Дързост

ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА

Елизабет Дарси бе очаквала с нетърпение всяка вест от съпруга си в Лондон, но нито една от тях не посрещна с такава неописуема радост, както последната. Колко приятна беше тя наистина! Нейната леля бе освободена, а честта на семейство Бенет — възстановена. От което следваше щастливият извод, че съпругът й най-после се връща при нея. Дойде накрая безкрайното удовлетворение, платено прескъпо със страданията й.

Изминалите седмици бяха тежки за мисис Дарси. Нездравото любопитство на съседите я бе съпътствало през цялото време с не по-малка сила от сегашното. Във всеки дом, всеки ден със завидно старание и до най-малките подробности благовъзпитаните семейства бяха обсъждали бедата, сполетяла нейното семейство, без да придават особена важност на такива дреболии като снизходителност и истина. Дните се нижеха трудно и с всяка сутрин тя все по-горчиво усещаше липсата на любящото сърце на съпруга си, обич, с която се чувстваше по-силна.

Дори Джейн, обикновено толкова надежден източник на спокойствие, можеше да й помогне съвсем малко, самата тя погълната от домашните задължения след раждането на дъщеря си. Нейният живот се бе променил изцяло, откакто на бял свят се появи малката Елайза. За детето тя се грижеше без особени усилия, тъй като бе родена за майка, а и малката бе кротка; възрастните роднини бяха онези, които я подлагаха на изпитания и бяха бреме за нея. Горката Джейн се измъчваше между нескончаемите обсъждания на нейните родители дали някога се е раждало по-прекрасно бебе и сдържаните възражения на семейство Бингли, че в края на краищата Елайза е бебе като всички останали и макар да е необичайно сладка, не прави изключение от останалите; но не бяха ли забелязали те пленителната жизненост, с която момиченцето държеше своята дрънкалка? На тези щастливи словоизлияния, повтаряни многократно, тя бе подложена всяка божа сутрин.

— Съжалявам, скъпа Елизабет, че през последните седмици почти нямах възможност да ти обърна внимание, да те успокоя малко. Зная, че на раменете ти легна изтощителен товар. Но, скъпа сестро, ето го вече и избавлението. Нашата леля ще бъде освободена! Хайде да отидем незабавно при майка и да й съобщим новината!

— И това ще стане — каза Елизабет. — Има още едно нещо в писмото, което мистър Дарси желае да не казвам на никого. Но от теб, скъпа Джейн, нямам тайни. Толкова е странен за мен този обрат в целия случай, че почти не очаквам да повярваш. Джейн, оказва се, че между създателите на ненавистния план против честното име на нашата леля не е някой друг, а нашият собствен зет Уикъм.

— Джордж Уикъм крадец? — изтръгна се ужасеният вик на Джейн. Ти сигурно грешиш, Лизи. Нашият зет може да бъде… е, за жалост, в много отношения несъвършен, но не мога да повярвам, че е мошеник. Вероятно говориш за някой друг офицер, някой от неговите приятели вероятно или някой с подобно име.

— Скъпа Джейн, ти правиш от мен истински пророк, предупредих те, че няма да ми повярваш и както виждаш — наистина не ми повярва. Но дори и ти, сестро, понякога имаш нужда от порицание, тъй като тук виновникът е точно той, не друг. О, Джейн, тази, която е за съжаление, е Лидия. Тя бе неразумно, вятърничаво момиче, вярно е, но нищо, което е направила самата тя, не й причини толкова позор като този.

— Горката Лидия, наистина — въздъхна Джейн. — Колко ли страда… Какво ще стане с нейния съпруг?

— Доколкото разбрах, той вече е в ръцете на закона — въздъхна и Елизабет. — Но нека още да не се поддаваме на отчаянието, сестро. Мистър Дарси спаси нещастника от предишните му деяния и съм сигурна, че ще съумее да го направи отново. Що се отнася до младия Търнър, страхувам се, че нищо не може да му помогне.

— Наистина, добротата на мистър Дарси към нашето семейство е безпримерна — съгласи се Джейн. — Колко ни провървя, че го имаме за наш защитник. А какво ли ще изпита майка ни, когато разбере, че нейният любимец е паднал толкова низко? Ще се избави ли някога нашето семейство от лошата си слава?

Елизабет поклати глава в знак на отрицание, разбирайки много добре, че съседите им, разочаровани от изчерпването на разговорите по стария скандал, ще впият зъби ненаситно в новия — нещо съвсем в реда на нещата за всички, освен за най-фините хора или за онези, които са свързани покрай роднините си с него.

Следващите дни доказаха правотата на нейните мисли.

Все пак съвсем навреме пристигна и една утешителна вест. Преди семейство Бенет да потъне отново в поредното си нещастие, то имаше възможност да се наслади на малко спокойствие, чрез писмото до мистър Бенет. То пристигна от дружелюбния дом на техния братовчед Колинс.

Когато прочете писмото, мистър Бенет повика най-голямата си дъщеря, за да прегледа и тя внимателно това странно послание.

— Какво е това чудо? — запита той изумен. — Признавам си, че бях приятно изненадан, когато четях писмата на Кити. Както разбирам със сигурност, тя наистина напоследък се е заела с благотворителни задачи в енорията Хънсфорд. При това с такова усърдие, каквото обикновено проявяваше само при избора си на ново боне. От написаното от нея ми беше невъзможно да разпозная предишната глуповата и невъзпитана мис, която сега, на моята възраст, за първи път от много години ми достави удоволствие. Възможно ли е това внезапно коренно отношение да се дължи в по-малка степен на висшето общество на Колинс и в по-голяма — на споменатия Бийсли? И ако той действително е успял да промени такова едно създание като Кити, какъв ли изключителен мъж би трябвало да бъде той самият?!

— Аз не бих разчитала на това, татко — каза Елизабет. — Шарлот ми писа за Бийсли и той, според нея, е мъж с необикновено добър усет и божи човек, чиито изрядно изпълнявани задължения са търсени много от семействата с високо положение в обществото за района. Възможно е той да е бил запленен от Кити, но едва ли можем да очакваме нашата сестра да се отнася благосклонно към един мъж, който й предлага единствено своята интелигентност, непримирим характер и изгледи за добър живот в някое, неизвестно кога време.

— Твоята оценка е крайно остра, Лизи — обади се Джейн. — Казвала съм ти и преди, че Кити и Мери не са съвсем безнадеждно изпуснати. Може би точно ние няма да постигнем много в тяхното превъзпитание, но ако този господин Бийсли е наистина мъж на място, тогава Кити е способна да изненада всички ни.

— За Кити ли говорите? — запита Мери, която в този миг влезе в стаята с майка си. — Колко се забави тя в Хънсфорд. Не мога да проумея какво я задържа в тази енория. Там няма нищо, освен мрачни селяци, потънали в молитвите си и не може да се намери нито една книга, освен библията.

— Библията няма да ти навреди, мис — отговори майка й. — Аз самата четях библията на майка ми, когато мистър Бенет ме видя за първи път… Нали така беше, любов моя? Бях облечена в синя муселинена рокля с най-прекрасните волани. И сега мога да си спомня колко добре ми стоеше добре. Оттогава питая изключителна любов към библията.

— Светите писания могат да служат и за привличане на някои партньори — продължи по своя си начин Мери. — Ако имах такива намерения, бих избрала по-скоро да бъда изненадана над някоя книга на Лизи. Но аз не търся подобно внимание — то може да ме откъсне прекалено много от проучванията ми над „Тристан и Изолда“.

След тези думи Елизабет потърси с поглед упование в небесата, а Джейн едва сдържа усмивката си.

— Е, сега като си помисля — каза мистър Бенет, — вече няма да очаквам с нетърпение моите неомъжени дъщери да ме изненадат с прозорливост и добър вкус. Но няма и да повикам Кити, та дори само заради удоволствието да държа в страх моя братовчед Колинс още няколко дни.