Дързост

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

— Прескъпа, Луиза — поде припряно Каролайн Бингли няколко дни след последните събития, — да знаеш колко съм съкрушена. Напуснах Гросвенър стрийт незабавно след като закусих и когато стигнах магазина на Круук и Бесфорд бях все още в добро настроение. Но каква сцена се разигра, когато влезнах в магазина? Там беше претъпкано. Наложи се да чакам цели петнадесет минути преди да ми обърнат внимание. През това време видях не по-малко от три дами, които изглеждаха по-модерно облечени от мен!

Съсипана от видяното, тя се отпусна на дивана:

— Не мога да понеса мисълта колко сме изостанали от модата с тебе, скъпа сестро. Трябваше да се увериш колко малка е вероятността човек да се натъкне в провинцията на добър вкус, та дори и в Бат, независимо от претенциите му за големи магазини. Ако можех да допусна наистина какъв ще бъде резултатът след отсъствието ми от града за месеци, щях да те помоля ти да се заемеш с моите задължения в Уилтшир. Кълна се, че не съм на себе си. Дори украшенията ми не са модерни… моите модели… аз, чийто вкус във всяко отношение е така ценен. Ще повикам мисис Лам тук още този следобед, за да обсъдим тези неща. Не ни остава нищо друго, освен да измислим нови модели, украсени с продълговатите мъниста.

За Каролайн Бингли бе жизнено необходимо да я възприемат като единствената най-красивата жена. С добро образование, със значително състояние, на двадесет и четири години тя имаше и завидно елегантен вид, който можеше да бъде придобит единствено с цената на почти всички други достойнства. Така опакованата й особа изглеждаше самото съвършенство, маниерите й — такива, че никой не би могъл да открие в тях нито един пропуск, с изключение на малкото хора, които бяха дотолкова придирчиви, че да очакват от нея някаква проява на истинска топлота. Накратко, тя бе достоен представител на висшето общество.

Каролайн изпита известно разочарование, когато мистър Дарси от каприз реши да се ожени за Елизабет Бенет, вместо за нея. Неговият избор в началото предизвика скандален отглас — нали беше обвързан с обещание към братовчедка си Ан. Скоро, след като откри, че обектът на неговата измяна е не самата тя, а друга, Каролайн се почувства оскърбена. Брат си Чарлз тя отдавна възприемаше като глупав и наивен, но за Фицуилям Дарси имаше много по-добро мнение. Един мъж с такова влиятелно положение в обществото би трябвало да се насили поне да се нагоди към неговите изисквания.

След този случай непоколебимата Каролайн бързо превърна разочарованието си в изгода, като посвети цялата си енергия с още по-голям жар на онова, което тя намираше за свое най-изгодно капиталовложение в живота. Стремежът й бе да достигне първенство във всяко начинание, без значение какво или кого щеше да й коства това; да общува единствено с хора от своя собствен кръг и да постави на мястото им онези, нисшите; да се омъжи, когато реши, за най-ревностния привърженик на аристократичното потекло, от виден род, достоен за нея или дори на по-високо стъпало от нея. Дарси може и да се компрометира, но мис Бингли на всяка цена ще продължи да бъде вярна на идеала си. Осъществяването на това задължение не я безпокоеше ни най-малко. Нейното състояние бе непокътнато, нейната красота — ненакърнена, така че тя без опасения очакваше с нетърпение да бъде ощастливена от нечия знатна кръв преди да я връхлетят и състарят годините.

Междувременно Каролайн Бингли продължаваше да се радва в пълна степен на мнението, че е дама с превъзходен вкус, което получаваше от обкръжението си, и от своята собствена особа. В това си качество тя реши най-великодушно да прекара зимните месеци в изключително голямото имение на зет си мистър Хърст в Уилтшир, получено съвсем наскоро в наследство. Там тя даваше на щастливата си сестра съвети за обзавеждането на къщата, полагаше големи старания, за да се сдобие с цветущите й хвалебствия за изключителния си вкус, радваше се на най-щедрото гостоприемство, което можеха да й предложат. Оттам тя придружи семейство Хърст до имението на брат им Чарлз Пелам Хол.

Връщането им в Лондон бе решено почти веднага след раждането на тяхната племенница, когато бе възможно според добрия тон. Мисис Хърст бе споделила, че тя не би могла „…да издържи и минута повече в присъствието на онази жена“. Ставаше дума, разбира се, за другата гостенка на семейство Бингли, мисис Бенет, от която силно се дразнеше.

— Аз съм в състояние, скъпа сестро — довери мисис Хърст на мис Бингли, — да се отнеса снизходително към грубостите й, към нейните изстъпления на радост при вида на внучката й, към досадното й любопитство по отношение на имота на нашия брат. Но това, че тя се осмелява да интимничи с нас, не би могло да се понесе!

— И тя става все по-дръзка, скъпа Луиза — съгласи се Мис Бингли, оживена най-после от тази чудесна тема за разговор, — при все, че ние заявихме отрано и ясно нашите изисквания. На Джейн Бингли ние по неволя причиняваме страдания, но въпреки недостатъците на възпитанието си тя е лика-прилика на Чарлз. Но да бъдем принудени да седим на масата заедно с нейната майка е повече, отколкото роднинските задължения изискват.

Смехът на сестрите след тези думи им достави удоволствие, каквото рядко получаваха в компанията си.

Сега, след като се бяха завърнали в Лондон, чудесно прекараното време в насмешки срещу провинциалните навици ги сближи, а това единомислие между тях бе най-приятната част от сестринската им обич.

— Какви черни и недодялани стават ония в провинцията — продължи любимата тема мис Бингли. — Кълна се, че за малко да объркам най-голямото момиче на семейство Монтегю с някоя доячка. В Академията по-скоро бихме излезли да се поразходим на слънце, отколкото да играем на крикет.

По време на юношеските си години мис Бингли бе посещавала една от първите семинарии в града. Сестра й, която не бе имала тази възможност, тъй като бе навършила необходимите години малко преди баща им да се сдобие със знатната титла, във времето когато търговията му даде възможност да си я купи, побърза да отвърне:

— Моят съпруг — започна тя ентусиазирано — винаги казва, че няма такова възпитание, което да сближи двата свята. Селските хора са прости и той например не е в състояние да ги проумее. Но изискванията на мистър Хърст са високи — той е учил в Оксфорд.

Мис Бингли, в желанието си да избегне колкото се може по-бързо темата за съпружеството, както и нейната сестра — темата за образованието, с удоволствие отклони разговора към работата им в Лондон.

— Колко по-приятно е да се върнеш в града — възкликна тя въодушевено. — Сигурно започваш да разбираш, сестро, колко неотложно бе идването ни в Лондон. Не само моят гардероб изисква внимание, Луиза. Спомни си и за твоите завеси. За да сме сигурни, че те ще са най-красивите, които някога са виждали в Уилтшир, трябва волю-неволю да се посветим на магазините за ленени платове.

Мисис Хърст, удовлетворена от себеотдаването на сестра си, побърза да отвърне с подобаваща топлота. Тя, от своя страна, увери Каролайн, че ще положи всички усилия, за да им осигури места в театъра Друри Лейн за събота, за да не се окаже, че не е останала свободна ложа.

— Много е досадно, че в последно време Кийн е толкова на мода! Само преди една седмица лейди Графтън не могла да намери никакви места и била принудена да отиде на друга пиеса в Литл Тиътър. Евтина пиеса, лошо изпълнение и нямало нито един човек от нейната класа в салона.

Натоварени с такива тежки задачи, двете сестри се предпазиха от нещастието да се осланят поотделно на силите си. Освен това Каролайн Бингли чувстваше свои собствени душевни терзания, за които не бе казвала нищо дори на сестра си. Разбра, че красивият капитан Хейууд е заминал от имението на сър Джефри в Розингс и нещо повече — след това щял да се отправи за Лондон. Тези новини представляваха за нея огромен интерес.

Мистър Хърст скоро се присъедини към тях. След като любезно прие чаша чай, с неочаквано за него оживление той им разказа за учудилия го инцидент в дома на мистър Дарси наблизо. Мистър Хърст се отбил у техния съсед и когато му казали, че той не е в къщи, с удивление открил там мисис Анзли, бившата гувернантка на семейството, която сега живеела в дома. Настроението на госпожата било великолепно. Той я поразпитал за причините на тази радост, при което разбрал, че бившата й господарка, Джорджиана Дарси, неочаквано пристигнала да види брат си. Според него това карало мисис Анзли да бъде преизпълнена с радост, а човек би си помислил, че се е сдобила с куп пари.

— Мис Дарси в Лондон? — учуди се Каролайн. — Колко странно. Бях сигурна, че тя от доста време е в Кент. Това момиче със седмици не се занимава с нищо друго, освен да се забавлява.

— Аз се учудвам на нейната представа за скромност. Защо да не си стои в провинцията, за да продължи да се отдава на любимите си занятия и да изучава усърдно музика? Не са ли предостатъчно наследничките в Лондон? Страхувам се, че тя става вятърничава като много от връстниците си и мисли само за забавления.

Мисис Хърст трябваше да добави печално собствените си страхове за младата лейди:

— Не мога да не отбележа липсата на дисциплина у нея. Тя има собствено мнение по извънредно много въпроси, недопустими за толкова млада особа като нея. И държи да го изрази където и да бъде. Човек не може да се преструва, че влиянието на семейството върху нея през последно време е достатъчно благоприятно. Горката Джорджиана, тя бе толкова обещаващо дете. Но, подтиквана от обкръжението си, не се учудвам, че става все по-своенравна. И това, уверявам ви, може да доведе до лоши последици.