Дързост

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Джейн получи своето писмо от Лонгборн и изпита тревога, също както сестра си. И тя забеляза неравния почерк на майка си, направиха й впечатление несвързаните повече от всякога изречения. Долавяше нещо недоизказано в тях, което не можеше да не я притесни.

Но тъй като нейният съпруг не се вълнуваше от подобни предчувствия, заради него трябваше да прикрива безпокойството си. Едно от най-ценните достойнства на Джейн Бингли бе добротата. По време на оформянето си като млада дама тя придоби и други качества: под влияние на насмешливите забележки на мистър Бенет чувството й за хумор стана още по-ярко, а разбиранията й за живота бяха напътствани преди всичко от нетърпимостта на Елизабет към глупостта. Така тя разви повече и на по-високо стъпало своите качества. Но точно доброто й сърце доста често я възпираше да изрази наблюденията и схващанията си. В по-ранните си години Джейн, за разлика от малките си сестри, беше често пъти свидетелка на случаи, в които се проявяваха пагубните последствия от неравностойния брак между несъответстващи си по интелект хора. Още тогава тя реши, че няма да допусне подобно нещо да сполети и нейното семейство.

Често пъти се изкушаваше да покаже на Бингли слабостите на един или друг от тяхното обкръжение, но винаги се въздържаше. Никога не направи нищо, за да се изтъкне и да покаже, че е по-мъдра от своя съпруг.

И сега Джейн по необходимост трябваше да се съгласи, че предстоящото посещение на семейство Бенет бе най-чудесната новина след гостуването на възрастната майка на мистър Хърст, малко преди деня на свети Мартин, че тази радостна новина без губене на време трябва да се съобщи на роднини и приятели; че трябва незабавно да започне угояването на три… не, по-скоро четири от онези наедрели кокошки.

— И най-хубавото е — приключи Бингли, — че твоите родители са предпочели да останат у нас, а не в Пембърли. При това, независимо от факта, че тук са и сестрите ми. О, скъпа моя Джейн, виждаш ли колко сме търсени!

— И на мен ми се иска да мисля така — отговори съпругата му, — но ме изпълва съмнение че техният избор произтича не толкова от нашите семейства, отколкото от собствения им страх пред липсата на алтернатива. Сигурно си спомняш, че когато останаха миналия път в Пембърли, майка ми бе загубила ума и дума от ужас пред господаря там.

— Да, виждал съм, че моят приятел Дарси оставя такива впечатления у останалите — съгласи се Бингли. — Но да знаеш, аз го познавам като добър и вежлив човек. Едва ли обаче съм очаквал той да всели такъв страх у мисис Бенет. Признавам си, че мислех точно нея за несломима.

— Ни най-малко не е така — отговори Джейн. — Тук с нас в Пелам тя няма да се чувства така неуютно като в Пембърли. Защото вие, мистър Бингли, сте най-добрият човек на света.

— А вие сте жената с най-нежното сърце — отговори той пламенно. — Скъпа моя, каква новина! Нямам търпение да кажа на Каролайн и Луиза.

Лесно може да се предположи, че обичащата се двойка щеше да има много работа, за да осигури всичко, така че очакваните гости да бъдат посрещнати с необходимото внимание и да им бъде предложена богата трапеза. Затова Джейн отиде да разговаря с готвачката и с иконома, докато съпругът й се спусна да разгласи добрата новина сред съседите.

Задачата на мисис Рандол, по нейно и по мнение на господарката й, беше тежка. Тя трябваше да сготви бяла супа и пай от гълъби, да не забрави да опита останалия джинджифил дали е годен, да приготви тъмното масло перфектно, да изпече сладкиши със сливи, с плодове асорти, рола, плодов кейк, да приготви също така желирани десерти и всичко това в огромни количества. Добрата мисис Рандол не бе особено доволна от еленовото месо и бе загрижена, че свинското не е достатъчно; мисис Бингли се оплака, че все още е твърде рано за агнешко. В крайна сметка и двете бяха напълно удовлетворени от разменените думи.

Когато Джейн се върна, Чарлз Бингли все още не бе излязъл, тъй като преди да закопчае палтото си двете му сестри се върнаха от разходка в околността и го забавиха. Видът и поведението на Каролайн днес бяха обнадеждаващи — от нея се излъчваха и топлота, и приповдигнато настроение, каквито брат й не виждаше често.

Ясно беше, че тя има да му казва нещо и преди той да успее да направи няколко крачки тя се обърна към него припряно:

— Знаеш ли, скъпи братко, твоят парк е тъжна гледка, разхождахме се насам-натам из него с часове. Мястото е с много добри възможности, но в него има странна колекция от вечнозелени и цъфтящи храсти! Само преди малко обсъждахме този въпрос с един джентълмен, много по-проницателен наблюдател, човек, който е познавач на модата, има вкус и който бе така любезен да ни покаже недостатъците на парка. Братко, към парка като цяло е нужен нов подход. Трябва да се погрижиш за това, ако желаеш да бъдеш оценен като господар на Пелам Хол. Например да подкастриш хубаво гората и групата дървета до конюшните. Уверявам те, трябва да се погрижиш повече поляни да са показ и да аранжираш групата дървета по-прецизно. Прецизността, скъпи мой, както научихме от един истински познавач, именно прецизността е задължителна за човек, който следва модата!

Братът на Каролайн бе поласкан от вниманието й, макар и да нямаше представа какво може да означават нейните думи. Каролайн, за която обикновено не беше трудно да посъветва Чарлз, било за обзавеждането на къщата му, било как да уреди живота си, никога преди не бе изказвала с подобна вещина мнението си за оформлението на парка. Настойчивата й консултация, енергичният й опит да го убеди в случая явно имаха друг източник, човек, който по всяка вероятност скоро се бе върнал от Лондон.

— Но, скъпа Каролайн — възкликна Чарлз, — трябва ли да променяме прекрасните подаръци на природата? Нали те са много по-чаровни такива, каквито са създадени от самата нея. Исках да ви кажа още нещо — продължи той развълнувано, — имаме новина. Току-що научих, че ще бъдем удостоени с посещението на скъпите родители на Джейн, те ще пристигнат след не повече от две седмици. Не е ли великолепно? Ще ги посрещнем и ще се забавляваме с цялата пищност, на която е способен Пелам Хол. Много вероятно е дори устроим свой собствен бал, за да ги представим на съседите. Не мислите ли, че това е по-добро средство, отколкото подрязването на дърветата, за да привлечем вниманието на Дарбишър към себе си?

Мисис Хърст бе толкова зашеметена от тази новина, че не можа да устои на подтика да повтори думите на брат си:

— Мистър и мисис Бенет да бъдат представени на обществото в Дарбишър? Ти сигурно се подиграваш, Чарлз!

Каролайн едва сдържа изумлението си:

— Скъпи Чарлз, ще постъпиш по-добре, ако запазиш компанията им най-вече за себе си. И още — моли се съседите да не узнаят нищичко за тяхното посещение.

Докато Каролайн произнасяше последните думи, се чу шум от приближаваща карета. Кити и Мери Бенет се връщаха от сутрешното си гостуване у София Мидълтън, с която се бяха запознали миналата вечер на бала и до сутринта трите вече бяха дали обет за най-искрено приятелство, както и се бяха си за пазителки на най-съкровените си тайни. Още със слизането от каретата момичетата се втурнаха към гостната, подхванали от двете страни и сестра си Джейн.

— Ооо! Братко — отправи своя поздрав Кити. — Каква утрин! Как се забавлявахме със София и колко радостни бяхме, да знаеш! Мисля, че Мидълтън Хол е по-голям от Пелам, но те имат само два файтона и тяхната овощна градина е по-скромна. Толкова се смяхме. А сега Джейн ни съобщи, че мама и татко ще дойдат тук! Казвам ви, горя от нетърпение да им представя София. Не си ли съгласна, Мери, че Франк Мидълтън е удивително красив?

— За някого може и така да е — последва отговорът на Мери, — дори може би за болшинството. Аз обаче не намирам особен чар в красотата сама по себе си. Аз търся по-солидното привличане на интелектите.

Но Кити едва ли я чуваше. Тя никога не придаваше никакво значение на сестрините си думи. И този път сестринското й внимание се ограничи с поредното словоизлияние, отправено неизменно към Мери:

— Господи, как се смяхме. Кълна се, че София и аз вече бяхме примрели от смях. Особено когато тя разля вода върху ливреята на Уоткин… какъв грозник е този, никога не съм виждала по-грозен от него. През цялото време се смеехме високо, дори и вие в Пелам може да сте ни чули.

Каролайн Бингли реши, че се е наслушала на бърборенето й. Изчакваше само удобна пауза, за да се намеси, но след като не можа да намери, независимо от скоропоговорката на Кити, също заговори:

— Вашият разказ за утринните ви приключения дава увереност, че добре ще прекарате времето тук. А с пристигането и на родителите ви Пелам Хол ще си подсигури вниманието на всичките съседи. Ние с нетърпение, с голям интерес очакваме предстоящите забавления — след което тя и мисис Хърст се оттеглиха в библиотеката, за да прегледат списанията с последните новости в парковото оформление.