Цифрова крепост

101.

През целия си живот Дейвид Бекър не бе хващал оръжие, но сега държеше. Обезобразеното тяло на Улохот лежеше сгърчено в полумрака на стълбището на „Жиралда“. Бекър опря дулото в слепоочието на убиеца и предпазливо коленичи до него. Едно потрепване и щеше да стреля. Но никакво потрепване на последва. Улохот бе мъртъв.

Бекър пусна пистолета и седна на стълбите. За първи път от години очите му плувнаха в сълзи. Опита се да ги преглътне. Знаеше, че ще има време за всякакви емоции по-късно — сега просто трябваше да се прибере колкото може по-скоро. Опита се да стане, но краката му трепереха. Отпусна се на каменните стъпала, напълно изнемощял.

Някак разсеяно изгледа трупа пред себе си. Очите на убиеца вече започваха да помътняват, безжизнено вперени в нищото. По някакво чудо очилата му не се бяха счупили. Странни очила, помисли си Бекър, с жица, която излиза зад ухото и отива към нещо в калъф на колана му. Но беше прекалено изморен, за да ги огледа подробно.

Премести поглед върху пръстена на пръста си и прочете гравираното. Както бе заподозрял от самото начало, не беше на английски. Загледа се в надписа за един дълъг момент, после се намръщи. „Заслужава ли това да убиеш за него?“

Когато Бекър най-сетне събра сили да излезе от „Жиралда“, утринното слънце бе все така ослепително. Болката в ребрата беше започнала да го отпуска. Постоя замаян и опиянен от сладкия аромат на портокаловите дървета, после бавно тръгна през двора.

В мига, в който се отдели от кулата, наблизо с поднасяне спря микробус. От него изскочиха двама мъже. И двамата бяха млади, в камуфлажни униформи. Тръгнаха към Бекър с леко скованата ефективност на добре настроени машини.

— Дейвид Бекър? — попита единият.

Бекър спря, изненадан, че знаят името му.

— Кои… сте вие?

— Елате с нас, моля. Веднага!

В срещата имаше нещо неестествено… нещо, което неприятно погъделичка още оголените краища на нервите му. Той отстъпи.

По-ниският го изгледа с леденостуден поглед.

— Елате, господин Бекър. Моментално!

Бекър се извърна, за да побегне. Но можа да направи само една крачка. Единият от мъжете извади оръжие. Чу се изстрел.

В гръдния му кош изригна остра болка и мигновено се разпростря из тялото му и нахлу в черепа му. Пръстите му се вдървиха и Бекър рухна като отсечено дърво. И в следващия миг над него се спусна тъмнината…