Дързост

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Следващите седмици от пребиваването на Джорджиана в Розингс предложиха на момичето не по-малко разнородни вълнения от тези в първия ден. Топлото време и многобройните чудесни разходки из Хънсфорд спомогнаха много двамата с капитан Томас Хейууд да се опознаят по-добре. По време на тези разходки, винаги в компанията на нейната мълчалива братовчедка Ан, вниманието на капитана бе насочено преди всичко към Джорджиана, макар и да отправяше изисканите си комплименти си към всяка една от дамите, само за да им достави удоволствие.

Разказите на младия офицер се въртяха все около морската му служба, екзотичните пристанища и опасните мигове по време на сраженията. За неговите прехласнати слушателки тези разкази бяха най-романтичните приказки за един непознат свят.

— Веднъж плавахме близо до Гибралтарските скали — започваше той за пореден път. — Флотата ни имаше нужда от помощ, за да се поправят нанесените щети. Отначало вятърът бе попътен, пълнеше платната ни от изток и ние се носехме с пълнен напред към Довър, но преди да излезем от обсега на гарнизона, той изведнъж се насочи към запад и задуха право в лицето ни. Тогава се появи една огромна вълна, която спря хода ни.

И докато двете госпожици го бяха зяпнали прехласнати, капитанът продължаваше екзалтирано:

— Кой можеше да предполага такъв лош обрат и сблъсъка с изключително силния щорм? Не очаквах нашите приятели да се спасят от него, толкова изпочупени бяха техните мачти.

Стигайки до такъв момент, неговата деликатност не му позволяваше да продължи, той прекъсваше разказа си, за да пропусне ужасите, които бе изживял, уж, за да успокои младите госпожици, а всъщност по този начин в тяхното съзнание те придобиваха двойно по-страховит образ.

— Но тези дни за щастие са отминали и ето ме сега тук във вашата прекрасна компания!

Накратко казано, целият вид на капитана, походката му, изражението на лицето му бяха приятни, с него времето летеше неусетно. Готов винаги да разказва за героичните си приключения, Томас Хейууд приковаваше вниманието и предизвикваше възхищението на госпожиците. А за Джорджиана Дарси той бе най-приятният мъж всред всичките й познати.

Не така добре стояха нещата с нейния замисъл да промени мнението на лейди Катрин за Елизабет, тъй като господарката на Розингс се оказа далеч по-неуловим противник, отколкото тя си представяше в началото. Високопоставената лейди бе твърде деен арбитър в енорията си и отделяше много време за проблемите на селото. Тя бе неуморима при изглаждането на разногласията между енориашите, при обсъждането на причинените им щети и в изслушването на техните жалби.

— Аз няма да търпя — твърдеше самоуверено тя — никакви кавги сред населението. Хората от низшите слоеве, уверявам ви, ако бъдат оставени на самотек, не правят нищо друго, освен да влизат в разпри помежду си. Аз съм тази, която се нагърбва с отговорността да възцари покоя и хармонията в живота им. И тъй като моето чувство за отговорност към задълженията ми е прекалено силно, аз няма да допусна никаква снизходителност. Нека само да се наруши покоят ми! Те или ще живеят в мир и сговор, или ще отговарят за делата си пред мен.

Лейди Катрин подхващаше тази тема винаги, когато подразбираше, че племенницата й се кани да защитава Елизабет. И макар момичето да го правеше искрено, с подкрепата на надарен и като никога досега предан съюзник в лицето на капитан Хейууд, резултатите в най-добрия случай бяха неубедителни. Нейно благородие оставаше непоколебима.

Нещо повече — на Джорджиана й се струваше, че неотстъпчивостта на леля й нараства не само поради неподправеното и разбираемо презрение към цялото семейство Бенет, но и поради собственическите й претенции към капитан Хейууд. Макар Джорджиана да бе решила, че подчертаният интерес към точно определен млад мъж не е за нея, все пак, когато лейди Катрин се стараеше да ангажира вниманието на капитана или той с галантна усмивка заговаряше Ан, тя откри за себе си колко трудно понасяше любезностите помежду им и то само от благоприличие.

Каквото и да се случваше обаче новините за поредното развлечение бяха добре дошли. На четвъртата седмица от гостуването на Джорджиана, тя научи, че Шарлот Колинс ще има гостенка, пристигаше сестра й Мария, в компанията на приятелката си Кити Бенет. Джорджиана не познаваше Мария, но щом разбра за неукротимата сестра на Елизабет я обзеха опасения. И въпреки това появата на други млади хора сред тях би могла само да разсее нарастващата и не винаги желана фамилиарност, прекалена близост между нея, капитана и Ан.

На другата сутрин след пристигането на гостенките от Хардфордшър, тя отиде в Хънсфорд, за да поднесе уваженията си, но не намери никого, освен Шарлот Колинс. Мария и Кити бяха излезли да разгледат селото под компетентния надзор на малкия Уилям, а мистър Колинс бе зает със задълженията си да всява покой всред съседски семейства — истински подвиг, възнаграден днес по негово милостиво съгласие с един свински бут.

След първото си не особено приятно посещение в дома на енорийския свещеник, Джорджиана с неохота се упъти отново към Хънсфорд. Този път откри само господарката на дома и веднага си припомни обидите, които трябваше да изтърпява тази жена. Но топлото посрещане на мисис Колинс бе искрено и не след дълго двете вече седяха в гостната на шери и кейк.

— Елизабет — поде разговора Шарлот Колинс, след като приключиха с обичайните първи реплики — ми писа за нещастието, сполетяло нейното семейство. Аз зная, че настроението й сега е потиснато, затова не мога да не съм благодарна, че в това трудно време тя може спокойно да се обърне за подкрепа към своето ново семейство, към съпруга си и към вас.

Джорджиана бе поласкана от комплимента, но побърза да възрази:

— Много сте любезна, наистина. Твърде любезна, тъй като аз мога да направя много малко за Елизабет. И то в никакъв случай не може да се сравни с онова, което Елизабет ми е дала. Но грижите на моя брат за нея са непрестанни. Аз съм сигурна, че той се тревожи за нея повече, отколкото за себе си.

— Така е наистина — каза мисис Колинс с въздишка. — Тяхната взаимна привързаност е необикновена. Би трябвало да ревнувам, ако моята обич към Елизабет не бе така голяма. Женитбата й даде заслуженото. Пък и тя не би приела по-малко.

— Да се съгласи на по-малко! — реагира бурно Джорджиана Дарси. — Защо за бога? Една жена със способностите на Елизабет… Защо да не търси единствената най-подходяща партия, която Англия може да й предложи? — още докато произнасяше тези думи, момичето съжали, че го прави, тъй като видя как под тяхно въздействие страните на Шарлот Колинс се покриха с гъста руменина.

— Скъпа моя — едва успя да продума мисис Колинс, отвърна глава и продължи след няколко мига, — вие сте още млада. Простете ми, че го казвам, но вашето положение в обществото ви поставя в доста по-различна ситуация от много други дами… вашата снаха не прави изключение.

— Елизабет — възпротиви се Джорджиана — се омъжи единствено по любов. Точно в това е моралът. Аз съм сигурна, че тя не би могла да постъпи по друг начин.

— Може и така да е — добави мисис Колинс.

Тя нямаше никакво намерение да обижда младата си гостенка, но имаше свое мнение по въпроса и не го криеше. Бракът, както тя можа да разбере от собствения си горчив опит, съвсем ненужно бе свързван със сърдечните пориви, като забавленията у дома или изборът на дансинга за кадрил. Тя отдавна бе изоставила романтичните си представи за неговата святост, осъзнавайки малко или много, че той е начин на преживяване за жени като нея — ненадарена нито с хубост, нито с късмет.

— Истината е — продължи тя с усмивка, — че щастието се усмихна на Елизабет, както по друг начин се усмихва и на вас, млада лейди. Вашата снаха имаше изключителния шанс да срещне единствения мъж, който може да я направи щастлива. А вие можете да се омъжите или да не се омъжите, както решите. Не всички са така ощастливени от съдбата. За мен тя бе решила друго. Аз не бях винаги в този вид и състояние на духа, каквато ме намирате сега — Шарлот замълча за миг в колебание дали да продължи, но като видя, че Джорджиана е притихнала, заговори отново: — И аз също, когато бях млада, не просто се надявах, а очаквах уверена… един ден да срещна някой млад мъж, а после да се омъжа за него, като му посветя изцяло сърцето си и най-доброто, което имам. И наистина, когато навърших двайсет години, срещнах точно такъв човек. Един учител по музика, който идваше от Лондон да преподава на сестра ми Мария уроци по арфа. Млад човек с превъзходен характер и от много добро семейство. Харесахме се още щом се видяхме за първи път. В продължение на един месец помежду ни се роди и обич. Той ме помоли да му дам дума за вярност, аз обещах. Но, нещастна бедна душа, колкото и да бе добър и възпитан, моят избраник нямаше никакво състояние. Затова когато помоли скъпия ми баща да ни благослови, той отказа, такава партия, според него, би опозорила името Лукас. Рангът на баща ми, неговото положение в обществото, важните му връзки с църквата „Свети Джеймс“, както обясни, били против този брак. Бях млада и с чувство за дълг. Никога не се усъмних в мъдростта на добрите ми родители и не бих се възпротивила на решенията им. Така се разделихме. И все пак, мис Дарси, оттогава не съм обичала никого другиго и сега зная със сигурност, че няма да обичам никого повече от него до края на живота си. Но, скъпа моя, всичко това беше много отдавна.

Напълно отрезвена от чутия разказ, Джорджиана слушаше потресена без да издаде звук. Мисис Колинс продължи развълнувана:

— Ако можех да изживея още веднъж младостта си, мис Дарси, нищо — нито чувството ми за дълг към семейството, нито тщеславието на баща ми — не би могло да ми попречи да следвам гласа на сърцето си. Тъй като животът без обич, колкото и да е подсигурен и на почит, е повече от нещастие.

Джорджиана усети мъката на жената срещу себе си, но не знаеше как да я утеши. Бе засрамена от самата себе си. Затова че тя, бидейки не само красива и в разцвета на младостта си, но дарена също така с неоценимата свобода на избор на действие, си бе въобразила, че има право да осъжда Шарлот Колинс! Тази мисъл сега й се стори убийствена. Знаейки вече нейната тъжна история, тя не можеше да не я съжали, да не й се възхити.

За щастие точно в този миг се чуха гласовете на младите хора, които се връщаха от разходката си. Момичетата се втурнаха шумно в стаята. Мария държеше в прегръдките си лъчезарния вероятен наследник на Лонгборн. Виждайки така неочаквано мис Дарси, Кити изрази бурно радостта си, докато нейната приятелка Мария притихна на мига в присъствието на такава издигната личност.

— Скъпа моя мис Дарси — занарежда Кити с фамилиарен тон, — да знаете само как щяхте да се забавлявате в селото. Там се носят такива прости и демоде дрехи, че по едно време казах на Мария, нали така Мария, казах й: „Господи, Мария, ако мис Дарси можеше да бъде с нас, да види само тези картинки и да се забавлява“. Но може би вие ще се присъедините към нас утре, тъй като ние умираме от желание да участваме в интелигентни разговори.

Малкият Уилям спести на Джорджиана необходимостта да отговори. Неговото оглушително и настоятелно искане леля му да го пусне на земята, трябваше да бъде изпълнено моментално. Когато той се отправи към майка си, всички с възхищение приковаха погледи в него. Независимо от прекалено шумните хвалби на бащата за достойнствата на сина, детето все пак бе с характер.

Мисис Колинс, след като си възвърна предишното спокойствие, което даваше на останалите увереност, че тя е предоволна от живота си в тази къща, изпълнена с любов и благочестие, вдигна детето, целуна го и стана отново уверена в себе си. След това повика прислужницата и поръча още закуски. Радостта на детето се отрази и в лицата на събралите се.

Не мина много време и самият енорийски свещеник на Хънсфорд се присъедини към тях. Бе останал без дъх от задачите си, изпълнявани на добра воля в паството. След него, с по-бавна стъпка, вървеше помощникът му мистър Бийсли.

— Моя скъпа мисис Колинс — възкликна свещеникът особено развълнуван, — такъв свински бут, какъвто донесох на Бриджит преди малко, тя не бе виждала никога досега. Старият Мартин ми го даде без никакво колебание, аз бях длъжен в името на християнското милосърдие да му служа вярно. Нелюбезността, моя скъпа, както едва ли е нужно да ти припомням, е черта на езичниците, а и свинята беше невероятно добре угоена.

След което се обърна към останалите и отправи възторжените си приветствия към мис Дарси и сина си, и едва малко по-късно се разбърза да представи мистър Бийсли на гостите си.

— Може ли да има по-красива гледка? — възторгваше се той. — Малкото ми детенце; мис Джорджиана Дарси; две чудни чаровници в цвета на младостта си — и след няколко мига добави припряно: — Накрая, без да има нужда да го казвам — жената, която ме направи най-щастливият сред мъжете. Семеен живот, Бийсли, семеен живот. Самата лейди Катрин бе така загрижена и настоятелно ми го препоръчваше. Аз не мога да не последвам нейния пример да ти го препоръчам. Няма нищо по-добро в света.

Мистър Бийсли се поклони механично и бързо се обърна с усмивка към съпругата на енорийския свещеник:

— Да можех да намеря жена точно като мисис Колинс, щях да се вслушам в съвета ви незабавно. Но се опасявам, че нито една деликатна жена не би избрала такъв мъж като мен.

— Колко малко познавате собствената си цена — намеси се мисис Колинс с усмивка. — Прям човек като вас струва колкото сто, сипещи любезности ухажори.

— По време на моите ергенски години — прекъсна я мистър Колинс с приповдигнат тон — аз се ласкаех от мисълта, че имам специален подход към нежния пол. Тези дни, скъпа моя — побърза той да увери съпругата си, — са отдавна отминали. И все пак мога да ви посъветвам, Бийсли, че пътят към сърцето на всяка жена е почтителното отношение към нея. Зависи, обаче, Бийсли, няма значение какво може да каже тук мисис Колинс, но на жената не може много да й се угоди.

— Тогава аз съм в плачевна ситуация — каза кюрето, — тъй като не мога да се правя, че съм съгласен, когато не съм. Трябва да кажа какво мисля.

— Боже праведни, сър — извика Кити, която не можеше да отмине с мълчание такова необичайно схващане. — Как можете да казвате онова, което мислите? Да предположим, че не всичко в ума ви е за хорските уши. Мен, например често ме спохождат мисли, които единствено благоприличието не ми позволява да изрека на глас. Как може точно един духовник, измежду всичките мъже да бъде така суров?

Младият мъж, изправен в целия си огромен ръст, погледна надолу към Кити за първи път с известен интерес, очите му не се откъсваха от нея.

— Суров? — повтори той. — Аз съм сигурен, мис, че потвърждаването на истината носи само добро. Злото се загнездва най-добре единствено в съзнанието на лекомислените хора.

Кити прехапа устните си и притихна. Но по-късно след обяд запита Мария, когато двете бяха сами:

— Не намираш ли, че онези нищожни красавци като Франк Мидълтън са малко глуповати? Приятният външен вид е нещо много добро, но аз винаги съм твърдяла, че онова, което е далеч по-привлекателно у един млад мъж, е наличието на характер.

Мария, доста изненадана от необикновеното, нечувано досега твърдение на приятелката си, не можа да отговори нищо.