Дързост

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Измежду познатите ви най-модерни бракове трябва да сте забелязали, че страстта скоро се охлажда до привързаност. След като те веднъж си осигурят преданост чрез взаимен обет за вярност и изядат сватбените бонбони, знойните им изпиващи се погледи са свободни да се превърнат в кротки, блуждаещи един към друг поглеждания; някога преливащото от възбуда сърце се успокоява напълно под монотонния ритъм на ежедневието.

Но нашите познайници мистър и мисис Дарси бяха така далеч от обичайните неща, че неговото завръщане у дома, очаквано с нетърпение и от двамата, надмина във всяко отношение и виденията им за нова среща. Техните взаимоотношения, започнали като на шега, с времето узряха за истинското разбирателство, добиха истинската хармония между разума и влечението, стремеж им един към друг, какъвто Елизабет никога не бе допускала, че е възможен.

— Моя Лизи — въздъхна с облекчение мистър Дарси, когато пристигна, — тези последни няколко седмици без теб ми се сториха безкрайни. И само като си помисля, че преди две години не те и познавах. Предполагам, че е имало такова време, но право да си кажа, не мога да си го припомня.

— Няма нищо чудно — отговори Елизабет, — имайки предвид неприятностите, които моето семейство ти причини оттогава. Ние през цялото време сме за теб източник на напрежение и безпокойството. Чудя се как така не поглеждаш към доброто отминало време, в което ти изобщо не подозираше за съществуванието на семейство Бенет.

— Не говори така — разпали се той. — На теб дължа цялото си щастие. Помощта, която можах да окажа на твоето семейство, е само малка благодарност заради теб, моя Лизи. Аз самият не бих могъл да се откажа от отговорността към печалните събития през последната година. Ако по-рано бях разобличил характера на Уикъм, обръщайки по-малко внимание на собствените ни дела и повече на общото добро, той нямаше да продължи така безнаказано своите деяния. Но по какъв друг начин можех да действам, за да защитя името на бедната си сестра?

— По никакъв — увери го съпругата му, — ти направи онова, което бе най-добро. Твоята сестра заслужаваше тогава цялото ти внимание и защита, толкова бе малка и така оплетена. Но мистър Дарси, мен ме вълнува и предизвиква състраданието ми не онази, а сегашната Джорджиана. Не съм ти доверявала преди, че забелязах у нея влечение към мошеника капитан Хейууд. И сега я виждам вяла, бледа като никога досега. Лоша работа наистина. Дали страда много?

— Страхувам се, че да — отговори печално Дарси. — О, Лизи, ти така болезнено ми липсваше в Лондон. Колкото и да страда сестра ми, тя никога няма да ми каже. Сега, най-после, си е в къщи. Спокоен съм, че може да се обърне към тебе за съвет. А аз мога само да наблюдавам болката й и да се чудя на себе си защо съм такъв, че тя не може да ми се довери.

— Какви големи надежди си таил за братската си нежност. Не знаеш ли, че едно младо момиче би се доверило по-скоро на куклен заек, отколкото на собствения си брат? И особено в случаи като тези. Не се тревожи, аз ще разговарям с Джорджиана и ще направя за нея каквото мога. Не мисля, че сърцето й е вече прекършено — на осемнайсет години е твърде допустимо никога повече да не може да си възвърне предишното състояние на духа, а най-вероятното е, че ще преодолее мъката си.

Но когато най-после Елизабет остана насаме с Джорджиана, тя усети, че товарът на момичето не е лек.

— Не мога да скрия от теб, скъпа Елизабет, че за съжаление изпаднах в голямо заблуждение, не — държах се безразсъдно и глупаво. Често преди това ти се хвалех, че моето сърце не се поддава на нежни чувства към другия пол, за да го подаря сега на онзи, който най-малко го заслужава. Едва ли има нужда да обяснявам, че става дума за капитан Хейууд. Един подлец, който можеше… щеше да съсипе лелята на моята скъпа Лизи. И при все това на мене ми изглеждаше така неповторим, така нежен. Неговите маниери, неговото внимание не можеха да не ме наведат на мисълта, че е изключителен. Колко сляпа съм била да се подлъжа от голите му приказки и от някои ситуации, които той е използвал така добре… — тук тя не можа да сдържи сълзите си.

— О, бедна сестро, прекалено рано научаваш горчивите уроци на живота. Но трябва да се утешиш поне малко от факта, че капитанът е мамил не само теб, а всеки един от нас. За известно време е успял да заблуди дори твоята леля Катрин. Ако не друго, то ти поне беше всред избраното общество.

— Той се опита просто да ни използва — каза Джорджиана. — Капитанът ухажваше всяка една от нас, докато най-накрая не спря категоричен поглед върху мен. Аз си мислех, че има сериозни намерения към моята братовчедка Ан. В същото време той само е кроил плановете си как да ни измами, за да се сдобие най-накрая с нечие състояние — без значение е по колко отвратителен начин ще се добере до него, само да го притежава, да се избави така от дълговете си. Той ни мамеше с умисъл.

— Хайде да не го осъждаме за това, че е възнамерявал да се ожени заради паричните си проблеми. Той, като човек, чийто вкус и забавления са стрували скъпо, е действал само в своя полза. Неговото благоразумие е стигало единствено дотам. Той не е способен на саможертва. Онова, за което би трябвало, за което трябва да бъде обвинен, е неговото двуличие. Независимо дали е към твоята братовчедка, към теб или към моята нещастна леля — цялото му поведение се основава на лъжи и измами. Ти успя щастливо да се измъкнеш невредима, Джорджиана. Представи си колко щеше да се проточи нещастието ти с човек като капитан Хейууд.

— Но, скъпа Лизи — не се сдържа тогава Джорджиана, — как може човек да преценява мъжете? Аз бях подведена не само от маниерите на капитан Хейууд. Неговото семейство бе добро, свързано дори с моето собствено семейство. Ако той не може да бъде достоен, тогава кой може?

— Такъв навременен и точен въпрос, заслужава не по-малко прецизен отговор. Но колкото и да е неочаквано, еднозначен отговор, до колкото зная, няма. Знатното потекло вече не е гаранция за добродетели, за чийто белег се приема изрядната прическа на мъжа; нито пък приятната външност е белег за добронамереност. Въпросът не е в семейството му или във вида и обноските му: достойнствата на един мъж могат да бъдат оценявани единствено по делата му. Помисли си за своя брат или за моя чичо Гарднър. Или ето ти още по-подходящ пример — младият архитект Джеймс Лий-Купър. Той не е нито от знатен род, като първия, нито има приятните обноски на втория, но Джорджиана, само си помисли за делата му. Разбрах, че неговото участие в разкриването на престъпния план е кажи-речи героично. Виждаш ли, сестро, има честни и неподкупни мъже в края на краищата. Макар да се съмнявам много, че твоето нещастие ще допусне такава мисъл.

— Благодаря ти за съчувствието, Елизабет, но аз наистина не го заслужавам. Аз размишлявах дълго, откакто напуснах Лондон, не, още преди да си тръгна оттам, водена преди всичко от мъдростта на твоята чудесна леля Гарднър. Тя беше тази, която ми показа колко малко оценявам аз истинското внимание и грижи, колко малко аристократизъм има в моите обноски. Аз бях прекалено много заета със себе си и малко зачитах хората около мене. Сестро, аз бях празноглава, глупава, самонадеяна. Тази самонадеяност не ми позволи да се възползвам от горчивия опит, който имам. Ти знаеш добре, че това не е първата ми подобна грешка. И все пак — въздъхна тя. — Аз няма да се заблудя така отново. Вярвай ми, Елизабет, от сега нататък моите чувства ще се ръководят единствено от добрия усет, от добрия тон. Ще бъда по-сдържана. Ще насоча всяко свое усилие в помощ на моя брат и на тебе.

Елизабет се зарадва, когато чу откровението на зълва си. Тя похвали нейния решителен тон и, вече уверена, че саможертва като тази трябва непременно в най-скоро време да предотврати появата на нови неприятности, взе ръката на момичето и я стисна горещо.

— Но кажи ми едно нещо — продължи след малко Джорджиана, — как е леля ти Филипс? И най-вече как е твоят нещастен зет Уикъм? — нейното лице пламна при споменаването на страховитото име, но решена да победи сама себе си, тя се насили да зададе и този въпрос. — Зная колко се измъчва вашето семейство от това, че той е в затвора. Точно толкова, колкото и от предишното нещастие.

— За него още нищо не може да се каже със сигурност — спомни си Елизабет на свой ред последната беда, сполетяла нейното семейство. — Мистър Дарси се надяваше, че може отново заради сестра ми да ходатайства лейтенантът да бъде освободен. Но изглежда, че онзи има и други провинения, за които не знаем. С една дума, неговият случай изисква такова влияние, каквото твоят брат няма. Колкото до капитана и съпругата му, още никой не знае къде са. Предполагат, че са избягали отвъд морето.

Елизабет погледна с известно безпокойство младата си зълва, за да разбере как тя приема новината за онзи, който й бе причинил толкова нещастия в последно време. Но Джорджиана долови едва-едва последните думи, тъй като съзнанието й бе заето от мисълта да намери начин, да предприеме нещо, за да помогне на семейство Бенет в поредното му нещастие.