Дързост

ТРЕТА ГЛАВА

В обкръжението на Дарси имаше един човек, когото той ценеше особено, сър Джефри Портланд. Близък приятел на баща му, сър Джефри никога не изостави по-младия мъж, особено по време на най-големите изпитания, когато Фицуилям изгуби родителите си. За Дарси той наистина бе заменил баща му, ако не с бащина обич, то със сигурност с ежедневни бащински грижи. Дарси разчиташе на него за съвет и утешение и нито веднъж срещите им не останаха без резултат. Останал самичък да се грижи за доста по-малката си сестра, преди сам да достигне зряла възраст, той знаеше много добре, че без помощта на сър Джефри не би могъл да се справи със задълженията си. Домовете им бяха близко един от друг и младият мъж можеше да се обърне към приятеля си за съвет при всяка поредна домашна неприятност. И нито една от тях не бе омаловажена от сър Джефри, макар той да бе човек със значимо обществено положение сред цялата аристокрация в графството. Възхищението на Дарси към него бе огромно, дори нещо повече — той го обичаше.

Имотът на сър Джефри, Денби парк, бе голям, не по-малък от самия Пембърли. В своите градини най-изключителният сред джентълмените можеше да броди на воля, уверен, че никъде погледът му няма да срещне тревожна или некрасива гледка. Там имаше обширни паркове, големи поляни, които се спускаха до бреговете на една река, а отвъд нея се разкриваше изглед към пояс от гори, с надвесени над тях хълмове. Преди години сър Джефри бе намерил талантливия Браун, за да изгради и да въведе всички удобства на съвременния век в къщата и градините, притежание на семейството му още преди Реставрацията. Резултатът бе пълната хармония между оформленията вътре в дома и пространствата извън него. И това бе едно от най-високо ценените удоволствия за сър Джефри, което от години се бе превърнало в единствено.

Без деца, вдовец — заниманията му често бяха свързани не с бъдещето, а с великолепното минало на семейството му. Той бе красив мъж с благородни маниери и с горда осанка, която често създаваше впечатлението, че се поставя на по-високо стъпало сред останалите в обществото. Това впечатление съвсем не бе погрешно, след като неговите изисквания бяха високи, а според собственото му мнение, малко хора успяваха да се издигнат до тях. Но осиротелите млади потомци на семейство Дарси бяха спечелили симпатиите му. С тях той изпита чувства, каквито не познаваше преди. И ето, че се посвети безрезервно на децата на своя приятел. Обикна ги като свои собствени.

Сър Джефри се бе завърнал наскоро от Антигуа в Западна Индия, където бе по семейни дела и макар че там получи информация за сватбата на кръщелника си, все още предстоеше да се запознае с Елизабет.

Тревогите му относно годеницата на Дарси не бяха малки и произтичаха предимно от писмото на лейди Катрин де Бърг, получено в чужбина. Приятелството му с Нейно благородие датираше от доста години и той знаеше добре, че в повечето случаи не бива да се доверява на нейните преценки. Но в едно нещо бе убеден, че може да се съобрази с мнението й. И то бе отношението и към социалното положение на хората.

Описанието на лейди Катрин за Елизабет бе разтревожило извънредно много сър Джефри. Една млада жена от ниско потекло, от несъстоятелно семейство, с малка зестра и чичо, за когото Нейно благородие бе дочула, че е търговец в Чийпсайд. Много скоро след първото писмо до сър Джефри достигна и друго, от самия годеник, който възхваляваше своята възлюбена, нейната ерудиция, нейния весел нрав, накратко нейното съвършенство във всяко отношение. Годеницата му, според думите на Дарси, бе олицетворение на всичко онова, което мъжът може да се надява, че една жена притежава.

Второто писмо почти не успя да разсее тревогите на сър Джефри. Желанието му да види младия си приятел щастлив беше огромно, но още по-големи бяха страховете му Дарси да не компрометира положението си заради неподходяща избраница. Имайки такова ниско потекло, както съобщаваше лейди Катрин, изглеждаше невероятно мис Елизабет Бенет от Лонгборн да е изключителната млада персона, описана от Дарси. Сър Джефри можеше само да предположи, че той е обезумял от страст. Познаваше го като човек, който държи на хората от своя кръг, човек, отдаден на задълженията си като наследник на Пембърли. Но все пак бе още млад и можеше да бъде измамен.

Дълбоките размисли на сър Джефри бяха прекъснати от шума на една карета, приближаваща Денби парк. Кочияшът и бе така красив и елегантен, както подобава на собственичката лейди Катрин де Бърг. Посещението й бе очаквано, тъй като бе уговорено по пощата. Според преценката на Нейно благородие, трябваше да се приеме, че наскоро пристигналата господарка на Пембърли, взела също така съвсем нахално в ръцете си една отговорност като бала на Джорджиана, без съмнение не би могла да бъде подходяща. И в допълнение на всичко — да развлича такива взискателни гости като тези от Розингс. Една истинска лейди, с подобаваща вежливост към по-нисшите от нея, по-скоро би живяла в дом, чийто господар, както се предполага, й подхожда. Сър Джефри все пак може да я очаква в петък, малко след три часа след обяд. А онзи джентълмен, макар и да знае, че няма подкрепа за избора си на такава съпруга, бе заявил, че е възхитен от нея. Така лелята на Дарси съобщи на сър Джефри за своето пристигане.

Когато конете се приближиха към дома, прислугата се събра да помогне на истинската лейди. Лакеите внасяха сандък след сандък, докато лейди Катрин, макар и извънредно недоволна от неудобното пътуване и освен това изтощена от жегата от Кент дотук, намери за необходимо да им дава напътствия. Остана доста недоволна от прибързано и несръчно свършената работа и не се сдържа да отбележи, че сър Джефри недоглежда работата на прислугата по време на преустройството в Денби парк. А екстравагантните промени в дома тя още навремето искрено не одобри. Тъй като сър Джефри бе стар и ценен приятел, тя трябваше сега докрай да изпълни задължението си към него, като му заяви, че никога в живота си не е виждала такива мързеливи домашни прислужници. Лейди Катрин имаше възможност да се поздрави за прозорливостта да доведе своята Сали, която да бъде в помощ на нея и Ан. Сър Джефри може и да е доволен да живее в ергенски безпорядък, но на лейди Катрин приляга да бъде изрядно обслужвана във всеки момент, ако ще се явява в Пембърли по подобаващ за нея начин.

— Ан, скъпа моя — извика тя дъщеря си веднага след като отпрати Сали по работа, — ти трябва да се оттеглиш незабавно. Имаш нездрав вид и той съвсем не е за бал, дори за тазвечершния. Ако Пембърли не е онова, което бе някога, припомни си, че ние все още сме де Бърг. Почивай си, скъпа моя и гледай да възвърнеш цвета на лицето си. Аз ще те навестя по-късно, за да огледам дали всичко е наред.