната подстрижка безпомощно разпери ръце.

— Сър, никакъв ключ няма. Претърсихме обстойно и двамата. Джобове… облекло… портфейли. Никаква следа. Улохот носеше компютър модел „Монокъл“ и прегледахме и него. Доколкото може да се прецени, не е изпращал нищо наподобяващо случаен низ от цифри и букви… само списък на убитите.

— По дяволите! — изпусна нервите си Фонтейн. — Трябва да е там. Продължавайте да търсите!

Джаба реши, че е видял достатъчно: Фонтейн бе играл хазартно и бе загубил. Сега беше ред той да поеме контрола над нещата. Грамадният сис-сек се спусна от подиума като буря от планина — и се развика на служителите си:

— Получете достъп до дублиращите вериги! Започнете изключване! Веднага!

— Няма да успеем! — отчаяно извика Соши. — Трябва ни половин час. Докато успеем да изключим, всичко ще е свършило!

Джаба отвори уста да я скастри, но в същия миг откъм задната половина на залата се разнесе отчаян вик.

Всички се обърнаха. Сюзан Флечър бе станала. Приличаше на привидение. Лицето й бе тебеширенобяло, а очите й бяха приковани в екрана, където поредният петсекунден кадър показваше Дейвид Бекър — безжизнен и окървавен на пода на микробуса.

— Убили сте го! — изпищя тя. — Убили сте го! — Залитна към екрана и протегна ръце. — Дейвид…

Всички я гледаха смутено. Сюзан се приближи до екрана. Все така повтаряше името на любимия си, без да откъсва поглед от него.

— Дейвид — задъхано прошепна тя. — О, Дейвид… как можаха…

Фонтейн изглеждаше объркан.

— Познавате ли този човек?

Сюзан изобщо не го чу. Спря пред големия екран и все така объркана и смазана продължи да шепне името на мъжа, когото обичаше.