Дързост

ПЕТА ГЛАВА

На десет мили от Пембърли се събираше още една група, поканена на бала, макар и доста по-разнородна.

В Пелъм Хол, наскоро придобитото имение на Чарлз и Джейн Бингли, бяха пристигнали вече някои гости, сред които сестрите на Чарлз, мис Каролайн Бингли и мисис Луиза Хърст, заедно със съпруга си, както и сестрите на Джейн, Кити и Мери Бенет.

Домакинята усърдно се стараеше да им осигури удобства във всяко отношение, но задачата й често бе неимоверно трудна. Джейн бе прецизна към нуждите на всеки един поотделно, но като цяло за приятната атмосфера в групата можеше да предложи единствено добрата си воля. Тази приветливост, колкото и сърдечна да бе, не можеше да развесели разнородната компания. Благодарение на мисис Бингли гостите бяха любезни един към друг, но нищо повече.

Кити и Мери Бенет, пристигнали последни от Лонгборн, разговаряха от няма и къде със сестра си за това-онова, за дребните нередности, които градчето Меритън бе видяло в последните няколко месеца. Те бърбореха надълго и нашироко за неизпълнените от шивача поръчки, за новите тънки подплати в магазина за платове, за шапките без и с украшения, но най-много обсъждаха кои от донесените дрехи да облекат за бала на Джорджиана.

Мис Бингли самодоволно можеше да се извиси над техните дребнави разговори. Тя просто разчиташе на услугите на най-добрите шивачи в Лондон, нея не можеха да я измъчват съмнения като тези на момичетата Бенет.

— Каквото и да кажеш, Мери — противеше се Кити, — твърдо съм решена да облека довечера муселинената рокля на капчици. Младши лейтенант Аткинсън от …шир, може би си го спомняш, я харесваше изключително много, когато полкът бе все още в Меритън. О, скъпият ми полк! Кълна се, че откакто си заминаха, не ми се иска да живея.

— Аз почти не забелязах тяхното отсъствие — отвърна Мери. — Но това е нещо обичайно за мен. За човек, обсебен от истинския, мисловен живот, веселбите носят малко радости. Аз съм прекалено заета да изучавам обществото, за да се тревожа за отделните хора.

Мис Бингли не взе отношение в тази словесна престрелка между сестрите.

— Няма значение, скъпи мои — намеси се Джейн, — тази вечер би трябвало да донесе много радост за всички ни. Дори и Мери може да бъде изненадана от забавленията. С идването на Лизи в Пембърли домът наистина се развесели. А освен това Джорджиана се е превърнала във великолепна млада дама.

— Аз във всеки случай възнамерявам да се забавлявам — каза Кити, поглеждайки многозначително. — Онова, което плени младши лейтенант Аткинсън у дома, със сигурност ще има не по-малък ефект и в Дарбишър.

Това най-после накара мис Бингли да заговори:

— Твоята решимост да направиш впечатление тук е напълно разбираемо: сега, когато …ширският полк напусна Меритън. Но като последствие твоето семейство заслужава поздравления — добави тя, като наблегна на последните си думи, — заради съвсем неотдавнашната женитба на твоята сестра за един от офицерите в този полк. Похвално е, че една толкова млада госпожица, като Лидия Бенет, така успешно сграбчи възможността още с появяването й.

Джейн извърна глава, сразена от подмятането по адрес на пристаналата й сестра, но не каза нищо. Бе решила веднага след като се омъжи за Чарлз Бингли, че каквито и чувства да се появят в сърцето й към Каролайн Бингли и Луиза Хърст, тя ще ги обгърне с цялата гостоприемност на Пелъм Хол, с каквато посреща и собствените си сестри.

В същото това време Кити се изсмя:

— Аз нямам нужда още да се тревожа за кандидатите си — провикна се тя, — след като съм на същата възраст, на каквато е и Джорджиана, макар че съм представена в обществото по-рано от нея. Все още не се чувствам притеснена, както много други. Представяте ли си, бедничката Джейн все още не беше омъжена, когато навърши двадесет и три години! Ако това бях аз, скъпа ми мис Бингли, щях да съм вече готова да си остана стара мома! — ужасена от грубия тон на Кити и още повече от мисълта, че тя самата неотдавна отпразнува двайсет и четвъртия си рожден ден, мис Бингли се отдръпна. Тя все още обмисляше отговора си, когато се появи брат й заедно с мистър Хърст, двамата току-що се завръщаха от обиколка из имението.

Пелъм Хол, макар и да не бе на повече от петдесет години, все пак можеше да се каже, че вече притежава цялото великолепие на стар дом: просторен и красив, обзаведен нито пищно, нито скромно, той бе напълно по вкуса на своите нови обитатели. Мистър Бингли истински се гордееше с него. Колкото до земята, нищо не можеше да го удовлетвори така, както фактът, че може да покаже на зет си всеки кът от градината с розите, беседката, овощната градина и устремилите се надолу към реката ливади, които се спираха чак в бреговете й. Там бяха свикнали да идват на водопой да се освежават и елените от околността.

Мистър Хърст изтърпя тази красота със сносна благосклонност и изказа похвалата си накрая, след като отидоха в пивоварната и разпита пивоваря за годишната реколта, след като огледа конюшните и прецени качествата на жребците. Едва след като реши, че това конско хергеле не може да се мери с неговото собствено, той се върна в къщата във великолепно настроение и дори сметна за нужно да се обърне направо към стопанката:

— Мисис Бингли, трябва да ви поздравя за домакинството. Макар и при никакви обстоятелства да не може да се мери с Пембърли, то все пак е имение, от което не бива да се срамувате — с което изчерпи способностите си за вежливо отношение и потъна в мълчание до края на посещението си.

Чарлз Бингли въртеше щастлив глава от една страна на друга и виждайки край себе си само обичани хора, едва сдържаше радостта си:

— Какво великолепно време — възкликна той. — Никога не съм усещал въздуха толкова чист; пъпките на ябълковите дръвчета, огледах ги преди малко, са започнали да се разпукват… Мисля си, скъпа Джейн, че ще получим великолепна реколта. Колко обичам селото. И съм много доволен, че сега тук, с нас, са и двете ни семейства! Може ли някой да се надява на нещо по-добро?

Джейн, макар и да не бе съгласна изцяло с преценката му за ситуацията, все пак го посрещна, както винаги, радушно. От началото на тяхната сватба животът на двамата надвиши собствените им очаквания. Сърцето на неговата Джейн, мислеше си Бингли, бе най-любящото в целия свят, както характерът й бе най-сговорчивият; докато за нея спокойният характер на съпруга й бе непресъхващ извор на удовлетворение. Неговите думи повдигнаха самочувствието й, повлияха дори на настроението на цялата компания. И когато в следващия миг той отбеляза колко е рано и предложи групата да се присъедини към него за партия вист преди да се облекат, отговорът неочаквано бе изпълнен с ентусиазъм.

По-оживена от предстоящата игра на карти, отколкото от разговора, мис Бингли се изправи веднага в чудесно настроение:

— Хайде, скъпи братко, за бога, остави това бръщолевете и ела да прекараме един час в игра преди да дойде време да тръгваме за Пембърли.

И така, след като даде възможност на цялата група да се наслади на промяната в настроението й след като обсеби идеята като своя собствена, тя ги поведе към игралната зала и ги настани около масата да се забавляват.