Дързост

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

С това назидателно решение лейди Катрин остана вярна на намерението си да напусне Дарбишър, колкото е възможно по-бързо. Така че на другия ден след бала тя събуди цялата прислуга на сър Джефри и самия него още призори, за да се подготвят за отпътуването, без да обръща внимание на хвалебствените слова на капитан Хейууд за красивата пролет в Мидландс и за безкрайните му разходки из района, без да се съобразява с факта, че тя самата бе поканила семейство Мидълтън на вечеря у сър Джефри същата вечер, без да обърне внимание дори на вида на Ан, която бе лишена от сън и това й се отразяваше доста зле. В гнева си благодетелната лейди не го забелязваше, решена да изпълни намерението си и да не позволи никакво забавяне. Сър Джефри не напрани какъвто и да е опит да я възпре. В противовес на своето изключително приветливо държание предния ден, сега той се сбогува малко хладно и набързо, доколкото позволяваше приличието и стоически изтърпя болката от заминаването им. Ободряваше го мисълта, че след като трополенето на каретата по пътищата утихне пред дома му, ергенският му начин на живот ще се върне при него и Денби Парк и задно с прислугата, отново ще му принадлежи изцяло.

Лейди Катрин, след като се върна всред познатия блясък на Розингс, след като отпрати дъщеря си да спи и накрая настани до себе си своето чипоносо куче Тоби, сметна за уместно да изрази възмущението си от начина, по който нейният стар приятел побърза да си тръгне:

— Сър Джефри — заяви категорично тя — започна да става на тези години груб и свидлив. Ако не ми беше известно добре, аз почти щях да си направя извод от тазсутрешното му държание, че той предпочита усамотението. Но той е съвсем, той е прекалено самотен. Мъжете, капитан Хейууд, се чувстват най-добре в компанията на жени. В противен случай стават навъсени и особени. Внимавайте, скъпи мой капитане, да не завършите дните си като ерген, вашият пол е създаден за семеен живот. Нашият може и да се стреми към него по-енергично, но мъжете са онези, които извличат най-големите облаги от женитбата.

Капитанът се съгласи горещо с нея. Той самият наистина бил за оплакване, оставен сам да си блъска главата, неспособен да заживее добре без женска подкрепа. Докато в същото време, като пример за превъзходството на нежния пол, човек би трябвало само да погледне самата лейди Катрин. Останала съвсем сама, тя все пак бе успяла през всичките тези многобройни години да управлява своя огромен имот с най-голямо умение. И още, той бил дочул, че благовъзпитаната лейди управлява също така голяма част от близкото село Хънсфорд.

И така, показвайки по този начин, че и той самият не е лишен от качества, капитанът се изхитри да я отклони от една обичана от нея тема към най-любимата й. Докато говореше за добродетелите на своя пол, нейно благородие бе доста красноречива, но когато заговори за себе си, тя се унесе в ораторстване:

— И го правя, капитане, откакто съм вдовица! Кажи-речи веднага след като бедният Луис ме остави отчаяна от тежката загуба, аз поех грижата за неговата собственост, като изследвах всичките пропуски на управлението, които се появяваха докато той беше жив. Премахнах тези пропуски. Розингс сега процъфтява повече от всякога, повече от времето на управлението на моя нещастен съпруг. Най-голямото благо, която той оказа на своето имение бе, че го остави на мен. Една сама жена, без подкрепата на любящо и вярно създание, не може да постигне почти нищо.

Капитан Хейууд бе на вид доволен да слуша тази реч с всичките й прояви на назидателност. Той слушаше с непоколебимо сериозно изражение на лицето, с одобрение. И щеше да продължи така, докато нейно благородие ораторства, но за щастие избягна тази участ. Най-после в един миг слугата доложи, че е пристигнал посетител. Викарият на Хънсфорд, мистър Уилям Колинс бе дошъл, за да представи на нейно благородие новия помощник на енорийския свещеник, мистър Самюел Бийсли.

Мистър Колинс бе имал удоволствието да се запознае с капитана още когато той пристигна в Розингс неотдавна. И тъй като бе съзрял в младия господин човек с чувствителност, която подобаваше дори на неговата, двамата сега се поздравиха топло и изразиха задоволството си от така скорошната втора среща. След което мистър Колинс незабавно произнесе молитва за всичките злини, изсипали се върху селцето Хънсфорд в отсъствието на нейно благородие. Молитва за свинята, която се бе опрасила и цялото прасило бе от изтърсаци; за ябълковата градина, унищожена от бурята; за преобърнатата карета, за нещастният случай, в който най-добрият звънар се бе лишил от дясната си ръка.

— Тази последна беда — добави мистър Колинс, поклащайки глава с прискърбие — се оказа най-страшната от всичките. Защото свинята, макар и родила изтърсаци или ябълките, макар и обрулени преждевременно, могат само да повлияят на храносмилането ни, докато изпитанието да бъдем лишени от невинното удоволствие на камбанния звън не може да бъде смекчено с нищо.

Нейно благородие бе много доволна да чуе за бедите, сполетели нейното имение, това се забелязваше и по вида й:

— Тъжна ситуация — съгласи с тя на думи, но всъщност бе оживена. — Нали виждате, капитан Хейууд, какви са опустошенията, причинени само за две седмици в мое отсъствие. Сър Луис можеше да напусне Розингс и понякога да го няма с месеци без осезаем ефект — и въодушевена от този извод, тя насочи вниманието си към своя енорийски пастор: — Вие самият, мистър Колинс — заяви тя — изглеждате зле, както забелязвам. Възможно ли е да сте се подстригали преди нашето заминаване? Никак не ви отива.

Наистина мистър Колинс бе подстриган и то така смешно, че малко хора не биха го забелязали, само възпитанието им би ги възпряло да задават каквито и да било въпроси относно прическата му. Но мистър Колинс изпадна във възторг от поредната проницателност на своята господарка:

— Това, Ваше благородие — заговори той с радост, — са злополучните последствия от моето пренебрежение към вашите съвети. Сигурно си спомняте, че ме предупреждавахте най-сериозно да не взимам за бръснар горкия син на Пеплоу, тъй като неговите очи са разположени прекалено близко едно до друго. Но после когато вие не бяхте тук, моята Шарлот се възползва от състраданието ми и ме убеди да пожаля неговата младост и тъжната загуба на баща му. Така че аз не можах да откажа. И ето го пред вас резултатът. Никога повече няма да взимам бръснар, без да преценя зрението му.

Лейди Катрин, задоволена отново и от почтителното отношение, и от неугледния вид на енорийския пастор, сега вече можеше да удостои с щедрото си внимание неговия придружител. Един млад мъж с безизразни черти, но явно чувствителен, тъй като слушаше разговора между двамата доста учуден.

— Та този момък ще бъде моят помощник на енорийския пастор — обърна се тя рязко, за да го огледа. — Приближете се, сър, недейте да се спотайвате в ъгъла. Аз не мога да понасям кръшкачите.

Младият мъж се изправи от мястото си без колебание.

— Самюел Бийсли, мадам — представи се той. — Пристигнал преди седмица и очакващ с нетърпение да служи и на ваше благородие, и на църквата. И още искам да ви кажа, че в никакъв случай не съм кръшкач. Дори напълно споделям вашето отвращение към тази черта. Просто очаквах момента, в който да бъда представен както подобава и както обичайната учтивост ми диктува да постъпя.

Струваше си човек да се вгледа по-дълго в лицето на мистър Колинс по време да тези думи. То можеше да бъде оприличено на скала за цветове, променящи се с необичайна бързина, от яркочервен до мъртвешки бял. Никога преди енорийският пастор на Хънсфорд не беше чувал някой да държи такъв език на лейди Катрин. Както никой сега не можеше да види лицето на мистър Колинс, тъй като и откритият взор на Бийсли, и косият поглед на капитана бяха вперени в госпожата, която на свой ред се бе втренчила в младия помощник на енорийския свещеник.

По време на краткото мълчание, надвиснало застрашително в стаята, дори чипоносият Тоби сметна за необходимо да си потърси убежище под масата.

Но нейно благородие, след като огледа през монокъла си младия мъж до най-малките подробности, просто отбеляза:

— Аз откривам във вашия говор, мистър Бийсли, акцент, който не е тукашен, а в такива неща никога не греша. Както долавям, вие сте от Ирландия.

— Ирландия! — възкликна Бийсли, изпълнен с негодувание. — В никакъв случай. Вие сте права, че аз не съм от Южна Англия. Но и ирландец не съм. Аз съм родом от Йоркшир, където разчитаме на честните споразумения и речта е недвусмислена. Нещо, в което вие можете да се убедите навсякъде в цивилизования свят.

Мистър Колинс простена шумно.

— Виждам, мистър Колинс — отбеляза нейно благородие, обръщайки се от Бийсли към вкаменения от изумление пастор, — че мисис Колинс продължава да не зачита моите съвети за вашата диета. По-малко пържено месо, предупреждавам я. И една чаша затоплено вино преди лягане. Вие скоро ще почувствате резултата. Виждате ли, мистър Бийсли, аз бях права по отношение на вас: вие не сте тукашен. Както ви заявих, аз никога не греша — наслади се тя отново на своята изрядна оценка и намери за по-добре да не обръща внимание на недопустимата грешка на младия мъж, затова насочи вниманието си към по-важни неща в енорията.

— Гледам на вас, мистър Бийсли — продължи тя незабавно, — като помощник на мистър Колинс. Там, където вашият предшественик бе особено нужен. Имам предвид, разбира се, плачевното състояние на кучетата.

Мистър Бийсли, очевидно бе млад мъж с буден ум, но не успя за схване за какво стана дума и не можа да скрие изумлението си:

— Кучета ли, мадам? От какво значение могат да бъдат те?

— Кучетата, с-ъ-ъ-р — повтори тя натъртено, — са същинска напаст, която нахълтва в църквата по време на неделната служба. Как е възможно да не сте забелязали? Те джафкат и скимтят безспир, нарушават покоя и съвсем изтормозват моя беден Тоби. Вашата първа задача, мистър Бийсли, ще бъде да освободите Хънсфордската енория от кучетата.

С високата си фигура и яко телосложение, Бийсли се извисяваше над лейди Катрин. Независимо от всичко, по време на последната й странна реч, той като че ли се смали, преклони се пред нея и призна своята неопитност в такива занимания, но заяви, че гори от нетърпение да служи на нейно благородие по какъвто и да е начин.

— Да се надяваме, че наистина е така — бе любезният отговор на благовъзпитаната дама. — Вие имате предимствата на младостта пред стария Уудторп. Той е останал съвсем без сили и едва-едва можеше да повдигне клещите за кучета, за да хваща тези твари. Вие, съдейки по вида ви, няма да се затрудните с тази работа — и без да направи ни най-малка пауза, тя премина към следващото си изискване: — Разбирате ли добре от музика?

— Никак — отговори честно помощникът на енорийския свещеник. — Аз имах най-добрите учители, но дори и те не бяха в състояние да подобрят слуха ми.

Нейно благородие бе оскърбена от безочливото признание за такава печална липса на свещенически умения.

— Нямал слух! — извика тя. — Я гледай ти, Колинс, що за тип е този, когото сте ми довели в Хънсфорд? Как сте могли да забравите, че църковният оркестър има въпиюща нужда от обоист? А ето, че вие ни водите един, на когото мечка му е стъпила в ухото!

Такова категорично порицание би сринало някого измежду по-малодушните, но не и мистър Бийсли. Той запази спокойствие.

— Мадам, вие виждате пред себе си човек, чието призвание е да извършва за своето паство всичките блага, на които е способен — отговори хладно помощникът на енорийския свещеник. — Няма по-скъпо задължение за всеки един духовник, от това да служи на хората. Поради тази причина аз съм съгласен да се науча да боравя с клещите за кучета, аз дори ще мета пода на църквата, ако е необходимо. Но сега ви съветвам да се откажете от всякакви изисквания към мен по отношение на музиката, те са безполезни, тъй като за нея се иска талант, какъвто аз нямам. Ако можех да ви бъда полезен в тази насока, щях да го направя. Но не мога и точка по въпроса.

Дори гръм да беше паднал насред стаята, не би предизвикал по-силен ужас от думите на този млад човек. Лейди Катрин не бе свикнала нейните решения да се оспорват. А недвусмислените думи на този йоркширец демонстрираха пред нея почти оскърбеното му самолюбие. Другите можеха да бъдат увлечени, подлъгани от прямотата, която оправдаваше резкия тон на младия мъж; другите можеха да не забележат отсъствието на ласкателства в речта му, но лейди Катрин имаше един недостатък, беше прекалено схватлива. Накратко, наскърбената беше тя.

Нейно благородие се изправи в целия си ръст. Мистър Колинс се разтрепери, капитан Хейууд наблюдаваше жадно сцената.

— Що се отнася до службата ви — проговори тя, — ще видим. Но ви предупреждавам отсега, че аз няма да търпя безделие. Веднъж бях принудена да изпратя една прислужница да си събира багажа едва седмица след като бе започнала работа, поради същото това провинение… и тя беше от самия Йорк.

И така благовъзпитаната лейди, наблягайки, че тя, а не той има последната дума в този словесен дуел, отклони най-после вниманието си от това парвеню към дъщеря си, която тъкмо тогава влизаше в стаята. За останалата част от компанията Ан изглеждаше сравнително добре след почивката, но в очите на майка си тя бе сияйна.