Дързост

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Мистър Дарси имаше вече представа за добрия усет на мистър Гарднър. Сега, когато по причина на последните събития трябваше по-често да бъде всред обкръжението на този джентълмен, откри, че той притежава дори рядко приятен характер. Самият Дарси бе резервиран и извън своя най-тесен кръг рядко му се удаваше да преодолее тази своя черта, която доста често му спечелваше репутацията на надменен човек. Но в компанията на мистър Гарднър, той откри, че може да прояви топлината на чувствата си по-свободно, отколкото всред много други, с които се познаваше цял живот.

Чичото на Елизабет, освен, че проявяваше проницателност в разрешаването на деловите въпроси, в обикновен разговор изпъкваше като непретенциозен мъж с остър ум, съжденията му бяха премерени, а маниерите му — сърдечни, както към неговия най-дребен чиновник, така и към самия Фицуилям Дарси. Младият джентълмен обичаше също така и уважаваше и сър Джефри Портланд, но знаеше, че с него винаги трябва да бъде нащрек заради високото му положение. Докато у сър Едуард Гарднър той непрекъснато откриваше истински изключителни черти на характера, базирани не на знатно потекло, а на чувство за такт и топлота. А като се добави към всичко и добротата на този джентълмен, макар понякога тя да бе неразумна и фактът, че той бе човекът, довел Елизабет в Дарбишър и в дома на Дарси, щеше да бъде наистина странно, ако двамата не бяха се сприятелили така бързо, както направиха.

Те имаха навик в дните, когато се консултираха с адвоката на Дарси, да се разхождат дълго и спокойно след това по Чансъри Лейн и из Сити по посока на Грейсчърч Стрийт, към дома на мистър Гарднър. По пътя обсъждаха най-добре, преодолявайки трополенето на каретите и виковете на амбулантните търговци, не само хода на делото, но и въпроси от всякакви други теми.

Вечерта, няколко дни след пристигането на Джорджиана в Лондон, по време на която тя се чувстваше задължена да вечеря с тях, двамата бяха доста заети. Занимаваше ги последното безразсъдство на правителството, шокиращото нарастване на просяците в Сити, похвалният напредък на новото течение в архитектурния стил на мистър Наш в западната и източната част на града. Техният взаимно удовлетворителен разговор пришпорваше стъпките им и когато те пристигнаха на Грейсчърч Стрийт, камбаните на Боу Белс звъннаха едва пет пъти. Часът бе точно пет.

— Наистина мистър Гарднър — поде оживено неговата лейди, когато гостите им бяха настанени удобно в гостната, — вие пристигнахте точно навреме. Междувременно Фредерик измъчваше Мери до безумие, а Хариет преследваше както винаги Ричард. Отдавна е настанал моментът за здравата бащина ръка.

Лицето на мистър Гарднър, прекалено любящ баща, за да си позволява престорено великодушие, макар и да се радваше на доброто настроение на децата си, доби сурово изражение. Той се упъти веднага нагоре по стълбището към детската стая, за да въдвори ред.

Моментът бе подходящ за мистър Дарси да размени няколко думи насаме с добрата си приятелка мисис Гарднър. Винаги възвеличавана от своята племенница, тя самата отдавна бе спечелила симпатията на младия човек с чистите си помисли и с тънкото си възприятие. Веднага след излизането на съпруга си тя се обърна към Дарси:

— И мистър Гарднър, и аз отдавна жадувахме да видим мис Дарси. Възможностите до този момент да я опознаем бяха нищожни, макар и писмата на Елизабет винаги да я възхваляват. Тя я описва като едно жизнено създание, с остър ум и преди всичко с необикновена любов към книгите, чувство, на което нейната снаха отбелязва, че самата тя е трябвало да посвети повече време.

— Без съмнение тя е точно такава — отбеляза нейният брат с въздишка. — Но вие, мисис Гарднър, която добре познавате помислите на младите, най-добре знаете, че нито чарът, нито интелигентността могат да заменят женската кротост. Самото й необичайно идване тук е недопустимо. Нашата леля Катрин, трябва да се знае, е една изключителна жена. Оказва се, че тя е разговаряла със сестра ми малко строго. И какво е направила мис Джорджиана в отговор — скочила и дошла в Лондон. Нещо повече — тя очаква да й простя за тази й постъпка. Радвам се, че е тук, но такова поведение от една млада лейди е некрасиво и аз не намирам прошка за него.

— Трябва на всяка цена да се има предвид благоприличието, разбира се — съгласи се мисис Гарднър. — Но смея ли да ви уверя, мистър Дарси, като човек, чиито напреднали години са му дали опит със своенравните млади госпожици, че подобни нежни цветя трябва да бъдат отглеждани с любов? Джорджиана, както ме уверява Елизабет, е надарена с невероятен усет, с превъзходни качества. Каквото и да правите, те не бива да се погубят.

— Както всъщност и става — отговори той, откривайки скоро, че е в състояние да се довери на мисис Гарднър повече, отколкото дори на съпруга й. Затова продължи малко по-разпалено: — Уверявам ви, мадам, че се чувствам в тази ситуация съвсем объркан. Помислите на младите госпожици са непознати за мен, майка ми почина, когато бях още момче, а сестра ми, колкото и много да я обичам, доскоро бе твърде малка, за да ми прави истинска компания. С една дума аз прекарах юношеските си години в обкръжението на млади хора единствено от моя пол, другият, до ден днешен, остава за мен загадка. Моята Елизабет ме научи на много, почти всеки ден откривам колко малко съм знаел за света. Сигурно това обучение трябва да трае цял живот. Влиянието на моята жена въздейства не само на мен. Наблюдавам как самата Джорджиана се извиси, тя бе едно боязливо създание, плахо при появата си в обществото. Преди не повече от две години, както и вие самата си припомняте, тя не бе в състояние да поръча сервирането на обикновен чай. Честно казано, обаче, нейният стремеж да чете още от малка я тласна към прочувствени и драматични стъпки. А сега, когато има подкрепата на моята въодушевена съпруга, тя става напълно неуправляема. Положението в Пембърли бе трудно. И ето я сега в Лондон, докато Елизабет е в Дарбишър, а на мен, скъпа мисис Гарднър, дори и на ум не ми идва какво да правя тук с нея.

Мисис Гарднър би се усмихнала, виждайки го толкова умислен от един обикновен младежки изблик на чувства, но разбра, че той изцяло бе погълнат от проблема, затова се въздържа и отговори сериозно:

— Моля ви, успокойте се, скъпи мистър Дарси. Прекомерните емоции всред младите могат да се окажат мъчителни за техните родители, но с подходящи напътствия те се оказват истинския материал, от който се раждат най-изисканите мъже и жени. Джорджиана, както предполагам, няма нищо лошо наум и ако понякога се държи предизвикателно, тя съвсем не това има предвид. В противен случай аз бих се разколебала дали да подкрепя независимостта на вашата сестра.

И не след дълго мисис Гарднър получи възможността да направи по-категорично заключение, тъй като се появи самата млада лейди. Мис Дарси наистина влезе с неподправен порив, чудесен цвят на лицето и приповдигнато настроение, радостна да види лелята на Елизабет отново, тъй като отдавна не я бе виждала в Пембърли… и не е ли Лондон прекрасен през пролетта… При тази гледка дори и нейният брат, против волята си, не можа да се сдържи и се зарадва.

Що се отнася до мисис Гарднър тя едва можеше да прикрие удивлението си. Елизабет бе й писала колко е пораснала Джорджиана, но тази жизнерадостна млада дама се оказа нещо съвсем различно от плахото момиченце, което тя бе видяла за последен път в Пембърли преди две лета. Нейното изражение бе открито, речта й — макар и непретенциозна, носеше удоволствие на всички.

Мистър Гарднър, който тъкмо се завърна в стаята, бе очарован:

— Толкова дълго време мина от нашата последна среща — заговори той развълнуван още с влизането си. — Но годините, ако мога да кажа така, мис Дарси, са ви били само от полза, за да разкрият в пълната светлина онова, с което природата щедро ви е дарила. От сватбата на Елизабет мисис Гарднър и аз много пъти решавахме да посетим Дарбишър, но винаги се намираше някое служебно задължение, което да ни спре. Сега съм решил — поклони се той към Джорджиана, — че те повече няма да могат да ни задържат.

Младото момиче поруменя малко от този въодушевен тон и отговори с усмивка:

— Опасявам се, че там ще намерите малко промени. Лондон, както виждам, се е променил само за две години неимоверно. Докато на село нищо не се променя, освен реколтата. Но, скъпи ми мистър Гарднър — продължи тя с тих и печален глас, — кажете ми какво се случи във вашия живот, откакто се видяхме за последен път. Моля ви, кажете ми какво става с нещастната ви сестра.

Дарси трепна от последните й думи. Пренебрежението на Джорджиана към дискретността за нейния брат бе волност, която той трудно би оправдал от страна на някой непознат. В случая, когато тя идваше от негов близък роднина, той не можеше да направи нищо. Но в приказката на момичето с усещаше такава загриженост, че тя би могла да разоръжи не само най-критично настроените, а и най-суровите съдници. Или най-вече тези, които бяха свързани с любящи братски връзки.

Мистър Гарднър съвсем не се обиди:

— Не се безпокойте, Дарси — обърна се той първо към него. — Мисис Гарднър и аз се осмеляваме да приемаме вашата сестра, както вас самия, като членове на едно семейство. Ние можем да говорим пред нея така искрено, както и пред останалите от него. Аз видях мисис Филипс вчера, мис Дарси. Благодаря ви за грижата. Здравето й е сравнително добро. Затворническата й килия е приемлива, ако не пищна и, слава богу, поне я хранят добре. А ако става дума за изгледите, какво я очаква, кой би могъл да каже. Нейното дело не се гледа в съда от седмици и Фордайс не може да направи никакви предвиждания за изхода му. Мистър Филипс все още говори за уреждане на нещата, с онзи мошеник Търнър, докато вашият брат и аз правим всичко възможно, за да го разубедим. Самата мисис Филипс, горката лейди, е в много унизително състояние. Тя да бъде лишена от свободата си, а нейният надзирател, както се оплаква сестра ми, не може да играе дори табла! Но — въздъхна мистър Гарднър, — опасявам се, че моята сестра винаги е била малко наивна, дори и нещастието й не можа да промени нейното мислене.

Не след дълго компанията се премести в трапезарията. Вечерята на мисис Гарднър бе обилна и изискана, и бе сервирана без никакво суетене. Човек би си помислил, че нейното скромно домакинство се състои от толкова готвачи, колкото са френските гастрономи в самия Пембърли. Разговорът около тази превъзходна маса не можеше да бъде друг, освен искрен. И развълнуваният възглас на мисис Гарднър дойде от само себе си:

— Трябва ни само още един човек, за да е пълно удоволствието ни. Скъпи мистър Дарси, скъпа мис Дарси, само си помислете колко радостна щеше да бъде нашата компания, ако Елизабет беше тази вечер тук.

— Твърде рядко напоследък виждаме нашата племенница — съгласи се мистър Гарднър. — Нейното щастие, както знаете, е и наше щастие, но да си призная и мисис Гарднър, и аз неведнъж тъгувахме, че тя реши да го потърси на сто и повече мили от Лондон. Миналата година мисис Гарднър легна болна от треска и тогава, ако знаехте, колко ни липсваше нашата приветлива Лизи. Когато бяхме отделени от приятната й компания, можехме да я повикаме само с една бележка и тя още същия ден пристигаше да ни види.

— Ужасен неблагодарник — разсмя се съпругата му, — това ли беше най-доброто ти предложение за Елизабет? Да ни служи като милосърдна сестра? Не — доби тя по-сериозен вид, — вие говорите просто за приятел, мистър Гарднър. Много им е добре така на мъжете, разнищвайки, както те правят, земните дела да могат да си изберат и вземат техните половинки, където и да са. Ние жените имаме нищожен избор. Цяло щастие е, ако съдбата ни запрати всред онези, които не са ни съвсем неприятни. И колко невъобразимо рядко ни се случва да срещнем единствения, чието общество ни осигурява не просто комфортни условия, а предизвиква разума ни… и колко много по-ценна е такава среща, каквато е в случая с Елизабет.

Джорджиана бе разтърсена от тези думи. Прекалено често нейният собствен живот и бе струпвал изпитания, пращайки й компания на хора като Каролайн Бингли или Ан де Бърг. И едва в последните години с появата на Елизабет тя видя, че пред нея може да се разкрие къде-къде по-добра възможност. И ето, че тук, най-после, в лицето на мисис Гарднър тя намери една дама, която отдаваше на разума такова първостепенно значение, каквото той имаше и за Елизабет.

— Искам да ви кажа — възкликна тя с пламнали очи, — че за мен хармонията на душата е по-ценна от всяко нещо в залите на замъците. Обичам онази лейди от баладите, която с радост би се простила с пухената си постеля, за да „замине с пъстрия цигански табор“, както и аз, ако намирам тяхната компания за желана.

Дарси, който изслуша словата им с нарастващо удивление, повече не можеше да се сдържа:

— О, да, не ще и съмнение, имайки предвид, че можеш да вземеш със себе си не едната, а и двете си прислужници. Джорджиана, скъпа моя, твоите романтични влечения са чудесно нещо, но ти трябва да прекарваш времето си, като се насочиш към по-нататъшното си сериозно образование, отколкото да пълниш главата си с поезия.

— А не бихте ли предпочели, сър — прекъсна го мисис Гарднър, — вашата сестра да рецитира наизуст главните реки на Русия и Китай или някои от онези ненужни, но модерни сега знания? Говорите за образование, мистър Дарси, но аз наричам образование не онова, което задушава жената с инцидентните си постижения, а онова, което й вдъхва вяра в собствените сили и я приучава да разсъждава. Точно то оформя добрия вкус, насажда принципи и, води в крайна, сметка до най-ползотворния край, до разбирането на самата себе си. И ако Джорджиана го намира не в книгите по история, а в поезията, тогава тя трябва да чете поезия.

Джорджиана бе изумена. Тази жена се осмеляваше да изрази собственото си мнение и го правеше с ясното съзнание, че дори мистър Дарси от Пембърли ще се вслуша в нея. Още по-въздействащ от прямотата й бе фактът, че каузата, която тя прегръщаше, бе също така и каузата на Джорджиана. Тук имаше една жена, с която тя можеше да се сприятели.

Дарси прие с любезен поклон думите й. След малко на масата бе сервирано ястие от птица и вечерята продължи по начин, който носеше радост и за ума, и за небцето.