Дързост

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

През това време капитан Хейууд вървеше напред с Джорджиана и използваше чудесната възможност да сподели с нея на дълго и на широко колко благосклонна е била съдбата, като му е осигурила невероятно щастливо пристанище — иначе казано, че бе намерил такава привлекателна компания в нейно лице. След което изпадна във възторжени възпоминания за приятното им изживяване от предишната вечер. Възпоминания, изпълнени с възклицания за удоволствието, което му бе доставил празникът.

— Аз съм просто един непохватен мъжага — добави той в един момент към казаното досега, — за когото, признавам си, е по-лесно да застане лице в лице с бурята в морето, отколкото във вашите бални салони. Но всичките тези страхове, които изпитвах от изисканото общество, бързо изчезнаха благодарение на топлия прием от страна на снаха ви и още повече — тук той се поклони — от ваша страна.

Джорджиана бе смутена от подобно внимание и поруменя без да може да отговори нищо.

— Тогава разбрах — продължи капитанът, — че съм бил далеч от скъпата Англия прекалено дълго. О, мис Дарси, само един поглед към вас под короните на тези величествени буки и нежни брези ме кара да се самосъжалявам за така дългото ми изгнание. Колко прекрасен е Пембърли!

След което й се усмихна с такава истинска наслада, че младата лейди най-после доби кураж да отговори.

— Вашата поява на бала напълно ме изненада. И представа нямах, че към семейството на моята леля принадлежи човек, който така храбро участва в защитата на нашата родина.

Капитанът беше много доволен от това признание и се наклони към нея — сякаш, за да й каже още нещо. Но в същия момент двамата забелязаха, че техните компаньони са ги приближили и той бързо се отдръпна.

— Каква чудесна утрин — провикна се възторжено Хейууд. — И — той внезапно промени тона си — колко неприятно е, че обстоятелствата не ми позволяват да прекарам повече време тук, в Пембърли.

Мисис Дарси, малко учудена от тези думи, все пак му предложи лека закуска преди тръгване, но капитанът енергично се възпротиви. Той знаел със сигурност, както заяви, че гостоприемството в Пембърли е първокласно, знаел, че кухнята тук е прочута из целия район на Мидландс, но вече се бил застоял прекалено дълго. След което хвърли поглед към Джорджиана и неочаквано бързо си тръгна.

— Какъв стремителен млад мъж — отбеляза Елизабет, докато го наблюдаваха как върви припряно към конюшнята, — но поне е прав в едно, утрото наистина е чудесно. Тази разходка сред чистия пролетен въздух бе истинско удоволствие. Мисля, че можем да го удвоим, ако влезем незабавно в къщата и продължим разговора си около масата, хапвайки студено месо и кейк. Мистър Лий-Купър, вие, разбира се, ще се присъедините към нас?

Младият мъж се отзова на предложението с готовност, като отговори, че утринната му обиколка е била доста дълга и малка закуска преди да продължи работата си би била за него добре дошла.

Елизабет искаше да чуе точно това: тъкмо тази сутрин мисис Хеджис бе изпекла пай с гълъби… но онова там на север в небето изглеждаше облак… извън всякакво съмнение бе, че по-ревностните привърженици на модата вече са запознали мистър Лий-Купър с новото увлечение — закуска на тревата, но точно сега те трябва незабавно да влязат в къщата.

Той се засмя при последните й думи и я последва, докато Джорджиана едва сдържаше растящото си раздразнение. Тя бе очаквала с не по-малко желание мига, в който ще остане насаме с Елизабет, за да си поговорят. И понеже ценеше мнението на снаха си, днес, освежена от разходката и след като бе сложила в ред мислите си, бе добила онази увереност и присъствие на духа, които обкръжаващите я близки хора не можеха да не приветстват. Колко разсъдлива би трябвало да изглежда тя тази сутрин в очите на Елизабет, така премерено деликатна и колко малко се бе замаяла всъщност главата й от романтичното ухажване на капитан Хейууд!

Но мистър Джеймс Лий-Купър провали всичко. Първо се появи съвсем неочаквано в градината и обърка размислите й; от друга страна отношението му към капитан Хейууд бе явно грубо. А сега, ето го тук отново да се натрапва и което е най-лошо от всичко, възползвайки се от поканата на мисис Дарси! Идеше й да се разплаче.

Когато групичката наближи залата, насреща им се появи мисис Рейнолдс, която носеше писмо, пристигнало от Лонгборн. Елизабет го пое, обзета от лошо предчувствие: какви ли неприятни вести имаше в него. Макар нито една от тях да не знаеше точно защо, все пак и тя, и Джейн, бяха разтревожени от това, че майка им не можа да дойде на отминалото празненство. Двете сестри отдавна знаеха за нервните кризи на майка си и вече бяха свикнали с тях, но това, че те могат да я принудят да пропусне бал в Пембърли, трябваше да означава наистина нещо лошо!

Тревогата на Елизабет бе толкова остра, че тя не можа да отложи за по-спокоен момент прочита на писмото. Затова помоли компаньоните си за извинение. Този въпрос не търпи отлагане — оправда се тя — и двамата ще трябва да продължат известно време без нея. Бе спокойна, че мис Дарси ще се погрижи добре за техния гост. И така, оставяйки домакинството в ръцете на горката Джорджиана, Елизабет се усамоти в една по-спокойна стая.