Дързост

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Желанието на Джорджиана да посети Розингс съвсем не бе каприз. Вярно, че капитан Хейууд също щеше да бъде там, но не изгледите отново да се натъкне на него случайно (нещо, което намираше за малко вероятно), я накараха да вземе решението си. Тя бе обзета от една много по-настоятелна мисъл. Докато наблюдаваше с мъка терзанията на снаха си през последните няколко седмици и най-вече през онази сутрин в библиотеката стигна до извода, че трябва да състави план за подобряването на ситуацията. Знаеше, че няма да може да разреши проблема на семейство Бенет, но изведнъж я осени идеята, че има начин, по който да бъде полезна. Елизабет най-много от всичко се нуждаеше от съюзници и Джорджиана щеше да се заеме със задачата да спечели на нейна страна не някой друг, а леля си, лейди Катрин де Бърг.

Планът й беше амбициозен и то съвсем не защото тя и нейно благородие през последните години доста пъти подхващаха спорове, без те да се задълбочават и без тонът помежду им да се изостря. Запалена от себеотрицателните си намерения, Джорджиана изобщо не си спомняше за тези моменти. Пристигнеше ли веднъж в Розингс, тя щеше да защищава каузата на Елизабет с красноречие, което щеше да срази цялата опозиция; съпротивата на лейди Катрин щеше да бъде сломена и тя щеше на мига да се обяви в защита на семейство Бенет; а те двете, съединени в такова щастливо съгласие (тъй като полетът на въображението у Джорджиана не знаеше предели), трябваше със сигурност да удържат победа над самия сър Джефри. Целият Дарбишър тогава ще се спусне на помощ на Елизабет. И, ако по време на своята мисия мис Дарси случайно се окажеше в компанията на капитан Хейууд, би могла да посрещне с твърдост такава ситуация.

Нашата героиня пристигна в Розингс в чудесно настроение. Приветствието на леля й също беше сърдечно, независимо от това, че през цялото време се чудеше на присъствието на тримата прислужници, дошли с Джорджиана.

— Най-много двама биха били напълно достатъчни, уверявам те — каза тя още щом племенницата й си свали бонето. — Самата аз никога не пътувам с никой друг, освен със Сали, макар тогава да се налага да бъда изобретателна повече от всякога. Ето защо няма причини да те придружават повече от двама. Екстравагантността, скъпо мое дете, може само да доведе до разточителство да разхайти прислугата. Господарката на Пембърли не те ли посъветва какво да направиш? Но вероятно и тя самата не знае какво изискват добрите нрави, а и не е много досетлива.

Джорджиана, останала нащрек заради мисията си, бързо съзря възможност веднага да пристъпи към усмихна се и направи реверанс:

— Скъпа лельо, виждам, че вашите най-усърдни занимания с мен вече започват. Благодарна съм ви, ще положа усилия, за да докажа, че съм прилежна ученичка.

Нейно благородие прие послушанието на племенницата си с изумление. Винаги досега нейните забележки към Джорджиана бяха предизвиквали силно негодувание и резки, ако не и оскърбителни отговори. Какво можеше да означава тази неподозирана любезност? Тя се вгледа внимателно в чертите на своята племенница, за да открие белег на недобро здраве, но не откри нищо — цветът на лицето й бе прекрасен, както винаги.

— Поздравявам те за подобреното ти държание — отбеляза тя все пак. — И се надявам точно такова послушание да виждам през време на твоето гостуване. С прилежанието си ти няма да посрамиш името Дарси — и след като отправи продължителен поглед към непозната млада персона срещу себе си, лейди Катрин се отправи да се заеме със задълженията си.

Джорджиана, останала сама в гостната на Розингс, която се нуждаеше и от уютна подредба, и от изящество, не виждаше причини да се затваря тук. Нейната братовчедка Ан и капитан Хейууд, както разбра, бяха излезли да пояздят. До здрачаване оставаха още два часа и тя реши да се поразходи преди вечерята до дома на енорийския свещеник Колинс. Елизабет изрично бе заръчала на момичето да се отбие там и да предаде поздрави на нейната отдавнашна приятелка мисис Уилям Колинс.

Веднага след като се настани в стаята си и положи малко грижи за роклята си, доколкото можа, мис Дарси излезе от къщата и тръгна пеша през двора на Розингс, докато напусна пределите му. Ябълковите и черешовите дървета бяха цъфнали и въздухът бе по-упойващ даже и от този в Дарбишър. Кент през пролетта, както можа да отбележи със задоволство и учудване, се разкриваше пред нея неповторимо прелестен. Точно такъв го описа тя развълнувано и на Елизабет.

Не мина много време, откакто бе тръгнала да изпълни заръката и съзря зелените колове и оградата от лаврово дърво около къщата на енорийския свещеник. Когато се приближи, видя по пътеката откъм къщата мъж в свещеническо облекло, който бе подстриган доста смешно. Той бързаше към нея, подтичваше тромаво, нетърпелив да я посрещне, протягайки вече едната си ръка.

— Мис Джорджиана Дарси, жив бях да ви видя — провикна се той отдалеч. — Вие не ме ли познавате? Не, разбира се, във възпоминанията на човек като вас, си мисля, че едва ли има място за един обикновен свещеник. Но аз имах честта да ви бъда представен и то не от някой друг, а от моята милостива господарка, вашата леля, лейди Катрин де Бърг, във връзка с венчавката на вашия брат за моята братовчедка, мис Елайза, по баща Бенет. Каква тържествена церемония се състоя тогава, негово благородие епископът, смея да кажа, че пя и гласът му бе прочувствен, както никога досега. Аз също, кълна се, едва ли съм участвал в по-шумна церемония.

Джорджиана поздрави енорийския свещеник, когото наистина не си припомни и желанието й да поправи пропуска си, я подтикна да похвали цъфналите храсти покрай пътеките, постлани с дребен чакъл. Тази формална любезност разчувства свещеника. Градината е оформена от самия него, на госпожицата наистина ли й харесва неговото дело? Сигурно не! Тя не би трябвало да спира снизходителния си поглед върху люляковите храсти и да ги възхвалява само защото са осветени по особен начин от късната следобедна светлина; независимо от неговите скромни усилия в отглеждането на рододендрони, както той смее сам себе си да поласкае, те съвсем не са за изхвърляне. А ако тя благоволи да го придружи до зеленчуковата градина, там ще може да види изключително добре подредените лехи е ряпа и грах, които вече ще я накарат да потръпне от наслада.

— Но всъщност, мис Дарси — свещеникът изведнъж млъкна, усетил, че се е разприказвал повечко, — плодовитостта на земята в Пембърли сигурно ще засенчи всяка една от моите дребни победи. Ние, обработвайки земята на енорийския свещеник, внимаваме да не се изтъкваме прекалено много с уменията си в градинарството, за да не обидим Розингс — и така той най-после побърза да въведе гостенката в къщата при жена си.

Джорджиана, макар и разсеяна от време на време, бе сигурна, че още не се е срещала с мисис Колинс, чието леко заболяване й бе попречило да дойде на сватбата на Дарси. Но момичето бе чувало Елизабет да говори често за нея с голяма топлота. Жената на енорийския свещеник бе на около двадесет и девет години, слаба и повехнала, кажи-речи прецъфтяла вече. Но от вида й струеше интелигентност, очите й бяха умни и мисис Колинс предизвикваше уважение.

— Виж, моя скъпа — заговори на висок глас съпругът й, без да си прави труда да представи гостенката официално, — на кого се натъкнах навънка точно пред нашата врата. Не на кого да е, а на мис Джорджиана Дарси, току-що пристигнала от Розингс, с вкус да оценява подредбата на моята градина. Аз се възпротивих, че лехите едва ли заслужават нейната благосклонност, но тя настоя да ги види. Особено й допадна моят златен дъжд. Не беше ли така, мис Дарси?

Джорджиана преодоля удивлението си от начина, по който мистър Колинс изискваше внимание към себе си, не само от нейна страна, но и от страна на жена си. Долови, че няма да има по-подходящо представяне от направеното и се обърна направо към госпожата:

— Мисис Колинс, моля ви да ми простите така неочакваното появяване на прага на къщата ви, но на мен просто ми се прииска да ви предам най-нежни поздрави от моята снаха Елизабет. Тя ми е разказвала с голямо вълнение за вашето приятелство, така че аз самата бях обзета от желание да ви видя.

Дори и да бе забелязала нетактичното държание на мъжа си, мисис Колинс не даде вид за това. Тя отговори смутено, но с неподправена приветливост:

— И аз също, мис Дарси, с нетърпение очаквах да се запознаем. Скъпата Елизабет ми е писала за вас често и винаги с възхищение. Моля ви, кажете ни какво ново има. Как е моята мила приятелка? А брат ви? Как върви преустройството на Пембърли?

— Превъзходно — отговори Джорджиана. — Архитектът, който отговаря за работата, мистър Джеймс Лий-Купър, е толкова усърден, колкото и талантлив и вече постигна много, независимо от отсъствието на брат ми през последните дни, защото му се наложи да замине за града.

— За града? — удиви се мисис Колинс. — Не ми ли писа Елизабет последния път, че той скоро се е завърнал оттам? Какво може да го е накарало да замине отново? — но виждайки изражението на Джорджиана, тя отмести погледа си от нея и се огледа за съпруга си, след което побърза да добави: — Е, на деловите мъже често им се налага да пътуват. Надявам се, мис Дарси, че мисис Бингли се справя добре в нейното състояние.

Мистър Колинс не можеше да чака и миг повече и нетърпеливо ги прекъсна:

— Любов моя — разклати той звънеца, когато жена му произнасяше последните си думи, — ние сме ужасно небрежни. Необходимо е също така да покажем на мис Дарси нашия собствен син. Мис Дарси, трябва да се приготвите за среща с последния наследник на Лонгборн.

Скоро след позвъняването на прага чевръсто се появи детегледачката с родения с късмет малчуган на ръце. Детето беше на година и три месеца и бе отрязало главата на баща си — чак до сходната прическа, така че не можеше да има съмнение в добрия му произход.

Момченцето с отварянето на вратата потърси незабавно майка си, но мистър Колинс го взе и започна да го люлее:

— Малкият Уилям, както мога напълно да ви уверя, мис Дарси, е надарен с изключителни качества, които са много обещаващи. Вашата преценка не е ли същата, скъпа моя Шарлот? Той вече се откроява със своята интелигентност. Забележете само как гука по посока на мис Дарси — вече осъзнава каква чест е нейната поява в нашето жилище. Истински Колинс от главата до петите.

Преподобният продължи в този дух, докато дори и гордата майка на детето се видя принудена да се възпротиви:

— Мистър Колинс, вие със сигурност ще заставите мис Дарси да си отиде, ако продължавате да говорите така — после се обърна към Джорджиана и добави меко: — Моля ви, да простите излиянията на един безумно любящ баща. Малкият Уилям е неговата радост.

Джорджиана побърза да успокои майката и да изрази възхищението си от сина им. Както и без особено разочарование да отбележи, че трябва незабавно да си тръгва, ако иска да стигне в Розингс преди да се стъмни.