Дързост

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Капитан Хейууд междувременно също бе напуснал Розингс и бе заминал за Лондон. За съжаление товарът от неговите делови задължения не му позволявал повече да губи времето си и било крайно време да замине.

Още същия ден той бе в града. След като си намери квартира на Джордж Стрийт и се настани удобно незабавно се зае със своите дела. Неговото първо посещение на следващата сутрин бе на Гросвенър Скуеър, където, за жалост, разбра, че мистър и мис Дарси са излезли, затова трябваше да се задоволи единствено да им остави бележка. При следващото посещение му провървя повече. Домът на мистър и мисис Хърст не бе далеч, до него можеше да се стигне пеша. Това семейство се оказа в къщи и с готовност го прие, макар да се налага да признаем, че домакините бяха малко изненадани и доста объркани.

Мистър Хърст, настанен в гостната, като за начало възторжено си припомни капитана от бала на Джорджиана Дарси и го обсипа с най-топлите поздрави, на които бе способен.

— Дамите — започна разговора той — със сигурност ще се зарадват на вашето пристигане. Аз също се нуждая от компания, тъй като Лондон е оредял през този сезон. Случайно да имате влечение към залаганията, сър?

— Някога имах — отговори младия човек, — стоях край игралните маси и залагах. Това е развлечение, което, охотно приемам, в случай, че компанията си заслужава, а залозите са достатъчно високи.

Отговор като този предизвика интереса дори на мистър Хърст:

— У Брук аз намирам, че тази година те са сравнително добри, но за онези у Уайт не бих дал и пукнат грош. Виж в кръчмата на Грей стават чудесни борби с петли. Аз спечелих четиридесет паунда миналия вторник, освен това там се разнасяха най-забележителните писъци по време на подобен бой, които някога съм чувал от Архангелов ден насам.

След като намери отдушник да изстреля по такъв префинен начин слабостта си по някои забавления в Ситито, мистър Хърст се умълча, тъй като домакинските му задължения се бяха изчерпили. Не след дълго към тях се присъединиха и двете дами. Мис Бингли влезе развълнувана, видът й бе чудесен — да можеше само любезният капитан да забележи, че украсата на бонето й трепери от последните нюанси на модата. Веднага бяха предложени закуски и студено месо, съответно приети със задоволство, след което разговорът потръгна.

Мис Бингли бе много радостна да види капитана, донесъл със себе си самото дихание на чудесния въздух в Кент. Тя също напоследък прекарала доста време в провинцията, но не така ползотворно, както той. Добре им е на мъжете в униформи! Но тя, която трябва да бъде в крак с модата, сега с огорчение разбира, че е изостанала от нея. Капитан Хейууд знаеше най-малко, от който и да е друг млад човек за грижите на дамите по тоалетите им, но затова пък не можеше да забрави своите задължения. В следващия миг той незабавно се зае да отбележи на дълго и на широко колко цветът на тази рокля отива на очите на мис Бингли. Докато тя на свой ред ги сведе от скромност. После се заинтересува от неговите делови срещи по време на престоя му в града. Капитанът бе затруднен да отговори съвсем точно, тъй като имал предвид много задачи, но се надявал (казано с многозначителен поглед), че плановете, които щял да си набележи, да включват и срещи с приятели. Тя, окуражена, запита вежливо дали поканата за вечеря с тях още тази вечер не би взела връх. Той, уви, бил зает на друго място, но очаквал с най-голямо нетърпение да бъде още веднъж в компанията на двете сестри до края на седмицата.

Всички изпитаха неописуемо удоволствие от тази среща, преди капитанът да се отправи към останалите си посещения.

По-късно същата вечер Каролайн Бингли разкри своето сърце пред сестра си. След като изтърпя с поносимо настроение компанията на зет си по време на вечерята и играта на карти и като се увери след известно време, че стопанинът на къщата е отишъл у Брук за любимите си залагания, тя най-после довери на сестра си отдавна таеното чувство.

— Аз не съм някоя студена жена, Луиза. Искам да ти призная, че много очаквах да срещна капитан Хейууд в Лондон, не, по-точно ще е да кажа, че усещах със сърцето си идването му тук, дотолкова настоятелни бяха неговите ухажвания в Дарбишър. Скъпа моя — добави тя с известно задоволство, — ако той продължи по този начин, мисля, че ще се окажа в опасност.

Мисис Хърст я слушаше съсредоточено, но в същото време трябваше да отбележи, че в главата й се въртяха по-реални мисли: каква ли картина щяха да представляват те в театъра Друри Лейн на следващата седмица, в компанията на такъв красив офицер.

— Мислиш ли, че „Завербуваният офицер“ е подходяща пиеса за нашия морски приятел, Каролайн? — запита тя в следващия миг. — Не е ли тя повече за пехотните, отколкото за морските сили? — и за да не си помисли сестра й, че онези, които не са завършили Академията, са напълно неграмотни, добави: — Колко жалко, че мистър Кийн не е ангажиран в „Бурята“.

Капитан Хейууд през това време се върна в квартирата си, за да открие вън от себе си от радост, че го очаква послание, написано от ръката на мис Дарси. Тя съжаляваше за пропусната възможност да се видят, но се утешаваше с надеждата тя и мистър Дарси да се радват на компанията му по време на концерта следващата вечер на Гросвенър Скуеър. Без да се поколебае джентълменът изпрати послание, в което приемаше поканата.

Джорджиана с голяма изненада видя писмото на капитана, след като се завърна от сутрешната си разходка с файтон. Не беше ли той силно привързан към Розингс тогава, когато тя трябваше да си замине оттам? Съдейки по вида му, неговото желание да остане там бе явно. И все пак, ето го в Лондон, а квартирата му е на някакви си петнадесет минути от техния дом. Възможно ли е, могъл ли е толкова скоро да въстане срещу властните желания на нейно благородие и да каже сбогом и на нея, и на дъщеря й? И ако точно за това ставаше дума, възможно ли бе причината да е самата тя? Здравият й разум веднага отхвърли тази нелепа мисъл. Щом капитан Хейууд бе дошъл така ненадейно в Лондон, сигурно става дума за работа, за която Джорджиана не знае, някакви дела, свързани с пари или с адмиралтейството. Каквато и да се окажеше причината, едно беше сигурно, той бе в града, а тя не можеше да скрие радостта си от пристигането му.

На следващата вечер Джорджиана се приготви доста преди насроченото време. Младият офицер също бе точен. С влизането си огледа гостната и веднага улови възможността да поговори насаме с Джорджиана. Нейното внезапно заминаване от Розингс му причинило, както каза той, повече мъка, отколкото тя може да предположи. Съвместната им езда из Кент с всеки ден му ставала все по-скъпа. След заминаването й за него не останали никакви удоволствия.

Джорджиана не знаеше какво да отговори и бързо промени насоката на разговора. Надявала се спешните задачи, които го довели в Лондон неочаквано да не са нещо сериозно. Но точно тази тема промени държанието му изцяло.

— Не се осмелявам да ви говоря за работата, заради която съм тук, мис Дарси. Тя е от такова естество че… — той изведнъж замълча и остана безмълвен известно време.

Джорджиана го наблюдаваше слисана. Ако не бяха предходните му думи, тя можеше да предположи, че той се кани да й направи признание! Но след малко той скочи от стола си и закрачи из стаята, мърморейки едва чуто за някакви дела, които тегнели върху него и единственото разрешение могло да се постигне само в Лондон. Недоумението на Джорджиана нарастваше.

Виждайки смущението й, капитанът незабавно се окопити и се опита да я разсее:

— Не само аз единствен бях смутен от вашето внезапно заминаване, мис Дарси — заговори той с по-весели нотки в гласа. — Като „изумена и силно шокирана“ описа себе си многократно вашата скъпоценна леля, а за разнообразие твърдеше, че е „шокирана и силно изумена“!

Джорджиана не бе научена да се присмива на по-възрастните от нея и се удиви на лекотата, с която нейният събеседник го правеше. Но си спомни бързо, че самата Елизабет прибягваше в много случаи до шега. Освен това шеговитата имитация на младия офицер я накараха да се усмихне независимо от нежеланието й.

Окуражен, офицерът продължи:

— Нейно благородие никога преди това не се е срещала с такова непристойно държание. Само да си представи човек, нейната племенница си е втълпила, че може да има собствена идея или мисъл. Срам за вас, мис Дарси, за подобно безобразие!

Така представеният образ на лейди Катрин бе така забавен и на двамата, че те се смяха, докато Джорджиана изведнъж се сепна и въздъхна:

— Моята скъпа леля. В действителност, сър, аз се страхувам, че нищо от онова, което правя, не й доставя удоволствие, няма значение от случая. Уви, налага се да кажа мнението си, но тя мисли не по женски. Като доказателство за моето послушание, тя би ме накарала да седя цял ден над ръкоделието си.

— Мисля, че такава вероятност е много малка, мис Дарси — отговори той с възхищение. След което я погледна право в очите и продължи прочувствено: — Сега ми се струва, че ние сме се срещали само в провинцията. Там, където Дарбишър и Кент ни обгръщаха двамата със своя упойващ въздух и със зеленината си. Никога преди не съм ви виждал в модерния Лондон, накъдето върви потокът от модерни дами. И ако смея да отбележа, сравнението съвсем не ви накърнява. Вчера, когато не намерих вас и мистър Дарси у дома, се натъжих и от благоприличие се отбих у близките ви съседи, мисис и мистър Хърст, и сестрата на мисис Хърст — Каролайн Бингли. Те наистина са стилно облечени… не ще и дума… и хубави по свой начин… Но вие, мис Дарси, колко малко ви интересуват такива незначителни неща и все пак — той се вгледа в нея с особена топлота — точно у вас я има онази жизненост и лекота, която ви съпровожда навсякъде, където и да сте, било то Бейкъуел или Гросвенър Скуеър.

Последните му думи бяха прекъснати от появата на мистър Дарси. Макар че в началото се учуди, че сестра му вече се е приготвила и разговаря с техния далечен братовчед така приятелски, както с отдавнашен познат, той поздрави госта любезно с добре дошъл на Гросвенър Скуеър. Изрази и надеждата си, че не е прекалено притеснен от близостта на квартирата му до сградата на мистър Наш!

Но енергичният капитан не можеше да бъде разубеден:

— Аз се възхищавам, сър — подчерта той и с тона си, — на вашето благотворно настойничество над тази млада личност, тя е достойна за вашата грижовна ръка. Аз самият се убедих в нейното чувство за собствено достойнство преди няколко дни, когато имах щастието да бъда свидетел на случая, когато тя изсипа огън и жупел срещу своята забележителна роднина, лейди Катрин — при тези думи той хвърли към Джорджиана поглед, изпълнен с топлота и смях. — Когато мис Дарси се заеме с нещо, струва си да се види, че тя не може лесно да бъде победена.

За нещастие ефектът от това хвалебствие по адрес на мистър Дарси не беше онзи, който офицерът бе търсил.

— Моята леля — каза Дарси студено, — макар и непреклонна, е жена с много достойнства и не бива да бъде взимана несериозно. Домът на нейната племенница, на която тя желае единствено доброто, съвсем не е мястото, където някой може да й се присмива. Джорджиана не би постигнала много, ако с нея трябва да се говори със заобикалки. Но понеже е още млада, не бива да бъде подтиквана към неуважение на по-възрастните. Надявам се, че не одобрявате нейното прибързано заминаване от Розингс.

Лицето на капитана доби загрижен вид:

— Сър — започна той прочувствено, — вие не сте разбрали думите ми. Аз съвсем не подтиквам сестра ви към непослушание. Струва ми се, че тя няма нужда от наставления. Що се отнася до нашата леля, тя е моят благодетел и аз не мога да мисля за нея друго, освен най-доброто — след това потисна усмивката си, тъй като се обърна отново към Джорджиана и продължи: — Мис Дарси и аз дадохме воля на добродушния ни смях заради някои особености в характера на нейно благородие, нещо, което и вие ще се съгласите, не е най-ужасното нарушение на етикета.

Това просто оправдание и уверения тон, с който му го предложи офицерът, изненадаха Дарси. Срещу него стоеше един млад мъж, който намираше своите собствени съждения за неоспорими в сравнение с общоприетите норми за благоприличие и затова държеше да покаже, че няма нужда от поучения, дори от толкова изтъкнат наставник като мистър Дарси.

Тъкмо в този момент бе съобщено за пристигането на семейство Гарднър, последвани скоро и от други гости, сред които семейство Хърст и Каролайн Бингли, чиято поява сложи край на тази размяна на реплики. Музикантите също се събраха и младите хора се присъединиха към тях. Капитан Хейууд седеше като у дома си между младата стопанка и нейната елегантно облечена и изключително учтива приятелка Каролайн Бингли.