Дързост

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Самата лейди Катрин не можеше да се оттегли в стаята си преди да поговори със сър Джефри. Неотдавнашната женитба на нейния племенник й тежеше прекалено много, за да си позволи какъвто и да е отдих, без да упражни своето благородство, като раздели този товар със своя стар приятел.

— Та, сър Джефри — възкликна тя миг след като той позвъни на прислугата да им донесе чай, — какво разбрахте вие от всичко това!

— Не мога да си позволя да изразя каквото и да е мнение — отговори сър Джефри, — докато вие не ми подадете някаква нишка какво би могло да означава „това“. Ако имате предвид цвета на лицето на вашата дъщеря, последната тема на разговора ви, мога само да кажа, че на мен той ми изглежда изключително хубав.

— Вие винаги се правите, че не ме разбирате, сър — каза тя с досада. — Сигурно не вярвате, че имам предвид нещо друго, освен тази недопустима примка сключена около Дарси.

— Смайвате ме, мадам — възкликна той, — как може моят кръщелник, женен съвсем отскоро, да бъде впримчен така бързо? Признавам, че този модерен брак ме обърка.

— Моля ви да бъдете сериозен, сър — бе нейният отговор. Лейди Катрин често не разбираше саркастичните остроумия на сър Джефри и почти не изпитваше удоволствие от тях. А след уморителното си пътуване не бе в състояние да се съобразява с размислите му и то по такава неприятна тема. — Аз говоря точно за неговата женитба.

— О, да — каза той сериозно. — Тази женитба е непрекъснато в съзнанието ми, не мислете, че не е. Но в края на краищата Фицуилям Хенри Дарси навърши пълнолетие преди много години и от него се очаква да знае какво иска и какво прави.

— Глупости — нададе вик Нейно благородие. — Мис Елизабет Бенет не е нищо друго, освен една хитра жена. Семейството й няма никакви обноски и такава връзка може да донесе само неприятности. Честна дума, та онези в Лонгборн вечерят в пет часа!

Сър Джефри занемя при последната информация, а лейди Катрин се оттегли триумфално е чувството, че е изпълнила убедително ролята си.

След няколко часа, когато тя се появи отпочинала и Ан бе добила отново онзи цвят на лицето, който бе задоволителен за Пембърли, пристигнаха и последните гости за бала. Томас Хейууд, капитан от флотата на Негово величество и втори братовчед на семейство де Бърг, бе следвал каретата им е коня си, но в Лембтън животното изгуби едната си подкова и капитанът изостана.

Лейди Катрин посрещна Хейууд сърдечно и побърза да го представи на домакина. Младият мъж привличаше моментално вниманието с приятната си, хубава външност и елегантност. Той се бе върнал само преди дни от Средиземноморието, където бе защитавал сигурността на страната си.

— Един достоен за похвала във всяко отношение млад човек — прошепна лейди Катрин след като го представи и капитан Хейууд се отдръпна на около пет метра, достатъчно разстояние, за да не чуе последните и думи: — А също така и наследник на внушителен имот. Нямам търпение да станем по-близки с него — когато произнесе тези думи, Нейно благородие хвърли поглед към Ан, чието обикновено бледо лице сега се изчерви от казаното и от тона на майка й.

— Каква хубава стая — огледа се капитанът и закрачи из нея. — Портретът над камината е наистина великолепен. Дали не е от четката на сър Джошуа Рейнолдс?

Сър Джефри имаше удоволствието да отбележи единствено това, че портретът е точно копие на обичната му жена от по-младите й години.

— Задължително е от Рейнолдс — изтъкна лейди Катрин. — Сър Джефри не би допуснал по-незначителен художник в картинната си зала. Рамката, както ще забележите, е изключително хубава: тя бе доставена специално от Венеция. Дълго ще ви се наложи да търсите подобна, преди да я намерите в най-изисканите картинни зали на Англия, без да изключваме, несъмнено, онази зала в Свети Джеймс, която аз също съм посещавала.

Едва след като осветли пространно качествата на рамките от картините на сър Джефри, Нейно благородие изпадна в екзалтирано мълчание от превъзходството на собствената си артистична изтънченост.

След това капитан Хейууд бе разведен из останалите стаи на Денби парк, сър Джефри го поведе към градината, наскоро доведена до съвършенство от умелата ръка на сър Браун. Капитанът заяви, че е много впечатлен. Мостът със статуята на Атина Палада в далечината и спокойствието, което струеше от природата наоколо, предизвикаха най-романтичните му мисли. Изгледите в градината му се сториха учудващо сходни с онези, които бе виждал в Испания и Италия. И за всеобщо удоволствие на компанията капитанът зарецитира стих от прочутия Лорд Байрон:

През цялото време той не откъсваше очи от двете дами, като смая напълно Нейно благородие, а лицето на дъщеря и се покри с гъста руменина. Самият сър Джефри аплодира и похвали ерудицията на капитана.

Според истинската лейди всички те заедно представляваха една очарователна картина. Тук сред тях, без никакво съмнение, се намираше един превъзходен млад мъж, решителен и в мислите, и в делата си.