Дързост

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Пролетта в областта, според общото мнение, можеше да се окаже капризна, но никога — неприятна. През няколкото седмици след бала в Пембърли настъпи по-умерено време. Вдигнаха се застрашителните облаци, светна слънцето, израснаха най-младите филизи и ливадите придобиха истинския си яркозелен цвят. Колкото повече напредваше сезонът в областта, толкова повече съвсем уместно се дискутираше новата тема — пристигането на мистър и мисис Бенет. Изражението по лицата на гостите в къщата на семейство Бингли бе в тъжен контраст с времето. Изпити, дори изтощени бяха мистър и мисис Бенет, когато домакините ги посрещнаха и им помогнаха да слязат от каретата. Самите гости признаха, че са много уморени. Но след толкова приятели, дошли да ги приветстват и с не по-малко от трима прислужника, които внасяха багажа им в къщата, можеха поне да си отдъхнат с облекчение, че са пристигнали живи и здрави и дори дрехите им са в съвсем приличен вид. Джейн Бингли и нейният внимателен съпруг решиха без отлагане да предоставят на гостите възможност да си починат. Сутринта, увери ги Джейн, ще имат достатъчно време да им разкажат новините, които носят. Наистина по този начин цялото семейство ще може да ги чуе едновременно: мистър и мисис Дарси бяха така любезни да ги поканят в Пембърли още на следващия ден. Поласкана от уважението, от оказаната им чест, мисис Бенет потъна в спокоен сън. На сутринта така събралата се група се приготви рано и тръгна към великолепното имение.

— О, моя прескъпа Джейн, само ако знаеше колко ужасно съм изтормозена от изпитанията, на които бях подложена напоследък! В действителност ние трябваше да пристигнем по-рано, но аз забравих новото си избродирано тънко ленено платно и ние трябваше да се върнем за него от Бишоп Стартфорд. А мистър Бенет бе така коравосърдечен, че ядът му не премина през целия път до тук! Има ли по-нещастна жена от мен? Кълна се, че този случай повлия лошо на тена на лицето ми!

Джейн щеше да отговори, но видя съпруга си да се приближава към тях и реши да премълчи. Погледна многозначително майка си, взе едната й ръка и я стисна нежно, като се постара да намери успокоителни думи:

— Скоро ще се съберем със сестра ми, мадам, тогава вие, можете да сте сигурна, ще получите помощта, от която се нуждаете — после Джейн насочи разговора към по-радостни неща.

Пътували дълго, мистър и мисис Бенет бяха посрещнати с най-топли приветствия и от другата си дъщеря. Всички се събраха в голямата гостна на Пембърли. Но зловещите новини на семейство Бенет оставаха все още неизказани. Мистър Бенет бе този, който най-после разкри лошите вести:

— Ние през последните седмици бяхме — започна той с печален тон — разтърсени от бедата, в която изпадна вашата леля Филипс. Опасявам се, че е почти невъзможно да изрека какво се случи, но трябва да го направя. Скъпи мои дъщери, тя е обвинена, че е взела за в къщи, без да плати, от магазина за галантерийни стоки на Меритън парче скъпа дантела. Накратко: обвинена е в дребна кражба.

— Леля Филипс?! — извика Елизабет извънредно разтревожена. — Скъпи татко, какво искат да кажете с това? Леля ни Филипс може да бъде разсеяна за най-обикновени неща — наистина пропуските в паметта на мисис Филипс превъзхождаха дори тези у мисис Бенет, — но нейната разсеяност да бъде зачетена за кражба?! Да я сметнат за човек, способен да открадне дантела от магазин?! Кой отправи такова обвинение и на какво основание?

— Съгласен съм, това е напълно объркана ситуация — отговори той с въздишка. — Но все пак не може да се отрече, че срещу нея бе отправено точно такова обвинение, дори повече, тя вече е в затвора.

С тези думи мистър Бенет извади от джоба на сакото си измачкан лист от Хардфордшърския вестник и го подаде на изумените си дъщери. В него те прочетоха:

Сега вече мисис Бенет не можеше да запази и минута мълчание. Тя избухна в неудържим плач:

— Лизи, Джейн, мои обични дъщери, ще можем ли да преживеем някога този срам? Каква ли лудост е могла да накара сестра ми да постъпи така? Моята родна сестра! Да открадне дантела от магазина на Търтър! Позорът е в това, че моите две по-големи дъщери са толкова богати и така издигнати в обществото! Какво ще си помислят хората! Нали за последната Коледа Джейн й изпрати за последен път цял лакът истинска брюкселска дантела! Бъдете уверени, че за това вече се говори навсякъде в областта, в устата на всички няма друга приказка. Какво ще стане е нас, обични мои, момичета? Страхувам се, че вашите неомъжени сестри са съсипани. Сега те никога няма да могат да се омъжат… стари моми за цял живот… и по най-жесток начин ще бъдат лишени от имота на мистър Бенет, няма да имат право да го наследят. Какво ще стане с мен? Ще полудея! — и поглеждайки към Кити и Мери, тя се разрида с глас.

— Но, мадам — намеси се Дарси, който дотогава стоеше мрачен и безмълвно наблюдаваше терзанията на Елизабет, наблюдаваше Джейн, която бе сломена и, търсейки помощ, бе сграбчила ръцете на мъжа си. — Тук със сигурност трябва да има някаква грешка. Мисис Филипс е жена с положение, от това би трябвало да се разбере колко глупаво е да й се приписва постъпка, която не й подхожда.

— Без съмнение моята сестра е невинна — каза мистър Бенет. — И все пак тя се намира в затвора.

— Тогава случаят изисква по-нататъшно проучване, но недейте, умолявам ви, мадам, да се поддавате на отчаянието. Самият аз ще с заема с тази работа незабавно, новината е наистина тежка.

— За вашата загриженост — обърна се към Дарси мистър Бенет — ви благодаря от сърце, сър. Чувствах се сигурен, когато идвах при вас, че вие ще ни предложите своите услуги веднага и с такава щедрост. Имам да кажа още нещо — виждам в целия този случай нещо повече от обикновена грешка. Не мога да освободя съзнанието си, че нещастието на моята сестра е нещо повече от недоразумение, то е злонамереност.

— Какво имате предвид, уважаеми сър? — извика Бингли дълбоко разтревожен. — За каква злонамереност става дума? Може ли да има някой, който би изложил доброто име на семейството?

Мистър Бенет продължи, макар и с неуверен глас, а ръцете му трепереха:

— Признавам си, че не познавам нито един подобен човек. Но какво друго обяснение може да има? Постоянното увеличаване на нашето състояние напоследък не остана незабелязано в областта. Всеки подлец би решил да ни опозори за своя изгода. И всичко това става веднага след безразсъдната постъпка на Лидия. Ще се отърси ли някога нашето семейство от позора?

— А какво ще кажете за чичо? — запита Джейн баща си, след като се съвзе малко. — Как понася той нещастието?

— Страхувам се, че зле — отговори мистър Бенет. — Той не може да понесе мисълта, че вашата леля е в затвора и не говори за нищо друго, освен за нейното освобождаване и пришпорва нещата доколкото е възможно. Дори предложи споразумение с мошениците, които я обвиниха. Не знам как да го утеша. Тя, без съмнение, е невинна, но този случай разрушава изцяло доброто й положение. И, ако парите са в състояние да предотвратят такъв скандал, навярно моят брат Филипс е прав. Не мога да кажа. Знам само, че докато неговата жена е арестувана по силата на закона за него няма покой.

След тези думи мисис Бенет се разрида отново, а по-големите й дъщери правеха каквото могат, за да я утешат. Кити и Мери, които до този момент стояха тихи, обзети от страх, сега се присъединиха към воплите на майка си с младите си гласове. Докато джентълмените разговаряха, Елизабет не можеше да не отбележи със задоволство превъзходството на съпруга си над останалите във всяко отношение. С каква вещина подходи той към случая, колко интелигентно разпита баща й, та дори с какво търпение се отнасяше към неконтролируемите изстъпления на майка й. И каква чест му правеше, че именно той, който някога бе приемал с пренебрежение нейното семейство, сега го обгръщаше с такава грижовност, с такова внимание. Колко му прилягаше тази негова нова черта — състраданието! С последното сполетяло ги нещастие, семейството й бе за окайване, но да види съпруга си в тази светлина за Елизабет бе особено приятно. Тя за нищо на света не желаеше злото на леля си Филипс, но след като нещастието вече я бе сполетяло, в каква приятна светлина представяше то самия Дарси!

Заета с тези мисли, Елизабет изведнъж се сепна от почукването на прислужника, който донесе вестта, че сър Джефри Портланд е във фоайето и би желал да им поднесе почитанията си. Нейната втора, вдъхваща й страх среща със сър Джефри, още не бе се състояла. Дарси убеждаваше съпругата си, че отлагането се дължи единствено на болестта на кръстника му и на неговите допълнителните грижи по Денби Парк. Колкото повече се отлагаше срещата обаче, толкова повече растяха страховете на Елизабет. И ето, че сега той беше тук и то в момент, когато тя най-малко изпитваше задоволство от появата му, защото се налагаше многоуважаваният джентълмен да види семейството й в съвършено неподходящ момент!

Мисис Дарси погледна към съпруга си, но не можа да срещне очите му; изминаха няколко мига, докато тя волю-неволю нареди на прислужника да доведе посетителя при тях.

Сър Джефри влезе в гостната — фигура с такава елегантна стойка и маниери на джентълмен, че събралата се група незабавно се умълча. Дори мисис Бенет и по-малките й дъщери се усмириха. Сър Джефри бе излязъл рано тази сутрин, за да се заеме със задълженията си по имението му и изглеждаше освежен, дори напълно възстановен. Всъщност той бе избрал точно тази сутрин за посещението си в Пембърли, тъй като най-вече искаше да се запознае колкото се може по-скоро с неотдавна пристигналите и така одумвани в областта родители на мисис Дарси. Той поздрави присъстващите с цялата изисканост, на която, като човек от неговото положение, бе добре обучен от дете — а именно да се държи безукорно вежливо с хора, които са на по-ниско стъпало в обществото от него.

— Много съжалявам, мисис Дарси — заговори той почти веднага с влизането си, — за неподходящото време, в което идвам да поднеса почитанията си, без да ви предизвестя. Както със сигурност ви е казал моят кръщелник, за съжаление не бях добре със здравето през последните няколко дни, но вече съм достатъчно излекуван, за да излизам от дома — след което се обърна към мистър и мисис Бенет: — И виждам, мадам, сър, че съм дошъл да ви приветствам с добре дошли в Дарбишър в най-щастливия за вас час. Сигурен съм, че сте се настанили удобно в Пелам Хол. Една от онези модерни къщи, от които някой може да се оплаче, че им липсва великолепието на старите, но те често имат предимството да не са в зависимост от времето.

— Вие сте съвършено прав, сър Джефри — възкликна Елизабет. — И в Пембърли ни е много добре известно, че съседите ни завиждат заради тягата на нашите комини.

Сър Джефри кимна леко в знак на съгласие:

— Тягата в Пембърли е силна, но вие сте много добре и по отношение пропорциите на стаите. Заради тези предимства охотно не обръщаме внимание на някои неудобства. Но едва ли има нужда да обучавам една мисис Дарси как да оценява красивото. На човек му стига и един поглед из Пембърли, за да види това.

Елизабет бе малко окуражена. Не можеше да става и дума сър Джефри да се надсмива. А фактът, че той одобряваше нейната гледна точка, говореше добре за неговия собствен вкус. Значи имаше все още надежда техните отношения да бъдат приятелски.

— Наистина, сър Джефри, вашето посещение е съвсем навреме — каза Дарси, — макар и да не го свързвам с причините, които вие изтъкнахте. Тъкмо обсъждахме един въпрос, който има отношение към семейството и това, че ни навестихте е още по-добре.

Дарси познаваше мъдростта на кръстника си при разрешаването на мирските дела и на драго сърце би приел съвета на сър Джефри за инцидента. Все пак не можеше да каже нищо без разрешението на мистър Бенет. Но мистър Бенет, уловил погледа му, само поклати глава в знак на отрицание и насочи разговора към друга тема:

— Добре дошли наистина, сър Джефри — поздрави той новодошлия гост искрено. — Благодаря ви, в Пелам ни настаниха, както предполагате, чудесно. А в Пембърли аз очаквам, предвкусвам, че през следващите дни ще се порадвам на хубав риболов. Вие самият запален ли сте по риболова?

Сър Джефри не заподозря нищо и с удоволствие предложи собственото си езеро в Денби Парк, там мистър Бенет би могъл да хвърля въдица където му душа иска. Всичко все още можеше да се приеме като шега и любезност, ако мисис Бенет не се беше намесила:

— Скъпи, сър Джефри, вашето езеро, не ще и дума, с прочуто в цялата област, както и вашето набито око за добрата риба. Ами аз дори съм чувала, че няма по-вкусна риба в цялата област от рибата в езерото на Денби Парк. Нито по-едра, нито по-пъстроцветна, но що се отнася до вас, мистър Бенет, не мога да разбера какво сте си наумили. Да говорите за удоволствия, когато семейството ни е в такава беда!

Мистър Бенет и Елизабет се спогледаха покрусени, по още преди някой да успее да реагира, мистър Дарси отговори:

— Точно в такъв момент, скъпа мисис Бенет, едно обикновено развлечение сред природата е добре дошло за нас, човек би казал дори необходимо, за да ни разсее. И заради самото особено удоволствие, разбира се. Сър, аз си спомням много добре един превъзходен риболов във вашия Хардфордшър. Не си ли спомняте, Бингли?

Но мисис Бенет не можеше да бъде спряна. И тъй като изпитваше особено благоговение към Дарси, за да се противопоставя на него, тя изсипа гнева си върху последния, който си навлече нейната неприязън:

— Аз съм разочарована от вас, мистър Бингли. Да си бърборите с мистър Бенет за риболов в такъв момент. Мистър Бенет, как можете да ме ядосвате така? Моята собствена сестра гние в затвора, а името на семейство ни е съсипано. Нямате ли милост към бедните ми нерви? Моята собствена сестра е обвинена в кражба!

Елизабет извърна глава ужасена. Какво щеше да си помисли сър Джефри? Струваше й се, че нетактичното поведение на майка й никога не бе достигало до подобна нетърпимост; дотолкова, че да извади на показ по такъв начин позора на семейството им! Когато най-после се осмели отново да погледне колебливо техния гостенин, онова, което бе изписано на лицето му, надмина всичките й ужасяващи очаквания.

— Виждам — заговори сър Джефри хладно, — че моето посещение е в най-неподходящия момент. Моля да ме извините, задето се намесих в семейните ви дела, които най-добре би било да останат само между вас, и колкото е възможно да се справите с тях. Ще ви оставя незабавно — и след като се поклони, той напусна стаята.