Дързост

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Залата, в която Джорджиана въведе гостенина, по общо мнение бе една от най-изисканите в къщата. А тази сутрин изглеждаше особено красива, светлината от север проблясваше по мебелите и дамаските, докато зад високите прозорци испанските кестени на поляната и гористите хълмове в далечината вече бяха започнали да се раззеленяват. Всеки ъгъл на стаята бе облян от светлина, всеки кът бе красив.

Но честолюбието на мис Дарси бе така накърнено, че тя оставаше сляпа за чудесните гледки в стаята и навън в природата. Отново остана сама с този млад мъж, който объркваше мислите й, който сега стоеше съвсем непринудено пред голямата камина, като у дома си — на Елизабет това вероятно не би оказало въздействие, но за Джорджиана означаваше, че трябва да изтърпи гостенина, като му окаже при това подобаващо внимание.

Първото й задължение бе да поръча закуски и с него тя се справи бързо. Но след като даде нарежданията си, а слугите се отправиха да ги изпълнят, след като запита мистър Лий-Купър дали не намира огъня за прекалено силен, а той й отговори, че го обича точно такъв, между двамата настъпи тишина.

Джорджиана очакваше младият мъж да подеме разговор, но на него изглежда му доставяше удоволствие просто да я наблюдава мълчаливо, докато Джорджиана не осъзна, че могат да останат така безмълвни цяла вечност. Затова най-накрая, осъзнала с известно раздразнение, че поне един от тях трябва да предложи някаква безобидна тема за разговор, тя реши да се възползва от една от най-елементарните аксиоми за благовъзпитаните момичета, а именно: всеки член на висшето общество трябва на всяка цена да бъде в роднински връзки със себеподобните си.

— Моля ви, мистър Лий-Купър, кажете ми дали не сте случайно в родство със семейство Лий от Девъншир? Мистър Джордж Лий, макар аз още да не се познавам с него, е близък приятел на нашия кръстник, сър Джефри Портланд.

— Учудвам се, че ме питате. Лий е често срещано име. Нашите семейства може и да са свързани, но не мога да разбера защо вие с такава лекота, с охота допуснахте, че това е възможно.

Независимо от волята си, Джорджиана бе жегната от тона му:

— Има значение — отвърна тя. — Ако вие бяхте свързани с това семейство, щяхте по всяка вероятност да знаете отговора на въпроса. Мистър Лий е първи братовчед на самия дук на Норфолк.

— Така ли? — запита той без особено въодушевление. — В такъв случай означава ли това според вас, че всеки един човек с достойнства е свързан по някакъв начин с аристокрацията? Жалко е да ви разочаровам, скъпа моя мис Дарси, но в моето семейство, доколкото на мен ми е известно, няма нито един барон или граф. И все пак ние смятаме себе си също така достойни за уважение, както и доста други семейства и много по-достойни от болшинството.

Джорджиана не знаеше какво да каже. Високомерието на мистър Лий-Купър бе съвсем явно дори тук в гостната, след като се бе проявило вече веднъж в парка. И то произтичаше от един млад мъж, който макар да бе ценен заради значителния си талант, нямаше абсолютно никакви други връзки в обществото! Без съмнение, мистър Лий-Купър бе много надарен, но беше също така вироглав и прекалено самоуверен. А само допреди малко, докато се любуваха на Пембърли, двамата бяха напълно единодушни в мненията си. Какво не му достигаше, какво не беше наред сега?

Конфузната ситуация се разсея с идването на слугите, които донесоха закуските. Джеймс Лий-Купър яде с охота от всичко, апетитът му ни най-малко не беше пострадал от пререканието. А и младият мъж не даваше вид да съзнава, че е казал нещо не в реда на нещата. Джорджиана отбеляза с изненада колко успешно се справя той с различните видове месо на подноса: както се оказа, мистър Лий-Купър съвсем не бе толкова горд, че да презре благата, поднесени на масата.