Дързост

СЕДМА ГЛАВА

В залата вече се забавляваха доста хора. Джорджиана Дарси, след като приветства мило гостите си, можеше да бъде видяна сред тях да води танцьорите, докато музикантите свиреха жизнерадостни мелодии. Междувременно тя често поглеждаше ласкаво ту към семейство Стантън, ту към Брук, ту към Мидълтън, по лицата на всеки един от които можеше да се прочете одобрение от модела на роклята й, от панделките в косите й, та до самите върхове на пантофките й.

Сър Едуард Стантън, възрастен джентълмен с изискани маниери, отдавнашен техен съсед и близък приятел на баща й, я наблюдаваше със задоволство:

— Не се ли съживи Пембърли отново? — възкликна той. — Каква тъжна тишина цареше тук много, много години. Каква радост е да видя отново тази картина!

Наистина, Джорджиана сияеше сред танцуващите млади хора: дори и най-придирчивият наблюдател не мижеше да открие и един недостатък в нея. Тя бе безупречна. Но когато разговорът се насочи към господаря и господарката на дома, които точно тогава поздравяваха своите гости в отсрещната половина на залата, се появи още една, по-благодатна тема за приказки. По нея трите споменати семейства имаха също така единодушно мнение, било то и далеч не така хвалебствено. Мисис Мидълтън, известна със своето великодушие, изказа категоричното си неодобрение от напълно неравностойния брак, докато приятелите й в същото време поклащаха глави в знак на съгласие с нея. И нито един от тях не бе така наивен, че да се противопостави на подобна преценка.

За щастие тъкмо тогава пристигна голямата компания, водена от семейство Бингли и Елизабет се спусна към обичната си сестра Джейн, за да я обсипе с най-горещи приветствия. Съпругът на мисис Бингли се присъедини към тях и сподели радостта на двете сестри, които изглеждаха и се чувстваха така, сякаш не се бяха виждали много дълго време, а всъщност последната им среща се бе състояла само преди няколко дни.

Джейн изрази възхищението си от цялата подредба на балната зала, като хвалеше уменията на сестра си и се учудваше на спокойствието й сред този вихър:

— Наистина, скъпа ми Лизи, ти си олицетворение на хладнокръвието. Аз съм напълно сигурна, че твоето угощение би било чест дори за нашата майка!

Елизабет би доверила на сестра си от какво безпокойство е обзета, но по петите на Джейн вървеше Каролайн Бингли, нетърпелива да изкаже и тя комплиментите си към домакинята.

— Не мога да не се съглася с вас, мисис Бингли — заговори тя веднага след първите приветствия към господарката на дома. — Чест прави на мисис Дарси, че така добре се е справила със задълженията си след промяната в живота й. И това трябва да бъде признато като изключително постижение, имайки предвид колко малка бе практиката й преди. Тук са също така госпожиците Кити и Мери, дойдоха от Пелам Хол да вкусят от тазвечерните развлечения и да потърсят за семейството си всичките облаги, каквито може да предложи толкова възвишено общество.

Елизабет, макар и изненадана от тона на Каролайн Бингли, реши, че все пак трябва да отговори вежливо:

— Скъпа мис Бингли, надявам се да се забавлявате поне толкова, колкото и те. Моят съпруг ви счита кажи-речи за своя сестра, а и Джорджиана може винаги да се осланя на вашия по-голям опит в обществото. Вие сте били добре приета в Пембърли още преди ние двамата с мистър Дарси да се срещнем за първи път, докато аз опознах имението, откакто станах негова господарка.

След тези думи тя остави смутената мис Бингли и пристъпи, за да поздрави с добре дошли своите по-млади сестри, изслушвайки с внимание за четвърти или пети път нескончаемите им приказки за печалните новини: болестта на майка им и разочарованието й от това, че трябва да пропусне празненството.

Кити едва сдържаше бурното си вълнение. Но след малко дори и тя изпита страхопочитание от изисканите гости и обстановката и заговори тихо:

— Лизи, колко пищно е тук, колко изящно е всичко — възкликна тя. — И толкова много джентълмени има.

За щастие, помисли си Елизабет, на този бал поне младите мъже са доста. Кити и Мери могат да танцуват до насита и никога да не остават без партньори. Тя потърси с очи сред гостите в залата съпруга си, за да улови погледа му и успя да му внуши, че има нужда от неговата помощ. Той, от своя страна, бе нащрек, без да забравя задълженията си на домакин, огледа се бързо и щом забеляза двете големи момчета на семейство Брук да стоят без компания, веднага ги доведе, за да ги представи на Кити и Мери. За удоволствие на двете сестри младежите ги поведоха към дансинга за току-що започналия танц.

Елизабет, виждайки радостта, изписана по лицата на сестрите си и на останалите гости, се успокои, че вечерта протича чудесно. Дори си повярва, че е възможно и тя да се повесели.

Неочаквано в един миг залата като че ли притихна. На прага й стоеше капитан Томас Хейууд. Той бе подобаващо облечен за празника в парадната си морска униформа — една елегантна, откъдето и да погледнеш фигура, към която сега бяха отправени всички погледи, докато той се приближи до двамата домакини, за да им се представи.

— Мисис Дарси — започна той припряно още от разстояние, — очаквах с особено нетърпение запознанството с вас, след като научих, че наскоро сте пристигнали в Пембърли. Аз също съм отскоро тук, нов съм в областта, както понякога се страхувам, че съм и за моята родна Англия, тъй като съвсем наскоро се върнах от дълга и трудна морска служба към отечеството.

Елизабет бе малко удивена от фамилиарното обръщение, но въпреки това изказа искреното си съчувствие към човека, който буквално допреди дни бе участвал в боеве за страната си.

— Любезни ми господине — отговори тя приветливо, — вие наистина сте добре дошли. Флотата на Негово кралско величество се държа великолепно през тези трудни времена и всеки неин представител като вас трябва сега съвсем естествено да се потопи в удоволствията на живота. Получихме уверения, че все пак ще одобрите нашата кухня и напитки, след като небцето ви е устояло на изпитания като солено свинско месо и сухари при изпълнението на благородното ви призвание. Що се отнася до нашите малки развлечения тук, в Дарбишър, аз не мога да говоря за тях със същата увереност. След всичко онова, което вие, сигурна съм, сте видели по света, ние само можем да се надяваме да не изглеждаме във вашите очи прекалено отегчителни.

— Невъзможно е, честна дума — възкликна офицерът. — Само един единствен поглед към тази зала превръща балните салони на Малта и Гибралтар в истинска досада.

В този миг Елизабет видя Джорджиана да се приближава към тях и представи офицера. А капитан Хейууд съзря възможност и обект, за да покаже галантните си маниери в пълен блясък. Той заяви, че е заслепен и изумен, протестираше при вида на толкова много красота и в такава близост до него. След което още веднъж, давайки воля на своята любов към поезията, започна да рецитира на пленената Джорджиана най-новото стихотворение на любимия му Лорд Байрон:

След което, чувайки, че музикантите подхващат нова мелодия, капитан Хейууд реши, че няма смисъл да се бави: поклони се, предложи й ръка и за учудване на кавалера, с когото Джорджиана допреди малко разговаряше — по-големия Мидълтън, офицерът грабна момичето за поредния танц.