Дързост

ДЕСЕТА ГЛАВА

Двамата тъкмо се връщаха обратно към къщата, когато видяха в далечината приближаващата се фигура на мисис Дарси в компанията на елегантен в униформата си морски офицер. Джорджиана, увлечена от разказа на младия архитект, не забеляза как времето бе напреднало. Изведнъж осъзна, че не подобава на една млада дама като нея да се разхожда толкова дълго с Лий-Купър. Тя, сама, без друг придружител, броди просто така из имението с един напълно непознат мъж! Смущението й нямаше граници. Това, че капитан Хейууд бе дошъл да я посети, само по себе си беше приятно. Но за него да я срещне по този начин — с разпилени от вятъра коси, а още повече в компанията на друг мъж, далеч не се оказа приятно преживяване.

Капитанът бе дошъл рано, оправдавайки се пред мисис Дарси, че му е непосилно да остане дълго време далеч от компанията на която и да е от приятните дами в Пембърли. След като научи от Елизабет за утринната разходка на най-младата от тези дами, той настоя да почака Джорджиана в гостната. Така премина един час в приятен разговор и в уверенията на Елизабет, че госпожицата скоро ще се прибере. Но тя все не се появяваше, а капитан Хейууд, макар да бе споменал за други ангажименти същата сутрин, не понечваше да си тръгне. Затова Елизабет се видя принудена да му предложи заедно да я потърсят.

Колкото и да бяха възторжени приветствията на капитана, в тях все пак се усещаше растящото му нетърпение.

— Скъпа моя, мис Дарси — възкликна той, — какво удоволствие е да ви видя отново, при това с такъв привлекателен, жизнен тен на лицето. Струваше си да ви чакам цял час, дори повече.

Джорджиана онемя, нямаше сили да отговори. Колко неприятно бе срещата им да протече по този начин.

Мисис Дарси, веднага щом забеляза смущението на младата си приятелка, побърза да представи двамата господа един на друг, като с няколко думи обясни за ангажимента на мистър Лий-Купър да внесе известни подобрения в Пембърли.

— И наистина — каза в заключение тя, — ние смятаме, че сме щастливци, задето можахме да намерим точно този господин. Би трябвало да сте чули за последния му триумф в Хардуик.

— Скъпият Хардуик Хол — отбеляза капитанът. — Спомням си го добре от детството си. Каква благородна задача имат архитектите! И какво чудесно поле е в случая Пембърли! Неговите размери могат лесно да поберат всички видове съвременни удобства. Вълнуваща възможност за един млад, амбициозен мъж! Най-вероятно възнамерявате да направите птичарник.

Лий-Купър, малко изненадан, отговори, че не е обмислял предварително подобно нещо.

— Какво!? — учуди се гласовито капитанът. — Няма да има птичарник!? Ами че, скъпи мой приятелю, знаете ли, в птичарника на лейди Дженингс има явайски врабчета, пойни птички от Лорета, славеи от Виржиния, да не говорим за нейните пауни и албатроси. Цял Лондон говори за тях. Невъзможно е да не се съобразите с модата.

Лий-Купър слушаше внимателно, макар и малко резервирано, след което отговори, че не смята за уместно в това имение да се прави подобна екзотична менажерия.

Но капитанът бе обзет от необуздан ентусиазъм и продължи да го убеждава непреклонен:

— Защо, скъпи приятелю — настояваше той, — разбира се, такъв талантлив архитект, какъвто сте вие, ако само се съсредоточи върху тази задача, ще може да намери дузина подходящи места.

— В такъв случай — отговори Лий-Купър съвсем тихо — цялото имение Пембърли би прилягало повече на вашите модерни ръце.

Джорджиана, чувайки думите му, се почувства наскърбена заради капитана. Приветливото чувство, което бе започнала да изпитва към Лий-Купър, се изпари на мига: той се бе показал в крайна сметка като един язвителен млад мъж. Какво можеше да го кара да се отнася така пренебрежително към човек с два пъти по-добро обществено положение от неговото? И точно той ли трябваше да бъде нейният компаньон, когато капитан Хейууд бе дошъл да я навести?

Но капитанът остави без внимание последните думи на Лий-Купър и бе все така олицетворяваше самата изтънченост:

— Аз съм сигурен, че вие можете да постигнете чудеса — каза той и бързо се обърна към Джорджиана: — Каква радост е, срещайки ви, да видя отново типичния английски свеж тен на лицето. Нека хората да възхваляват испанската и италианската красота, за мен нищо не може да се сравнява с две цъфнали рози по страните на наша английска госпожица — след което без повече суетене я поведе самоуверено към големия дом.

Мисис Дарси, останала с Лий-Купър, побърза да изглади конфузната ситуация:

— Мистър Дарси и аз имахме вече удоволствието да се възхитим на вашия талант в архитектурата — каза тя, когато и те тръгнаха след току-що отдалечилата се двойка. — Когато посетихме лейди Хардуик преди повече от два месеца, бяхме изумени от вашите постижения в дома й. Никога преди това не бях виждала Хардуик Хол, но мистър Дарси ме увери, че след промяната той е надхвърлил всичките му очаквания. Бях особено приятно изненадана от онова, което сте направили в библиотеката. Според мен книгите, като най-скъпи приятели, са достойни за най-привлекателната стая в къщата. Вие сте успели да ги разположите точно там.

— Вашият вкус ви прави чест, мадам — отговори Лий-Купър, поласкан от думите й. — Прекалено много хора изсипаха куп похвали за по-ефектните, дори показни неща като картинната галерия и парадното стълбище. А сред моите любими работи са били винаги по-семплите стаи, макар да са единици онези, които имат вкус и могат да го забележат.

На Елизабет не можеше да не й направи впечатление увереният му тон. Този млад мъж изглежда не страдаше от излишна скромност, но в случая тя бе склонна да му прости, защото той не само имаше талант, а причисли й нея самата към малката група на ценителите.

— В такъв случай двамата с вас имаме сходен вкус — каза тя. — Ние с мистър Дарси сме напълно уверени, че вашата работа в Пембърли няма да наподобява толкова много други модерни нововъведения, които променят дома до неузнаваемост, до ръба на поносимото.

Двамата продължиха пътя си като разговаряха оживено за глупавите прищевки на някои хора да правят прекалено много реконструкции. Лий-Купър, разпален от темата, си припомни за една неотдавнашна поръчка:

— Трудно ще повярвате, но скоро отказах поръчката на една госпожа, чието име със сигурност ви е известно. Отказах да направя проект за дом на нейния любимец — тигър, подарък от съпруга й, който живее в Рангун, Индия!

— Наистина ви вярвам — засмя се тя. — Ако бях женена за такава дама и аз бих направила всичко възможно, за да остана в Рангун, Индия.

— Колко лесно им е на хората от висшето общество, които тичат след модата, какво лекокрило щастие е за тях да не се обвързват с оковите на здравия разум. Умереният тон в техните среди става все по-необичаен. В последно време, както се чува, те все повече се възторгват от птичарници. Човек може да си помисли, че нашата английска природа е останала без птици и се налага да ги внасяме от Виржиния или Ява.

Така, разговаряйки, те наближиха къщата, като доброто настроение на Елизабет не я напусна през цялото време. Независимо от прекалената откровеност на архитекта, тя усещаше, че мистър Лий-Купър е без съмнение човек, който заслужава да бъде почитан. Та дори и повече, той много й хареса.