Те представляваха великолепна двойка, която привличаше вниманието на цялата компания. Всички погледи бяха вперени в тях. Из залата се носеше шепот и доста хора се прикриваха с ръка, за да не издадат прекаленото си любопитство, задавайки многократно въпроса: „Кой е този смел млад офицер?“ Въпросът заинтригува почти всички гости на празника.
Само Ан де Бърг, която точно тогава танцуваше, едва ли бе обърнала внимание на случилото се. Но лейди Катрин, както винаги бдителна към всичко, което се отнасяше до положението на семейството си, нащрек за каквото и да е възможно посегателство върху него, се изправи от стола си с безмълвно недоволство. Бе решила да поеме в свои ръце сигурността за първенството на дъщеря си в както изглеждаше предстоящата битка за спечелването на наперения млад офицер. Ето защо тя се отправи към своя племенник и започна настъпателно:
— Мистър Дарси, аз приветствам топлия прием, който оказахте на братовчеда на моя съпруг — Хейууд. Без съмнение вие само смътно си припомняте, че сте се срещали понякога с него в Розингс като деца. Но той вече е един наистина заслужаващ внимание млад човек и това при все, че не е имал никакво родителско напътствие. Той, както и вие, е загубил родителите си в ранна възраст. И все пак, неговите страдания бяха героични. Едва тези дни той се завърна от тежките морски битки в Средиземно море. За нас е чест, че той дойде да посети нашата скъпа Ан. И още нещо, смея да заявя, че макар днес неговото състояние да не е онова, което би могло да бъде, ако прекрасните му родители бяха живи, то все пак си остава съвсем примамливо. Ан се радва на неговото внимание, уверявам ви.
В този момент се приближи и любопитната Каролайн Бингли. Тя също бе живо заинтригувана от сцената, разиграла се преди малко и обръщайки се припряно към мистър Дарси възкликна:
— Братовчедът на лейди Катрин не е ли свързан със семейство Хейууд от Нортъмбърланд, мистър Дарси? Онези, които много добре се познават със семейство Бингли от старо време. Вие трябва да ми го представите, защото в такъв случай ще имаме да си казваме доста неща.
След което незабавно, още щом капитанът освободи Джорджиана, за да може да я покани един от многото ухажори, които я очакваха, той бе отведен да удостои с вниманието си тази най-нова своя почитателка.
Мис Бингли се учудваше, че двамата не са се срещали преди. И, разбира се, за нея най-добрите семейства трябва непременно да се намерят един ден някъде, независимо дали ще е в родния край на капитана — в Хардфорд, тук в Дарбишър, било в Лондон или в Бат.
Уви, обясни Хейууд с печален тон, той така тъжно бе пропилял своята младост, прекарвайки повечето време на корабите, от които може да ти призлее, а не в компанията на представители на висшето общество. Въпреки това, обещаваше капитанът и с всяка дума тонът му ставаше все по-уверен и уверен, той възнамерява да навакса пропуснатото, доколкото е възможно, стремейки се да намира такава очарователна компания, като тази, която сега вижда пред себе си.
Каролайн поруменя, но успя да прикрие вълнението си навреме, за да отбележи, че в околността има достатъчно развлечения, които биха доставили удоволствие на всеки човек с възприятия и изтънчен вкус като неговия. Така че двойката незабавно си определи среща за следващия ден по време на посещението му в Пелам Хол, когато решиха да си направят една чудесна разходка. А само няколко мига по-късно се появи лейди Катрин, за да си възвърне моряка.
Горкият капитан, тръгвайки, той отправи продължителен поглед към мис Бингли, а после покорно поведе своята братовчедка Ан към дансинга и изтанцува с нея изящен танц под ритъма на народните мелодии. Що се отнася до маниерите му — цялата компания отсъди единодушно: те бяха безупречни.