Дързост

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Във времето, когато мистър Дарси и неговият тъст се готвеха да отпътуват за Лондон, за да се посъветват с неговия адвокат, Чарлз Бингли си припомни своето обещание да даде бал в Пелам.

— Колко жалко ще бъде, мила Джейн — обясняваше той на съпругата си, — да излъжа очакванията на твоите и на моите сестри, които разчитат на думата ми. Имайки предвид нещастието на вашето семейство, сега може и да не е най-подходящото време за бал, но честно казано, не мога да им откажа такова удоволствие, особено когато присъствието на Лидия оформя цялата ни компания. Какво мислиш, скъпа, за тази идея?

Джейн Бингли, макар и да знаеше добре, че апетитът на майка й за забавления е намалял, все пак не виждаше нищо лошо в замисъла на любезния си съпруг, щом той намираше за уместно организирането на бал.

— Няма да нанесе вреда на никого — прие и тя идеята. — И колко щастливи ще направи Кити и Мери! Скъпи мистър Бингли, колко сте проницателен. Остава да вземем одобрението на мисис Бенет.

За целта при нея бяха изпратени Кити и Мери, удостоени с пълната симпатия на печалната им майка. Времето, което са избрали е крайно неблагоприятно за танци. Настроението в семейството е прекалено мрачно за веселба. А с колко натежали сърца те трябваше да признаят своето съжаление от факта, че ще изпуснат възможностите да се запознаят с много млади мъже, подходящи за женитба, живеещи в Дарбишър. А добрите моменти винаги идват, когато най-малко можеш да се възползваш от тях. За мисис Бенет това бе достатъчно. Тя стана от мястото си и се разпореди подготовката за бала да започне незабавно.

— Моите бедни момиченца — простена тя, — майка ви е потънала в мъка, а вашето бъдеще е все още неизвестно. Как мога да ви се противопоставя? Опасявам се, че няма друг изход: аз трябва да отстъпя пред любезното предложение на Бингли.

Така разрешение за бала бе получено, а за смелостта си тази лейди получи бурни одобрения. Дори мис Бингли счете за уместно да поразсъждава по въпроса:

— Бал? — запита тя разпаления си брат. — А ще бъде ли той онзи празник, който да повдигне духа ни? Що се отнася до съседите, нека да го осъждат, колкото си щат. Аз например ненавиждам клюките и няма да обърна внимание на нито една.

Досега целият район бе разбрал за последното нещастие на семейство Бенет, то повече не можеше да бъде държано в тайна, също както промяната в правителството или появата на ново котило от породистата кучка пойнтер на Франк Мидълтън. Дискретността в обществото е несъмнен идеал, но все пак като всички наши най-добри желания, си остава неизменно в сферата на въображението.

Елизабет Дарси, знаейки всичко това, гледаше на бала с по-малко оптимизъм, отколкото нейната сестра Джейн. Минаха доста дни, откакто сър Джефри Портланд посети Пембърли, а надменното му сбогуване все още я гнетеше. Самият мистър Дарси не пророни и дума за случилото се, но тя бе сигурна, че и той се чувства потиснат, че изживява мъчително всичко това. Затова сегашната среща със сър Джефри, при това под изпитателните погледи на съседите, щеше да я изпълни с още по-голямо униние.

Чувствата, обзели Джорджиана Дарси, бяха съвсем други. Когато й съобщиха за бала, тя не можеше да не го приветства — и заради похвалното предизвикателство към злощастията на семейството, и най-вече поради свои лични съображения. Тревожната мисъл, която я споходи миналата сутрин в Пелам Хол, не я оставяше намира. Не й помогнаха дори най-сигурните средства срещу безсънието през нощта, както на сутринта не я ободри и обичайното й занимание — четенето. Знаеше добре, че не бива да се влюбва. И все пак образът на капитана, вниманието му към нея и това, че той я избави от нахалните попълзновения на лейтенант Уикъм, изникваха отново и отново в съзнанието й.

Всяка чувствителна млада дама избягва прекалено горещите сърдечни взаимоотношения, но Джорджиана трябваше да разбере дали самата тя не търси това опасно състояние. Ситуацията изискваше от нея в най-скоро време поне да прецени дали е вярно предположението й. Срещата с капитана на балния подиум трябваше да отговори на въпроса доколко дълбоко са я завладели чувствата към него, затова тя очакваше предстоящия бал с нетърпение. Когато той най-после дойде, нейната възбуда бе толкова голяма, че дори Кити, заета единствено със себе си, наруши обичайното си безразличие към околните, за да отбележи:

— Малко странно е как розовият цвят на една рокля може да хвърля отблясъци дори по необикновено бледо лице като вашето, мис Дарси. И аз имах такава рокля в същия нюанс, тя предизвикваше истинска сензация всред офицерите от шир, когато я носих за последен път. Не беше ли така, Мери? — погледна тя бегло сестра си, без да очаква отговор.

Но отговор дойде, този път от Елизабет:

— Ти се обръщаш към Мери — заговори тя смеейки се, — а тя едва ли може да различи една розова рокля от покривка за маса в същия, цвят. Ако за разнообразие беше попитала за мнението на по-голямата си сестра, аз щях да ти дам компетентен и задоволителен отговор, че и двете рокли ви стоят чудесно. Но, уви, щастливата възможност е отлетяла завинаги.

Нито за миг Елизабет не би позволила на хората край себе си да заподозрат колко й е тежко на душата. Наистина й се чувстваше зле и товарът на болката все повече я смазваше, откакто и съпругът й, и баща й заминаха за Лондон да търсят справедливо решение по обвинението на леля й Филипс. След тях семейството им остана беззащитно под нехайния поглед на лейтенант Уикъм и покровителството на мистър Бингли. Но както винаги в нея надделя упорството, което не й разрешаваше да се поддаде на страха. Можеше ли да допусне така събралата се компания да я уплаши или смути, особено след като мистър Дарси бе далеч от дома си? Представата за нейния собствен жалък вид в това обкръжение бе достатъчно, за да засегне себелюбието и упорството й да не се поддава на мъката. Да става каквото ще, реши тя категорично, никой не бива да вижда нейните страдания.

Джорджиана се зарадва на топлия поглед на снаха си. Липсваше й някак си хуморът на Елизабет по пътя от Пембърли дотук, но сега виждаше, че той се е възвърнал отново и мисис Дарси изглеждаше доста по-спокойна, имайки предвид обзелите я тревоги. Джорджиана огледа залата. В следващия миг сърцето й се взриви при вида на капитан Хейууд, в компанията на леля й Катрин, на сър Джефри и на братовчедка й Ан. Той я видя и се спусна направо към нея, но преди да успее да направи няколко крачки мис Каролайн Бингли застана на пътя му, като веднага привлече вниманието му с необичайно въодушевените си приказки.

Капитанът се спря и скоро лицето и жестовете му добиха същия оживен израз като на събеседницата му. Вежливостта изискваше да остане с мис Бингли. Примирена, Джорджиана се обърна към своята компания.

— Къде може да бъде Франк Мидълтън? — недоволстваше шумно Кити, като извиваше глава във всички посоки. — Той ми обеща, че съвсем сигурно ще пристигне рано, ако се върне от играта на кегли. Това не е ли мис Ан де Бърг? Гледай ти! Колко е бледа. Само си помислете, мамо, какво ли щеше да ви е, ако някоя от вашите дъщери изглеждаше като нея?

— Мис де Бърг може да си позволи този постен вид — отговори майка й. — Но ти, Кити и особено ти, Мери, трябва добре да запомните, че такива чудачества са извън възможностите на вашия беден баща. Ако ние бяхме толкова богати, колкото и семейство де Бърг, можехте да си изглеждате толкова зле, колкото ви харесва. Но, вижте, капитан Хейууд идва насам.

Освободен от мис Бингли, капитанът побърза да поднесе почитанията си на компанията. Веднага, щом поздравленията приключиха, той се обърна направо към Джорджиана:

— Надявам се, че напълно сте се оправили след вчерашното неразположение, мис Дарси?

— Доста по-добре съм, благодаря ви — отговори тя, но с раздразнение усети, че докато произнесе и няколко думи, страните й се покриха с гъста руменина (това трябваше да е от неговия нежен настоятелен поглед).

— Достатъчно добре ли се чувствате, за да ми дарите следващия танц? — настоя капитанът.

Джорджиана се съгласи; не беше ли точно дансингът мястото, на което тя бе решила да прецени чувствата си… И така с усмивка тя се остави кавалерът да я поведе под звуците на музиката.

Освободена засега от задълженията си към своята млада приятелка, Елизабет можеше сега да се посвети на приятното задължение да поднесе почитанията си на лейди Катрин и сър Джефри, които разговаряха с мистър и мисис Бингли.

— Мистър Дарси съжалява, че не може да присъства на бала — заговори тя, — но той трябваше да придружи баща ми до Лондон по спешна работа.

Лейди Катрин призна, че наистина е подочула нещо за това и добави:

— Изглежда вместо с неговото присъствие тази вечер ще трябва да се задоволим само с присъствието на вашата майка и на роднините ви от Брайтън. Не е ли майка ви онази, която се приближава?

Мисис Бенет се присъедини към групата и веднага насочи вниманието си към сър Джефри:

— Вашето прибързано заминаване от Пембърли, сър Джефри, съвсем не ми остави възможност да поднеса почитанията си на човек от вашата значимост — оплака се тя. — Мистър Бенет изрично ми поръча да го направя вместо него тази вечер — по този начин тя се опитваше да убеди сама себе си, че наистина има такава заръка. После се обърна към лейди Катрин: — Не е ли очарователна тази къща, скъпа госпожо? Моята дъщеря Джейн със сигурност може да съперничи на сестра си, която е една от най-добрите стопанки в Дарбишър. В действителност, няма да е прехвалено да кажа, че аз също имам репутацията на добра домакиня, която може да подреди трапеза по всякакъв повод.

Сър Джефри не каза нищо. Неговото мълчание по-скоро зарадва мисис Бенет, то й се стори най-подходящо за високото му положение. Но на Елизабет то не можеше да причини нищо друго, освен болка.

— Моята майка — намеси се Джейн, виждайки смущението на сестра си, — е наистина прочута домакиня в Хардфордшър и всички умения, на които сестра ми или аз можем да се радваме в това отношение, трябва да отдадем на нейните уроци.

Точно тогава Лидия, която междувременно се забавляваше като се кикотеше с Кити за някакви безсмислени неща, счете за необходимо да се присъедини към тях. Когато на нея й минеше нещо през главата, съвсем естествено се спускаше да го осъществи без да се бави — щастливо освободена от предразсъдъците, приети във висшето общество, преди да се предприеме нещо, първо да се размисли. Затова сега сметна за напълно ненужно да чака, докато я повикат.

— Лейди Катрин — нададе възглас тя, веднага след като бе представена и преди изумената лейди да успее да си отвори устата. — Ние с вас се виждаме сега за първи път, но вие познавате, разбира се, от много отдавна моя съпруг, тъй като сте го виждали често в скъпия Пембърли — и на мига, прекъсвайки сама себе си, се обърна към майка си със смях: — О, мамо, би ли могъл онзи да бъде Франк Мидълтън? Онова дългуресто плашило, което хей сега влезе? Ама къде гледа Кити? Той сто на сто е слабоумен. А богат ли е за сметка на това?

Сър Джефри бе смаян от подобна липса на възпитание. Джейн бе извърнала глава от унижение. На Елизабет се падаше задачата да възстанови хармонията — така, както умееше.

— Чувала съм, че мисис Мидълтън е много добра жена — намеси се тя бързо, поглеждайки многозначително по-малката си сестра. И веднага заговори вежливо лейди Катрин: — Не е ли нейната по-голяма дъщеря Луси голяма приятелка на мис Ан де Бърг?

Но последствията от нейния опит се оказаха къде-къде по-лоши: ако Елизабет специално бе търсила по-неподходящо име за споменаване в случая, не би могла да се сети за друга, освен за дъщерята на лейди Катрин.

— Мис де Бърг? — прекъсна я Лидия, цялата преизпълнена от загриженост. — Отдавна ли е болна, лейди Катрин? Обмисляли ли сте да ходите на минералните извори в Бат? Аз никога не съм боледувала, все съм си здрава и силна, но чувам за баните най-ласкави отзиви от недъгавите жени на офицерите.

Лейди Катрин едва сдържаше досега жлъчния си гняв:

— Болна! — извиси глас тя. — Скъпа моя, мисис Уикъм, моята Ан никога през живота си не е била болна дори и един ден. Ако ви изглежда бледа, то е, уверявам ви, само защото се е простудила малко през време на честите си разходки напоследък с нейния много добър приятел, с нейния личен приятел — капитан Хейууд — при тези думи тя се обърна към дансинга, за да намери щастливата двойка, но видя дъщеря си да седи тихо и кротко на един стол, докато в същото време капитанът водеше по дансинга Джорджиана, която никога не бе изглеждала по-хубава. Решението на лейди Катрин се роди незабавно:

— Що се отнася до Бат! — продължи тя. — Това е най-евтиното място, за което съм чувала. Ние си имаме свои минерални извори край Розингс. И точно за Розингс заминава нашата компания… трябва да кажа цялата наша компания… връща се утре, още на зазоряване — и без да каже и дума повече тя ги напусна, за да намери своето утешение край сервираната масата с блюдата.