Дързост

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Джорджиана не знаеше нищо за събитията, които се развиваха в другия край на къщата. Библиотеката на Пембърли бе доста отдалечена от останалите помещения, разположена там с оглед на спокойствието. Стаята бе тиха, огънят гореше ярко, а Джорджиана бе дошла преди няколко часа, за да се потопи в онзи упойващ свят на размислите, до който можеше да се достигне само след като всички насъщни потребности на тялото бяха напълно забравени. Момичето толкова бе погълнато от стиховете на Скот, че пропусна пристигането на гостите от Пелам. Това не беше необичайно за нея: тя отдавна се беше научила да изпитва удоволствие от усамотяването, като го населяваше с герои от страниците на книгите. За младите госпожици не беше модно да проявяват усърдие в познанията. Самата лейди Катрин неведнъж бе предупреждавала Джорджиана за опасността да пренесе в салонните разговори литературните си увлечения. Но истината бе, че мис Дарси едва ли знаеше по-приятни утрини от онези, прекарани в тихата, уютна стая, със стиховете на нейните любими поети. Тя се стресна, когато тежката махагонова врата изскърца, чуха се стъпки, някой влезе в библиотеката и предизвика уплашения вик на момичето. Беше Джеймс Лий-Купър.

— Изглежда винаги ви безпокоя, мис Дарси — заговори архитектът. — Уверявам ви, не бих искал да е така. Дойдох единствено, за да направя справка за някои отдавнашни планове на параклиса, които вашият брат ми показа, щом започнах работата си тук. И ви обещавам, че няма да ви безпокоя и миг по-дълго от необходимото.

Изненадата предизвика у Джорджиана също така приветлива реакция:

— По-скоро аз трябва да ви се извиня — отговори тя, преди още да успее да се съвземе. — „Мармион“ така прикова вниманието ми, че нямах представа къде са намирам.

Той се приближи към нея и се наведе над масата с усмивка:

— Такова влияние ли имат върху вас стиховете на Скот? Подобна чувствителност говори за романтична натура. Лично аз признавам, че той е чудесен, но повече предпочитам да прекарвам свободното си време в четене на стихове от неговия сънародник Бърнс. Познавате ли неговите творби?

— Поетът Бърнс! — каза Джорджиана и страните й поруменяха. — Не мисля, че брат ми ще допусне в нашата библиотека творби от този човек, тъй като той има непристойна репутация.

— Прецизността на мистър Дарси му прави чест — отговори веднага архитектът. — И все пак бих изтъкнал и едно друго съображение: може да се каже, че мъжката поезия не бива да бъде подлагана на същата цензура, както мъжкият характер, а също така истинският гений се крие в поезията — и вече запален от темата, той добави: — Тази гениалност, обаче, не може да се крие единствено в любовните му стихове. Да бяхте опитали да прочетете повече от значителните му творби, например „Човекът е човек“? Обзалагам се, че когато го направите, ще се развълнувате. Щом като толкова се възхищавате от Скот, мис Дарси, Бърнс направо ще ви разтърси.

Джорджиана бе смаяна. Че капитан Хейууд може да цитира Байрон, за нея бе и удоволствие, и нещо съвсем в реда на нещата, докато този млад мъж й препоръчваше да прочете творбите на един всеизвестен женкар… и на всичкото отгоре го правеше с вид на човек, нравещ благодеяние!

— Като че ли вие самият, сър, сте чели доста — мис Дарси отклони разговора от скандалната особа. — Би трябвало да се учудвам на широтата на вашата ерудиция. Да не би случайно през времето на младостта си да сте имали достъп до някоя голяма библиотека?

Мистър Лий-Купър се отдръпна рязко:

— Няма нищо, което да може да ви порази. Моят баща, макар и доста уважаван, далеч не беше богат. И все пак той обичаше книгите, както всеки човек и се постара да ми предаде своята страст към тях. Аз, мис Дарси, не съм получил образованието си под изрисуваните тавани на библиотеката в Пембърли, но що се отнася до това какво и как да чета, тук вече не е имало никакви пропуски в просвещението ми — след което взе обемистия том с плановете, който бе извадил преди миг и се отправи с поривиста стъпка към вратата.

Джорджиана се обърка. Изглежда думите й силно го бяха наскърбили; тонът и жестовете му издаваха това. А само мигове преди това бе приемал забележките й — било любезно, било с открита насмешка. Тя нямаше предвид нищо повече от нежен укор към неговата прекалена самоувереност и сигурност в пълното превъзходство при тълкуването на всяка тема от техните разговори. Сега обаче, когато го разстрои, Джорджиана изпита срам от своята гордост. Не беше само срам; още докато говореше, тя чу в собствения си глас ужасната интонация на леля й Катрин де Бърг, която се появяваше винаги, в отношението й към по — нископоставените в обществото от тях. Тази интонация наистина бе нетърпима и за нея самата.

— Мистър Лий-Купър — заговори момичето смутено, — моля ви, не ме разбирайте криво. Аз… аз просто се поддадох на любопитството си. Не исках да ви оскърбя. Но ви познавам само като архитект, а когато чувам да говорите с такава вещина върху широк кръг от теми, не мога да не се озадачавам. Моля ви, нека да излезем заедно, тъй като закъснях за срещата с наскоро пристигналото семейство на моята обична снаха. Пътували са от Хардфордшър.

Лий-Купър, който бе успял да си възвърне хладнокръвието, нямаше друг избор и се съгласи да я изпрати до голямата зала. Двамата се спуснаха по дъбовото стълбище и прекосиха площадката почти безмълвно. Тази тишина би се загнездила упорито между тях по целия дълъг северен коридор, ако младият мъж можеше да я понесе. Но тъй като единствено неговата словоохотливост оборваше по сила добрия му нрав, той не издържа на мълчанието. Този път предложи тема, която според неговата гледна точка бе напълно безопасна: идеалната конструкция на параклиса в Пембърли, чудесното благоразумно решение да докарат местен алабастър за олтара, фината изработка на вратата от резбована липа. А Джорджиана, от своя страна, улавяйки подобреното настроение на Лий-Купър, го възнагради с най-възхитителната женска реакция като го изслуша със съсредоточено внимание.

Двамата продължиха така, докато пристигнаха в другото крило на къщата, където се натъкнаха на Дарси и сър Джефри, тъкмо когато те излизаха от гостната. Когато ги наближи, Джорджиана видя, че и брат й, и кръстникът й имаха угрижен вид. Това я разтревожи:

— Скъпи чичо — възкликна момичето, — вие не можете да тръгнете преди дори да съм ви поздравила. Какво е станало? — обърна се тя към брат си с надеждата да получи от него обяснение за недоволството на по-възрастния мъж.

Но пръв заговори сър Джефри:

— Дете мое, не се притеснявай. Имах нещастието да се отбия, за да се запозная с новите роднини на брат ти в най-неподходящия момент — и приковал очи в нея, продължи възбудено: — Бъди предпазлива, Джорджиана, внимавай в избора си на съпруг. Кандидатът, който не отговаря на твоето положение, може само да ти донесе нещастие и в крайна сметка — позор.

— Трябва да ви помоля най-настойчиво, уважаеми сър — прекъсна го Дарси ужасен, — да не ни напускате в такова състояние. Имайте само предвид, че никой от нас не е предпазен от несправедливи обвинения, без значение колко безпогрешен може да се струва на самите нас собственият ни живот. Не бихме могли да избегнем клеветата нито аз, нито дори вие.

Никога досега Джорджиана не бе виждала брат си и техния стар приятел да разговарят така ожесточено. Никога досега не бе виждала сър Джефри така неумолимо суров, обноските му — надменни, нито пък брат си в негово присъствие — до такава степен объркан. Каква ли би могла да бъде причината?

— Боже милостиви — извика тя, вече съвсем изплашена, — настоявам да ми кажете незабавно за какво става дума. Кой е бил обвинен? Какъв е този позор? Скъпи чичо, защо сте така навъсен?

Вместо отговор, двамата мъже се спогледаха. Дарси хвърли поглед и към Лий-Купър, а архитектът си спомни на мига, че има някаква недовършена работа в цветната градина с лехи на фигури и остави тримата, след като се сбогува по възможно най-бързия и любезен начин.

— Няма никакъв смисъл, Джорджиана — заговори Дарси щом Лий-Купър се отдалечи, — да крием от теб лошите новини, които донесе семейство Бенет от Хардфордшър — след което обясни набързо, с приглушен глас какво се бе случило. — И се страхувам — каза накрая той, поклащайки отчаяно глава, — че какъвто и да бъде изходът от този случай… и макар да вярвам, че мисис Филипс е невинна… той само ще развърже езиците на съседите за омразните брътвежи, които ще причинят страдание на Елизабет. От нас зависи, скъпа Джорджиана, да я утешим в бедата.

— О, бедната ми снаха — проплака Джорджиана. — Какво ли изпитва? Аз съм наистина огорчена заради нея. Но, кажи ми, братко, какво може да се направи, за да се поправи това положение. Трябва незабавно да предприемем нещо!

Гневът на сър Джефри нарастваше с всяка тяхна дума, докато в един миг се видя принуден да се намеси:

— Точно обратното, скъпи деца — прекъсна ги пренебрежителният му тон, — ние трябва да стоим доколкото можем настрана от този източник на скандали. Хенри, твоята леля Катрин те предупреждаваше за неизбежните беди след като се свързваш със семейство, което никак не подхожда на твоето. И както виждаш, ето какво се получава накрая! Такова незачитане на традицията и благоприличието не могат да не доведат до ужасни последствия. Джорджиана, като твой любящ кръстник се налага да изисквам от тебе заради собственото ти бъдеще да обърнеш внимание на този тревожен случай и да се поучиш от него.

Веднага, след като изрече последните думи, джентълменът се обърна и си тръгна с припряна крачка.