Дързост

ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Скоро след вечерята дамите се оттеглиха в гостната. Джорджиана добре съзнаваше, че нейното нещастие я бе подвело да се отнесе зле с мистър Лий-Купър, но реши да не се измъчва с разкаяния за грешката си. Предпочиташе да се заеме с по-приятните разсъждения за неговата собствена нетърпимост.

— Ако знаехте, мисис Гарднър — започна тя разпалено, когато двете се настаниха, — на какви изпитания съм подложена от онзи млад мъж, с когото току-що разменихме няколко думи. Неговата надменност е непоносима; неговите мнения — макар някои да не са безинтересни — са непоколебими. Той е специалист във всяка област. И вие бяхте свидетелка по какъв досаден начин се държи той с мен, сестрата на неговия господар. Аз наистина вярвам, че той се смята за неотразим! Макар и да приемам самочувствието му и неговата интелигентност, някой би казал дори гениалност, те едва ли могат да извинят неговото нетърпимо поведение.

Тя потърси спокойна съгласието на мисис Гарднър, но другата дама помълча известно време с печално изражение и най-накрая заговори:

— Аз, скъпа Джорджиана, обикновено не мога да се държа така открито и сърдечно, както би ми се искало, с един млад човек, когото познавам отскоро. В случая ти.

Но тъй като вярвам във взаимните ни приятелски чувства и още повече зная, че Елизабет те приема като родна сестра, ще ми позволиш да разговарям откровено, тъй като съм сигурна в доброто ти сърце. Скъпа моя, как можа така арогантно да срежеш този млад мъж?

Джорджиана се изчерви, но предпочете да подмине думите й:

— Уверявам ви, скъпа мадам, не е нужно така да се страхувате за чувствата на мистър Лий-Купър. Той е защитен от всякакви нападки. Помислете си, скъпа мисис Гарднър, колко често ни припомнят, че „повечето цветя са родени да цъфтят невиждани от никого“. Мога напълно да ви уверя, че тази особа, достигнала признанието, което има, едва ли може да усети безпокойство. Ако изобщо е чул думите ми, би ги възприел като шега.

— Внимавайте, скъпа Джорджиана — продължи другата дама все още със сериозен израз на лицето, — да не би да отдавате твърде голямо значение на социалното положение. Зная какво говоря. Семейството, в което съм родена, е на по-високо стъпало в обществото от семейството на моя съпруг. И единствено поради тази причина те винаги се смятаха за по-висши създания от него. Не само заради чувството на принадлежност към по-висша класа, към която те самите могат да имат малко заслуги, но и във всяко друго отношение. Прекалено често виждах как го подценяват. Моята собствена скъпа майка дори сега възприема моето омъжване като нещастен случай. А аз досега не съм виждала някой, който да може да се сравни с мистър Гарднър, нито пък смятам, че съм могла да бъда омъжена по-щастливо, отколкото сега, независимо от всичките имоти и титли, които Англия би ми предложила. Аз, скъпа моя, съм най-щастливата всред човешките създания. Но това между другото. Ти си тази, за която говорим в момента и за твоето поведение към мистър Лий-Купър. Той е превъзходен млад мъж. Роден в затънтена среда, той все пак, благодарение на своите необичайни способности, подпомогнати от изключителното му трудолюбие, си е пробил път до завидно положение. То му носи уважение. Неговото мнение е високо ценено, от най-изтъкнатите хора в страната. И още, за разлика от прекалено много други, издигнали се до неговото положение, той не се е възгордял, охотно разказва, както можах а забележа тази вечер преди вие да пристигнете, за ежедневните занимания на майка си и сестра си в Нортъмбърланд, както и за изключителните постижения на мистър Наш тук, в Лондон. Само заради тези неща, ти, родена и израснала сред всичките облаги, които обществото и образованието могат да дадат, би трябвало да го цениш. Има нещо много по-важно дори и от тези качества — неговата искреност. Забелязах, че неговото държание може в някои случаи да се стори обидно. Но тази вечер, когато те заприказва, намеренията му бяха съвсем приятелски. Много бях разочарована от теб, че му отговори така грубо. Да разговаряш така с когото и да било, съвсем не ти приляга, без значение кой е той. И особено с мистър Лий-Купър, толкова премерен в отношението си към теб в този случай и с такова искрено желание да те зарадва!

Джорджиана бе потисната. От това, че мисис Гарднър й каза тези неща и дори повече — че имаше пълно право да го направи. Тя не можеше да продума повече.

Мисис Гарднър, виждайки наполовина извърнатото й лице, скоро продължи с по-мек тон:

— Скъпа моя, виждам, че ти си обезсърчена и съм сигурна, че тази е причината, която те подтикна да се държиш така нетактично. Но, моля те, позволи на една по-възрастна жена да ти вдъхне увереност — времето ще заличи почти всички рани, дори онази, която, ако мога да изразя свободно мнението си, подозирам каква е. Ти няма да ми повярваш сега, но скоро ще откриеш колко съм била права. Още една дума, Джорджиана и приключвам. Макар сега да не можеш да се решиш отново да дариш сърцето си на някого, все пак, когато го направиш, би било по-добре да потърсиш човек, който притежава категоричния характер на Джеймс Лий-Купър, отколкото някой, който сипе сладки приказки и строфи от стихове. Моля те, дете мое — усмихна се тя накрая, — недей да гледаш така нещастно. Ако ти се струва, че съм говорила жестоко, то е само защото ти желая доброто и зная, че твоят брат изпитва същото. Ние сме сигурни, че няма да ни разочароваш.

Но Джорджиана не можеше да си възвърне уверения поглед. Верни бяха предположенията на мисис Гарднър, не можеше да ги отрече. Чувствайки любовта си предадена, тя също бе причинила болка на останалите. Знаеше, че се държа грубо с Джеймс Лий-Купър и по този начин бе навлякла гнева на човек, когото оценяваше като свой нов приятел, мисис Гарднър. През целия ден Джорджиана се чувстваше нещастна, сега към това усещане се добави и гневът й към самата себе си.

Главата й бучеше отново, мислеше си само за мига, в който ще може да остане сама, у дома, в тишината на собствената си стая. Мисис Гарднър, наблюдавайки загрижено нейните терзания, се опитваше да я въвлече в безобидни разговори, но бедната Джорджиана, останала без сили, не можеше да отговори с повече от една-две думи. И още щом джентълмените се присъединиха към тях, се приближи до мистър Дарси:

— Скъпи братко — прошепна тя, — моля те, не можем ли да се върнем направо у дома? Знаеш, че не съм добре от сутринта и бих се оттеглила незабавно.

— Какво казвате? — реагира учуден добрият мистър Гарднър, когато я чу. — Мис Дарси да ни напусне така рано? От една страна нашите двама джентълмени, погълнати от тежките мисли за бъдещето на града и сега вие, мис Дарси ще ни изоставите. Днешните млади трудно издържат повече от час на едно място, така ли е, скъпа мисис Гарднър?

— Аз също мисля — отговори неговата съпруга спокойно, отправила топъл поглед към Джорджиана, — че нашата гостенка, ако желае, може да си тръгне. Тя не се чувстваше добре през цялата вечер и ние трябва да сме благодарни, че изобщо дойде да ни види. По-добре е да изпратиш някого за каретите.

Каретите пристигнаха веднага и компанията се приготви да си тръгва. Джорджиана се сбогува сравнително спокойна с мистър Хю Джонс и със стопанина на къщата, а когато дойде ред на стопанката, не можа да се овладее достатъчно. После набра кураж и се обърна към последния гост. В този момент не й се искаше да се окаже лице в лице с почти никого от целия свят, още по-малко с човека, когото обиди. Но справедливостта изискваше най-накрая да направи усилие да се държи приветливо с него преди да се разделят. Джорджиана направи няколко крачки към него:

— Приятна вечер ви желая, мистър Лий-Купър — каза тя мило. — Ако не се видим преди да се върнете в Пембърли, надявам се пътуването ви дотам да е леко. Вие със сигурност ще липсвате на мистър Наш, но неговата загуба, ще бъде за нас сполука.

В отговор той само се поклони отривисто и след като се сбогува по възможно най-бързия начин, напусна дома.