Дързост

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

След като Елизабет прочете внимателно писмото, би могло да се каже, че то не й причини никакви вълнения, напротив — донесе огромно облекчение. То изразяваше най-топлите поздравления на мисис Бенет към прескъпата й Лизи, съдържаше възторжени отзиви за великолепния бал, за роклята на Лизи, за щедростта на уважавания от нея Фицуилям и завършваше с уверения за подобреното й здраве, както и с намерението на двамата — мистър и мисис Бенет, да посетят Дарбишър за няколко дни през идните две седмици. Всеки един, получил такова жизнерадостно послание, би трябвало да се почувства ободрен.

Но не и Елизабет. Тя познаваше небрежната ръка на майка си доста добре, за да не забележи тревогата, която други биха пропуснали. Нещо повече, самото внезапно решение на мисис и мистър Бенет да посетят дъщерите си, както и намеците на майка й за „някои семейни затруднения, появили се през последните седмици“, говореха за спешност, която противоречеше на тона на писмото. Въпреки уклончивите думи на мисис Бенет що се отнася до източника на затрудненията, които я тревожеха, дъщеря й бе обзета от лоши предчувствия.

А и не беше толкова отдавна времето, когато неблагоразумието на Лидия за малко не разруши репутацията на семейството им. Елизабет си спомняше прекалено добре страданията на онези дни и много се страхуваше да няма някакво ново нещастие. Но нейните неотложни задължения като стопанка на Пембърли изискваха вниманието й и я отклоняваха от предчувствията за тревога. Затова тя потисна лошите си мисли и побърза към гостната.

Там намери двамата млади да седят увлечени в разговор пред доста опразнения поднос. Лицето на Джорджиана бе поруменяло, изражението на лицето й се бе оживило — признаци, за да реши човек, че разговарят приятелски. Само преди малко, когато Елизабет ги остави за минути, зълва й не изглеждаше така добре настроена към архитекта. Би ли могла нейната неприязън към него да се стопи така бързо? С млад мъж като Лий-Купър, Елизабет предполагаше, че е това е твърде възможно. Той можеше да предразполага към себе си с многото си познания, с умението си да говори изразително.

Но когато Елизабет се приближи дотолкова, че да разбере за какво разговарят, изведнъж нещата се показаха в друга светлина.

— Мис Дарси, вие сигурно нямате предвид това, че модата може да е от голямо значение за вас, дотолкова, че да се откажете от собствения си вкус, за да я следвате?

Засегната, мис Дарси се канеше да отговори, когато забеляза снаха си и замълча. Двамата се изправиха, след което Джорджиана предложи да си вземат от останалите закуски.

Но Джеймс Лий-Купър, все още разгорещен от спора им, потърси веднага помощта на мисис Дарси:

— На вас, мадам, може да се разчита, че имате добър усет — започна разпалено той. — Мис Дарси и аз досега спорехме за съперничеството между добрия, изискан вкус и дребнавото подражание на модата. Моля ви, бихте ли ни казали накъде клонят вашите предпочитания.

— Не и докато съм жива — отговори Елизабет усмихната. — За нищо на света не бих станала арбитър в такъв спор, особено след като думите ви не оставят ни най-малка възможност за съмнение във вашите собствени твърдения.

— Опознали сте ме твърде добре — поклони й се той в знак на уважение и съгласие. — Таях някаква надежда, че все пак представям и двете гледни точки с приемлива безпристрастност. Но вие твърде бързо улавяте хитрините, които вероятно и аз използвам понякога, без да го съзнавам.

— Не се подценявайте — отговори Елизабет, като този път започна да се смее от сърце. — Уловките са за нашия, известен с хитрините си, нежен пол и биха направили лоша услуга на решителен млад мъж като вас!

Джорджиана, която през това време ги наблюдаваше и слушаше с каква лекота разговарят, бе изумена. Той — такъв вежлив, отстъпчив, та дори и закачлив в приказката си! Виж ти, в общуването със снаха й изглеждаше съвсем спокоен. И колко различен бе, когато разговаряше с нея, колко категоричен бе тонът му, каква неотстъпчивост се проявяваше в характера му. Какво ли иска да изрази по този начин?

— Наистина — възкликна тя, — мистър Лий-Купър не бива да бъде несправедливо обвиняван, че се възползва от хитрости. Той се представя общо взето като необичайно прям, някои биха казали прекалено прям, за сметка на целия свят, стига той да се чувства добре така.

— Моята прямота — отговори той, този път усмихвайки се и на нея — ми служи доста добре досега. Макар че благоприличието ме въздържа да отпусна съвсем поводите й, за да отбележа какъв чудесен ефект може да окаже оживеният спор върху тена на една млада лейди.

Джорджиана бе сломена още повече, когато усети, че страните й се покриват с по-гъста руменина. Но когато се обърна към снаха си, разбра, че тя не е забелязала нейното смущение, защото Елизабет се заливаше от искрен смях и не можеше да й помогне. Общо взето въздействието, което този млад мъж имаше над нея, бе тревожно.