Дързост

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Бързината на ума може да омагьоса човек, благородството на потеклото вдъхва респект, дори благоговение, но по време на беда, когато трябва задължително да се действа, нищо не може да замени верния усет. С пристигането си в Лондон мистър Дарси се зае бързо да намери чичото на Елизабет, Гарднър, в чието лице отдавна бе видял стабилност на характера и надеждност, каквато можеше само да приветства. Не се случваше за пръв път съпругът на Елизабет да помага на семейство Бенет. Така бе и през онези мъчителни дни, когато Лидия избяга от къщи и пристана на Уикъм. Тогава Дарси дойде да отдаде дан на по-възрастния човек, заради мощта на справедливия му разум, ненакърнен както от ексцентричното поведение на близките откъм страната на жена му, така и от суетата на своите.

Мистър Дарси и мистър Гарднър много скоро разбраха, че при сегашните обстоятелства те двамата ще са необходимата опора на семейството. На мистър Бенет, така както бе разстроен, за съжаление му липсваше твърдост и едва ли можеше да се разчита на него за по-енергични действия; самият мистър Филипс, останал в Хардфордшър при жена си, бе объркан почти толкова, колкото и тя. И затова огромната част от семейния товар падаше единствено върху двамата мъже.

— Какво щастие е, мистър Дарси, че сте тук — възкликна мисис Гарднър по време на третата вечер от престоя му в Лондон, — за да ни помагате. Моят зет Бенет е станал още по-саможив след заминаването на Лизи от Лонгборн, а да си призная, нашият зет Филипс никога не се е нагърбвал с важни задачи. Но към вас, сър, ние можем да се обърнем още веднъж с увереност, че всичко ще се нареди.

— Скъпа моя мисис Гарднър — отговори той трогнат, — нека се надяваме, че вашата вяра в моите възможности няма да се окаже незаслужена. Консултациите ми с моя адвокат, както ви казах, не бяха окуражителни. Но кажете ми, чичо Гарднър — обърна се Дарси към него, — как е изпаднала вашата роднина в такава беда? Дори и да предположим, че поради разсеяност тя наистина е изнесла дантелата от магазина, би ли могъл някой да допусне, че е имала намерение да я открадне? Собственикът на галантерийния магазин Търнър, за всичките тези години досега не я ли е опознал добре?

— Старият мистър Търнър я познаваше — отговори мистър Гарднър с въздишка. — Но ние говорим за младия Търнър. Старецът почина миналата есен и неговият син, който израсна в Лондон, без да познава никого и без него да го познава някой в Лонгборн, се захвана с магазина.

— Да, сигурен съм, чичо, че мисис Филипс се ползва с добро име сред съседите. Много са онези, които с удоволствие биха казали добра дума за характера й. Например сър Уилям Лукас, макар че неговите връзки с висшето общество са по-малко, отколкото му се иска да ни ги представи. Този млад Търнър не зачита ли добрите отзиви за нея поне от един, който идва в Сент Джеймс? Що за човек трябва да е?

Мистър Гарднър се усмихна и бързо обясни, че макар и много хора да са разговаряли с него за сестра му, той не отстъпил, не променил решението си.

— И доводите, и настойчивите молби бяха безполезни. Каза, че ще доведе нещата до съд, ако зет ми Филипс не плати сумата, която онзи изисква, хиляда паунда. Нищо по-лесно, за да се опозорим. След като възможности за мисис Филипс, ако бъде призната за виновна, са смърт или най-малкото заточение на Ботани Бей, зет ми Филипс е готов, независимо от моя съвет, да плати на Търнър.

— Тогава той според мен е мошеник.

— Що се отнася до това — намеси се мисис Гарднър, — признавам, че съм стъписана. Мистър Гарднър и аз посетихме Лондон малко преди Коледа. Тогава мисис Бенет и аз пазарувахме в магазина и аз се учудих, че на Търнър изобщо му стига акъла как да отреже една панделка, още по-малко да измисли план за изнудване. В случая трябва да има нещо повече, вероятно е замесен и съучастник.

Мистър Гарднър не можа да удържи смеха си:

— Любов моя, любов моя, как само вие жените подхранвате своите фантазии с небивалици. И откъде ти хрумна тази идея за съучастничество? От „Мистериите на Адолфо“ или от „Замъкът на Отранто“?

Мисис Гарднър щеше да отговори, че споровете относно сегашната мода в романите е еднакво развлечение и за двамата, но се намеси Дарси:

— Дори и така да е, положението на мисис Филипс си остава печално. Едва ли има нужда да споменавам, че… за да се запази честта на семейството… тази сума трябва да бъде набавена. Но въпросът не е там: ние не можем, нещо повече — няма да отстъпим пред мошеничество като това. След като вашата сестра е невинна, справедливостта изисква тя да бъде спасена.

— Аз съм изцяло на вашето мнение, сър — съгласи се мистър Гарднър. Мистър Филипс не бива да плаща за престъпление, което неговата жена не е извършила. Справедливостта не може да бъде разменена за дребни грошове — но после добави с въздишка: — Да се надяваме само, че цената, която моята сестра вече плаща, не е по-скъпа от парите.

Имайки предвид тревогите на Елизабет за леля й, на следващата сутрин, когато седна да й напише писмо, мистър Дарси внимаваше да не спомене или намекне нищо за страховете на мистър Гарднър. Но жена му много лесно прочете между престорено веселите редове истинските му лоши предчувствия.

Последните дни преминаха за Елизабет кошмарно. Докато съпругът й го нямаше, тя изведнъж се оказа в центъра на вниманието на съседите, за да понася отново и отново без ничия подкрепа бремето на тяхното съчувствие. Особено мисис Монтегю бе загрижена до отчаяние за бъдещето на семейство Бенет; лейди Стентън, точно обратното, без никакви задръжки добавяше, че няма да се учуди от избухването на скандал, имайки предвид миналото на семейството; сър Едуард Стентън, практичен както винаги, доброжелателно посъветва мисис Дарси, незабавно да се разграничи от всякакви връзки с така злочестите си роднини.

Колкото до сър Джефри, той не пророни и дума за инцидента, въпреки терзанията на Елизабет, неговото мълчание продължаваше. Не получаваше никаква помощ и от другата страна, от нейните роднини. Джейн в последно време не се чувстваше добре, а и майка й не можеше да помогне много за щастливото раждане на наследника на Пелам. Кити и Мери оставаха все така непроменени и най-доброто, което можеше да се каже за Лидия и съпруга й бе, че си заминаха. Джорджиана подкрепяше горещо Елизабет, но тъй като нейната преданост се проявяваше прекалено горещо в неучтивото й отношение към съседите, ползата от тази помощ бе спорна. В крайна сметка Елизабет се чувстваше напълно самотна.

Докато четеше писмото на съпруга си, тя не можа да сдържи сълзите си. Останала в случая за радост сама в гостната, за няколко минути тя даде воля на чувствата си. Нямаше ли край на нещастията, които нейното семейство преживяваше?

Точно в този миг дочу потропване по вратата. Тя вдигна глава и моментално започна да бърше сълзите си и да оправя лицето си. Но се появи не някой от слугите, а архитектът Джеймс Лий-Купър.

Младият мъж, когато забеляза състоянието й, се поколеба на прага, чудейки се дали да влезе, но тревогата надделя колебанието му и той се упъти към Елизабет.

— На вас ви е лошо — каза той загрижено. — Позволете ми да извикам прислужницата ви. Бихте ли изпили чаша вино? Или — той внезапно се отдръпна сепнат, — може би ви преча?

— Точно обратното, моля ви останете за малко — отговори Елизабет. — Не ми е зле, благодаря. Но за вас сигурно едва ли е тайна, че моето семейство има неприятности. Току-що получих писмо от мистър Дарси и неговите известия съвсем не са радостни.

Дали мистър Лий-Купър бе научил за нещастието или не по изражението му не можеше да се разбере. Той продължи да я разпитва за състоянието й:

— Сигурна ли сте, че сте добре? — въпросът му беше настойчив. — Изглеждате толкова бледа.

— Напълно съм сигурна — тя беше благодарна да срещне най-после истинска топлота и сълзите й потекоха отново.

Той я наблюдаваше с мълчаливо съчувствие и когато накрая плачът й секна, тя се чу да разказва на този млад неженен мъж цялата тъжна история на случая.

Лий-Купър слушаше внимателно, почти без да се намесва. В края на словоизлиянието й той поклати глава тъжно:

— Този, младият Търнър, казвате, че е израснал в Лондон? Тогава трябва да ме извините за откровението, но аз не съм много учуден от вашата история. Не ме разбирайте погрешно, не мисля, че вашата леля е извършила подобно престъпление. Точно обратното, сигурен съм, че не е, тъй като не за първи път чувам за подобно мошеничество. Англия, мис Дарси, е променена. Благодарение на моята професия виждам тази промяна навсякъде. И докато голямата част от промените заслужават одобрение, също толкова, за съжаление, трябва да бъдат заклеймени. Лондон, скъпа госпожо, а не вашата леля е престъпникът в този случай. Там са се загнездили сребролюбието и безчестието. Неведнъж съм виждал някое обикновено селско момче — по всяка вероятност точно като това, като младия Търнър — да пристигне в Лондон и още със стъпването си на улиците му да се забърка с безделниците. А скоро след това да изостави всички религиозни или морални принципи. Но после, когато се върне в един толкова малък и невинен град като Меритън, кой знае какво може да му дойде в ума. Много често съм бил свидетел на случаи, в които някой селски човек става жертва на хитрините, на коварството на лондончани.

Елизабет бе смаяна от думите му:

— Да не би да искате да кажете, сър, че сте чували и други обвинения, подобно на отправеното към леля ми? И, моля ви, кажете ми какви са последиците.

— За два случая зная със сигурност. Единият в Дорсет и другият близо до самия Хардуик Хол. Инцидентните съвсем не бяха по-различни от този, станал с леля ви. Само детайлите са по-други, разбира се. Случаят в Хардуик беше разрешен, но що се отнася до аферата в Дорсет, е… — замълча архитектът замислен. — Мистър Дарси и вашият чичо без съмнение ще намерят най-добрите адвокати в Лондон.

Тонът му изразяваше добронамереност, но Елизабет трепна при тези думи:

— Искате да кажете, че поне в единия случай обвиняемият е платил с живота си.

— Успокойте се, мисис Дарси — заговори той бързо. — Вашият съпруг, уверен съм, че е така, никога не ще позволи такава несправедливост в рода Дарси.

Елизабет би трябвало да се зарадва на казаното от Лий-Купър, но все още не успяваше. От случаите, чрез които той се постара да я утеши, както можа, се оказа, че още една жертва като леля й бе хвърлена в затвора. И все пак неговите наблюдения за престъпления, приписвани на невинни хора, не можеха да не предизвикат интереса й. Значи тогава нейната леля не е сама в нещастието си. Тя е още една поредна жертва. Елизабет нямаше ни най-малка представа от подобни неща, а и повечето от съседите им с голям житейски опит не подозираха, че подобни нередности са широко разпространени. И мистър Лий-Купър бе този млад мъж без никакви претенции, който й отвори очите. Въпреки тревогата си, мисис Дарси го оцени по достойнство.

— Всичко, което ми казахте, може да е от изключително значение — заговори тя, решила веднага, че с такъв събеседник не е необходимо да робува на формалностите. — Трябва незабавно да го съобщя на мистър Дарси. Моля ви, да ме извините.

Но тъкмо когато ставаше, в стаята се втурна Джорджиана. Страните й бяха пламнали. Без дори да е успяла да хвърли и поглед към снаха си, тя развълнувана и на един дъх изсипа поток от думи:

— Скъпа Елизабет, можеш ли да ме освободиш за две седмици? Тази сутрин аз размишлявах над предложението на леля ми да посетя Розингс и реших, че ще бъде явно невъзпитание да откажа любезната й покана. Разбира се, скъпа сестро, ако моята помощ ти е абсолютно необходима през това време, тогава нищо не би могло да ме откъсне от теб. Но бих отишла, ако можеш да се справиш без мен. Кент е така прекрасен през пролетта. Скъпа Елизабет, моля те, кажи, че мога да замина.

Елизабет не бе сляпа за погледите между младата й зълва и елегантния капитан Хейууд, преди последното му заминаване. Сега, виждайки ентусиазма на Джорджиана, тя се питаше дали някаква особена прелест на Розингс или красотата на Кент поражда желанието и на двамата да се възползват от поканата на лейди Катрин, или причината се криеше в компанията, която очаква там младото момиче. Развеселена въпреки всичко, мисис Дарси погледна към новия си приятел. Но Джеймс Лий-Купър бе съсредоточил вниманието си върху изработката на камината. По наполовина извърнатото му лице се четеше явно недоволство.