Дързост

ПЪРВА ГЛАВА

Щом като през изминалите години се потвърди необходимостта един млад мъж, който притежава голямо богатство, да изпита нужда от съпруга, в такъв случай и обратната страна на нещата трябваше да докаже тази истина: всяка красива и заможна лейди трябва да се стреми със жар да открие своя съпруг.

И все пак нашата героиня се намери в положение единствена да се противопоставя на тази самодоволна увереност. Мис Джорджиана Дарси от Пембърли в Дарбишър беше красива, завършена и нещо повече — наследница на едно значително богатство, но остана въпреки това на седемнайсет години съвсем незаинтересована и несклонна да осигури бъдещето си щастие, като предостави това богатство на когото и да било. Джорджиана имаше причина за това.

И причината не се криеше във факта, че тя не беше опитвала да се влюби, съвсем не беше така. Никога не беше бленувала за нищо повече от това. Но първото й любовно приключение само я беше обезсърчило. Останала сираче, още от времето, когато бе навършила деветата си година, тя израстваше като едно необикновено хубаво и очарователно дете. Отглеждаше я нейният единствен брат и любящ пазител — Фицуилям Дарси. Бяха я обучавали цяла поредица от гувернантки и докато те всички я намираха за хрисима, дори плаха, това впечатление не беше потвърдено от нито едно обстоятелство. Впечатление, което правеше недопустимо предположението, че тя не може да извърши нищо против собствените си желания.

Уви, разглезването й направи лоша услуга. На петнайсет години главата й изцяло беше замаяна от вниманието, което й оказа един енергичен млад офицер, лейтенант Джордж Уикъм, синът на стюарда на баща й. Нашата пламенна героиня избяга с него. Ако аферата не бе така щастливо разкрита от нейния предан брат, сега нямаше да ги има последствията, за които да говорим.

Двамата бегълци, за щастие, бяха разкрити навреме. Джорджиана се върна в скъпия си Пембърли, а любимият й брат можеше да се утеши с увереността, че неговата сестра беше невредима и, че никой от околността не направи намек за бедствието, което за малко не я сполетя.

И все пак случаят послужи за проверка на високия дух на младата героиня. Тя се сблъска с опасностите, които я връхлитаха прекалено стремително, случилото се бе полет, бягство към необузданите страсти. Джорджиана се почувства сломена, изплашила се бе от собственото си романтично сърце.

Сега, когато бе в разцвета на младостта си, видът й изцяло потвърждаваше всичките щедри обещания на детството. Тя бе висока, снагата й — грациозно оформена и привлекателна. Тези прелести, надвишили очакванията й, даваха много предимства на мис Дарси. Но радвайки се на пламенното внимание на завидното число изключителни ухажори, тя отказваше да спре сериозен поглед върху когото и да е. Усмихваше се на всички, с повечето беше любезна, но на никого не даваше сериозно обещание.

И все пак за вечерта на нейното появяване в обществото очакванията й бяха големи, тя наистина изпитваше искрено удоволствие от предстоящото събитие. Освен ненаситната радост от танците, имаше и милата компания на снаха си — Елизабет (довела от своя страна с пристигането си до нови взаимоотношения със съседите); чувстваше също така и явното възхищение на младите господа от целия район, нещо, което за Джорджиана не беше ни най-малко нежелано, въпреки нейната решимост да не отговаря на ухажванията им.

Тази вечер Джорджиана имаше и по-далечна цел — от времето на злощастния инцидент с младия офицер, брат й беше станал суров и тя гореше от нетърпение да му покаже колко много се е подобрил начинът й на мислене за двете изминали години. Макар и неопитна, тя не бе глупава и вече бе отрезвена от раздялата с илюзиите си и бе твърдо решена да се поправи недостатъците си. В тези свои усилия намираше подкрепата на младата съпруга на брат си.

С идването на Елизабет Бенет в Пембърли, Джорджиана се надяваше атмосферата в големия дом коренно да се промени. Стаите, които дълго тънеха в тишина, сега се огласяха от смях. Брат й се появяваше в тях по-често и присъствието му носеше радост. Благодарение на намесата на неговата любима съпруга поведението на Дарси се промени осезаемо. Той вече се усмихваше с лекота и понякога дори го чуваха да се смее шумно. Сестра му наблюдаваше тази промяна с благоговение. Тя едва ли би се осмелила да се обърне към него така безгрижно нехайно, както Елизабет бе свикнала да го прави, но независимо от това усещаше спокойствие, знаейки, че и той може да изпита чувство на безгрижие.

Джорджиана, припомняйки си дългите години на самота или в най-добрия случай в компанията на една или друга гувернантка, не можеше да сдържи радостта си от промяната. И когато слушаше дръзките, духовити забележки по адрес на брат си, искрено изразяваше своето възхищение към създателката им. А то нарастваше с укрепването на приятелството им.

Тъкмо когато бе погълната от тези размисли, Джорджиана бе изненадана от появата на самия им обект: Елизабет застана по пеньоар на вратата.

— Е, скъпа моя, Джорджиана — възкликна Елизабет Дарси, — готова ли си да бъдеш приветствана като най-чаровното и красиво създание, което съседите някога са виждали?

— Скъпа сестро — отговори Джорджиана малко учудена, — не вярвам да мислиш, че Дарбишър е лишен от красиви създания, за да ме възвеличават мене.

— Глупости — дойде бързият отговор, — една млада жена при своето първо появяване в обществото винаги е наричана така… Тя е най-красивото създание, което някога са виждали. Била съм на много празненства от този род и никога не съм чувала която и да е млада дама да е получавала по-малко възхвали, без значение колко невзрачна и непохватна е.

— Щом е така — отговори Джорджиана с усмивка, — аз ще се погрижа да изглеждам толкова хубава, колкото казваш, че съм. Оказва се, че тази вечер задачата ми е много лесно осъществима.

— Ти, Джорджиана, трябва да се постараеш, за да ти се възхищават, но не са ти нужни много усилия. Природата те е надарила предостатъчно, да искаме повече би било прекалено. Какъв хубав бал ще има тази вечер! Сигурна съм, че ще танцуваш всеки танц. Твоят шивач, както виждам, е преценил това.

— Аз съм напълно готова за всяка ситуация, скъпа Елизабет. Сър Едуард Стентън така обича старите танци, а синът му Джордж предпочита Буланже, докато Ричард Брук особено харесва народните хороводни танци. Ще танцувам всичко.

— Така млада и вече с чувство за отговорност — възкликна Елизабет. — Дали имат представа младите мъже на Дарбишър какъв щастлив случай ги очаква довечера? Но имай предвид, Джорджиана, един мъж може да се отегчи от прекалената вежливост.

— Да се отегчава колкото иска — отвърна Джорджиана. — Скъпа Елизабет, ще танцувам и ще оставя всеки поглед да ми се любува, ако това може да достави удоволствие на компанията. Ще ми бъде неприятно брат ми и ти да останете посрамени от това, че съм неприветлива. Но не съм влюбена и недей, умолявам те, да изискваш от мен да се влюбя безнадеждно и да се обвържа с обещание към един мъж по време на вечерното празненство.

— Едва ли бих изисквала това, сестро — засмя се мисис Дарси. — Като се замисля за подобно нещо и осъзнавам, че прибързаните съвети от моя страна със сигурност биха дали незначителен резултат. Ако направя подобни грешки в подобен случай, мога само да се учудвам на сегашната си щастлива съдба.

След тези думи, убедена и спокойна за доброто настроение на своята млада приятелка, макар и все още размишлявайки какво ли ще донесе тази вечер, Елизабет се върна в стаята си да се преоблече.