Дързост

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Лейди Катрин, след като за свое успокоение се разпореди да бъде приготвено лекарството на сър Джефри, веднага насочи усилията си за подобряване на реда в къщата. Оказа се, че работата, която трябва да свърши, е за жалост, под нивото на нейните несъмнени качества. В рамките само на един час тя направи ефективна промяна в работата на шивачката — видя колко небрежно е ушита най-новата ливрея на прислужника и го изпрати да занесе дрехата за поправка. Отиде да провери как стоят нещата в кухнята и завари готвачката тъкмо в мига, когато тя се канеше да изпече пай с повече от половината ябълки от предпоследния бушел — нетърпимо разточителство.

После отпрати Ан на бърза разходка във ветровитата сутрин, за да придобие лицето й свеж вид. Капитан Хейууд бе излязъл преди нея също да се поразходи из околността. На лейди Катрин й оставаше още малко работа — да провери дали сребърните прибори са добре почистени. А после вече щеше да чака, докато нейното лекарство подейства на сър Джефри. Времето й се изнизваше доста бавно и тя горещо приветства появата на Дарси и Джорджиана.

— Племеннико — посрещна тя Дарси веднага щом той слезе от каретата. — Пристигнахте навреме, защото болките на сър Джефри са неимоверни. Но не се обезкуражавайте, аз от своя страна донесох от Розингс превъзходно лекарство, прочуто с това, че е облекчило и най-лошите страдания от този род. И сега ни остава само да чакаме ефекта от него. Болестта, за съжаление, е взела неприятен обрат поради предразположението на сър Джефри към нея. Искаше ми се да може да понася болките си с повече изящество. На теб се пада задачата, Дарси, да се погрижиш настроението му да се подобри.

Дарси веднага успокои добрата лейди: той е навестявал сър Джефри и преди при подобни състояния, така че ги познава добре. А сега ще отиде направо в стаята му, докато Джорджиана бъде със своята леля, за да я ободри поне малко.

— Моля ви, мадам — започна Джорджиана, — не се тревожете толкова много. Моят брат, както ви каза, често посещаваше сър Джефри, когато той получаваше продължителни болезнени пристъпи и винаги компанията му бе добре дошла. Също така единствено той бе в състояние да разведри неведнъж настроението на нашия кръстник, докато другите губеха надежда.

— Това е странно — бе учтивият отговор на нейно благородие, — след като самият Дарси няма никакво чувство за хумор. При все това допускам, че неговото собствено лошо настроение може пък да му послужи да се ориентира за настроенията на хората край себе си.

Джорджиана обичаше много леля си и я уважаваше не по-малко. Но в никакъв случай не би допуснала дори тя да критикува така остро нейния брат.

— Каквото и да кажете за моя брат — отговори момичето, — винаги, когато нашият кръстник се разболее, той научава и съвсем скоро се озовава при него. Може тонът му понякога да е взискателен, но бъдете сигурна, че сърцето му е все предано и любящо. А откакто се ожени, държанието му започна да се променя, в него вече се усеща и мекота. Цял Дарбишър говори за това. Учудена съм, че вие не сте го забелязали.

Нейно благородие бе като ужилена:

— Честна дума — извика тя, — такава наглост от едно съвсем младо същество е нещо невиждано. Аз съм изумена и не мога да не си помисля, че ти в последно време си попаднала под влиянието на особено лош пример. Дори и бързината, с която идваш да посетиш своя кръстник, когато той така се нуждае от помощ, не може да извини твоето нахалство. Ето какво се получава, както виждаш. Младите хора почти не се интересуват в наше време от здравето и доброто разположение на духа на своите по-възрастни роднини. Те преследват своята изгода и карат направо през просото. Ти, аз те уверявам, не можеш за бъдеш достатъчно учтива, било с родителите си, било с настойниците си. Аз лично съм възпитала у Ан чувство на изключително синовно задължение, тя може да ми бъде в помощ във всяко отношение и съвсем сигурно е, че ще бъде до мен винаги. Тя е предана дъщеря и ти ще направиш добре, ако започнеш ревностно да й подражаваш.

— Мога да кажа, лельо — отговори веднага Джорджиана, — че именно обичта, а не задължението ме доведоха незабавно тук. Изискването за дълг може да бъде лесно задоволено, но тъй като аз обичам, много нежно сър Джефри, нищо не може да ме задържи днес да не го видя. Можех да дойда и пеша, ако се налагаше. Угодничеството може добре да служи на някого, но аз предпочитам да следвам повика на любящото сърце.

— Внимавайте, млада лейди — отвърна леля й раздразнена. — Вашият тон е ужасно неуважителен, но ви предупреждавам, че той едва ли ще е от полза за вашето бъдеще. Виждала съм много други подобни млади жени, с такъв дълъг език като вашия, които съжаляваха за него в края на самотния си живот.

— Самотата не всява ужас в мен, мадам, уверявам ви.

— Наистина ли, мис? Но, моля ви, как се надявате вие с такива странни идеи да си намерите подходящ съпруг?

— Чуйте, лельо — избухна Джорджиана и стана от стола си малко развълнувана. — Аз нямам никакви подбуди да се стремя към каквато и да била женитба. Когато стана пълнолетна, когато навърша двайсет и една години, ще получа своето наследство. Що се отнася до положението, кое би могло да бъде по-приятно от моето в Пембърли? Нека другите жени търсят възможност да пленят някой изтъкнат мъж, докато аз ще разчитам на моите качества на млада, цветуща, интелигентна жена с положение в обществото! — точно това бе темата, която я вълнуваше повече от една година, затова тя продължи все така разпалено: — Погледнете, скъпа лельо, какво е положението ми. Моят брат непрекъснато попълва библиотеката ни с нови томове. Какви предимства могат да ми осигурят те, ако не ги чета? Имам учител по музика, когото вие самата доведохте от Лондон. Трябва ли да пропилея всичките онези години на обучение като пренебрегна свиренето? И накрая — да не забравяме Пембърли. Той е чудесно реконструиран не от кого да е, а от самия Джеймс Лий-Купър. Трябва ли да напусна имението преди да съм се нарадвала на плодовете на неговите усилия? Лельо, лельо, необходимо е да се появи наистина някой превъзходен мъж, за да промени положение като моето. И уверявам ви, аз никога не съм срещала такъв. Виждате ли, напълно съм права — приключи тя с усмивка.

Лейди Катрин се канеше да смъмри момичето, когато прислужникът, изпратен от сър Джефри, дойде да им предаде, че болките на господаря му са поутихнали и той, с помощта на кръщелника си, след малко ще се появи в гостната. Тези думи оказаха по-благоприятен ефект върху Нейно благородие, която между допълнителните разяснения за чудодейното й лекарство и оплакванията от невежеството на лекарите в Дарбишър съвсем забрави за възмущението си. Наистина, когато сър Джефри, опрян тежко на ръката на Дарси, се показа в гостната, тя напълно бе забравила Джорджиана в оживлението си да разкаже за своята собствена вещина.

— И само като си помисли човек, че единствено с указанията ми към Сали как да използва най-обикновените необходими съставки за лекарството, каквито има във всеки килер, аз можах да постигна това преобразяване. Казвам ви, сър Джефри, вие изглеждате много по-добре, отколкото преди да ви повали подаграта.

Сър Джефри кимна леко в знак на съгласие и благодарност и не даде на Нейно благородие да се усъмни дори и от един негов поглед към кръщелника му, че те двамата скришом са се отървали от лекарството, като са го изсипали във вазата с орхидеи, намираща се на стълбището.

— Скъпа моя Джорджиана — заговори сър Джефри почти веднага след отделеното внимание на благовъзпитаната дама, — колко хубава си израснала, точно като своята майка. Лейди Катрин не сте ли съгласна, че сякаш нашата скъпа Сюзан се е върнала тук?

— Опасявам се, че вашата памет ви подвежда, сър Джефри — отвърна Нейно благородие. — Сюзан, макар и елегантна, за жалост бе ощетена откъм хубава фигура и лицето й нямаше онзи свеж тен, който съответства на добро здраве, докато Джорджиана трябва да се каже, че се радва и на едното, и на другото. Но — добави тя бързо — хубавият вид няма особена цена, когато не е подкрепен от финес и маниери. В това отношение аз забелязах, че моята племенница, за беда, е нехайна.

Дарси, в старанието си да промени насоката на думите й, бе принуден да заговори за времето:

— Погледнете, погледнете — отправи се той бързо към прозореца. — Според мен вече се прояснява. Вероятно, сър, ще можем да поседим навън по-късно.

Но лейди Катрин преследваше своята цел:

— Забелязвам го често — продължи тя мисълта си, — една хубава жена, дори да е аристократка, не може да се надява да спечели одобрение без подобаващо поведение. Всички жени желаят да бъдат харесвани. Джорджиана може и да смята сама себе си за изключение, но не е. Моята племенница би направила добре, ако потърси пример у братовчедка си Ан. Тя е всичко онова, което едно младо момиче би трябвало да бъде: скромно, кротко, покорно. Нито веднъж аз не съм я чувала да говори така непристойно и нахално като твоята сестра, Фицуилям.

Джорджиана запази мълчание.

— Какво говорите, лельо? — реагира Дарси. — Не мога да си представя какво толкова е казала моята сестра, за да ви провокира по този начин, но, уверявам ви, че не е имала нищо лошо наум. Тя просто е още доста млада и понякога не е в добро настроение, а това проличава. Така ли е, Джорджиана? — усмихна се той накрая доброжелателно.

— Настроенията на Ан никога не я подвеждат — отвърна Нейно благородие. — Аз съм я възпитала по-добре. И точно така — изведнъж я осени една идея, — самата Джорджиана все още не безнадеждно изгубена. Изпратете я при мене, когато се върна в Розингс и в рамките на няколко седмици, уверявам ви, тя ще възприеме дисциплината, която лично аз ще й внушавам.

След това примамливо предложение по нататъшните им разговори бяха прекъснати от появата на капитан Хейууд и Ан. Двамата се връщаха всеки от своята разходка и той бе в превъзходно настроение.

— Само погледнете — възкликна той — кого имах щастието да срещна пред самите врати на къщата. Самата мис Ан де Бърг, обвита в наметалото си и бореща се с вятъра. Как се възхищавам на вашата жизненост мис де Бърг — след което, забелязвайки за пръв път присъствието на Дарси и Джорджиана, той незабавно се втурна да ги приветства: — Мистър и мис Дарси са също тук — възкликна той с жар. — И двамата, това наистина е удоволствие за мен. И сър Джефри е в доста по-добро здраве, но това никак не е чудно с такава красива посетителка.

Задоволството на Джорджиана от внезапната поява на капитана бе голямо, много по-голямо, отколкото бе предусещала или по-точно бе искала.

— Грешите, сър — отговори Джорджиана с известно вълнение, — макар че ви благодаря. Трябва да сме благодарни за подобреното здраве на кръстника ни не на моите грижи, а на грижите на брат ми и на нашата леля. Моят собствен принос се състоеше единствено в това да похваля техните умения.

— Какъв красив принос — възкликна той. — Убеден съм, че най-великите мъже не биха постигнали и четвърт от онова, което са направили, без одобрението на своите красиви, нежни поддръжници. И според това схващане приносът от вашата похвала, мис Дарси, трябва да бъде оценен най-високо.

Погледът, който той отправи накрая към Джорджиана, както и нейният в отговор, още веднъж дадоха храна за предишните тревоги на лейди Катрин.

— Ан наистина е изпълнена с енергия — каза тя, след като хвана ръката на капитана и го настани до себе си на дивана, — винаги, когато здравето й позволява. Аз съм убедена, че ако състоянието й се влошаваше по-рядко, тя щеше да стане най-способната ездачка в Кент. Може би следващия път, когато излезе на езда, вие ще я придружите? Нали това ще е великолепно, Ан?

Ан през това време слушаше внимателно, без да се противопостави на нито една дума. Едва когато майка й се обърна към нея, онези, които седяха най-близо, я чуха да изрича: „Да, госпожо.“