Метален рояк

106.Заместник-председателят Елдред Каин

Страхът правеше населението на Земята лесно за манипулиране и председателят Венцеслас се възползваше от всеки слаб ум, играеше си със съвестта на всички. Вдъхновеният архиотец продължаваше да подклажда пламъците на религиозната отдаденост. Да се представят кликисите за демони беше лесно — а след като тази представа се възприе, хората приеха следващото обяснение, а после и следващото. Някои от по-наивните дори повярваха, че Питър е виновен за завръщането на кликисите и че може би дори е в съюз с тях.

Патриотичната ожесточеност на определени групи накара Базил да повярва, че е бил прав. Тъй като слушаше само онези, които приветстваха решенията му, председателят нямаше нужда от различни мнения, рационални аргументи или алтернативни идеи. Каин, дълбоко смутен от онова, което виждаше, се почувства ненужен. Напоследък единственото, което му възлагаше Базил, бе да подготвя прес изявленията му и да разсейва всякакви погрешни тълкувания — стига да не бяха изгодни погрешни тълкувания.

Председателят Венцеслас повика Каин и двамата се качиха на совалка, която ги отведе на дреднаута на генерал Ланиан — огромното военно чудовище, пазещо Земята.

— Време е да насадим истински страх от Бога във всички, не само у жителите на Земята, но и на всички престъпни колонии, които избягаха от Ханзата в дните й на нужда.

— Страх от Бога? Нали това прави архиотецът със своите речи и събирания?

— Време е за нещо повече от думи. Накарах учените да изнамерят текстове от различни свещени писания, които отчето да цитира. Можем да извъртим свещените думи за своите цели, а хората ще маршируват сляпо след нас и ще размахват оръжия.

Каин усети как стомахът му се свива на топка и това не бе от настройката на генераторите на гравитация на совалката при приближаването към дреднаута. Реши да опита за последно.

— Господин председател, винаги сте били разумен, но сега карате човешката раса да направи огромна стъпка назад. Защо насърчавате параноята и суеверията? Това не е истинският смисъл на религията.

— Архиотецът подкрепя напълно тези действия.

— Откога ви вълнува какво мисли архиотецът, сър? Той е просто актьор.

— Наистина не ме вълнува какво мисли. Интересува ме какво казва, а той казва това, което му наредя аз.

Влетяха в отворения хангар на „Юпитер“. Посрещна ги група войници на ЗВС, водена от командир Шейла Андез. Каин я помнеше като една от военнопленничките, спасени от скитниците на Оскивъл. Имаше маслинена кожа, канелена коса с максималната дължина, разрешена от устава, и вежди като тъмни параболи. Говореше открито срещу скитниците, правеше публични изявления, които дори председателят не би могъл да оформи по-добре.

— Генералът ви очаква, господин председател. А ние всички очакваме да чуем какво ще кажете.

Докато вървяха през „Юпитер“, Каин се огледа неспокойно. Това бе корабът на адмирал Уилис, но Ланиан беше въвел по-строги процедури. Сблъсъкът му с кликисите на Пим го бе разтърсил дълбоко.

Когато стъпиха на мостика, генералът отдаде отсечено чест. Изглеждаше нетърпелив да заличи впечатлението за провал след скорошното си отстъпление, но Каин виждаше, че се тревожи къде ще го изпрати председателят.

— Архиотецът не желае да обясни какъв смисъл влагате в думите „праведна наказателна акция“.

Праведна наказателна акция? Архиотецът се бе изправил като господар на мостика на дреднаута, широките му роби му помагаха да заеме два пъти повече място от обикновен човек.

— Лейтенант-командир Андез, моля да изберете стандартните образи от библиотеките за колонията Уск — нареди председателят. — Пуснете ги на екрана, за да мога да обясня каква ще е мисията.

— Ще отидем на Уск — заяви архиотецът с мощен глас и Каин се зачуди дали религиозният водач е бил инструктиран да играе новата си роля дори тук, на мостика на дреднаута.

Андез бързо занатиска бутоните.

— Ето ги, сър.

На екрана се появиха образи.

Каин само бе чувал за Уск. Беше чел някакви доклади по въпроса. Приятен и спокоен свят. Видя зелени поля, овощни дървета, отрупани с розови и бели цветове, стада овце, красиви хълмчета, богати чифлици.

Председателят обяви с рязък тон:

— Аграрна икономика, малко повече от самодостатъчна. Хората се чувстват удобно и са доволни. Не изпитват угризения, че са скъсали връзките си с Ханзата. — Каин не намери за нужно да напомни, че Земята първа бе скъсала тези връзки. — Те скъсаха Хартата на Ханзата, обявиха се за независими и се присъединиха към Конфедерацията. И очакват да продължат да живеят както преди.

— Изглеждат безобидни, господин председател — каза Каин.

— Те въстанаха срещу законната власт! Напуснаха Теранския ханзейски съюз, направиха ни за смях пред другите колонии. Ако пренебрегнем това, само ще насърчим останалите да ги последват.

Андез се обади, без някой да я пита:

— Както каза генералът, когато много пилоти дезертираха от ЗВС, единственият начин да се спре кървенето е да се даде назидателен пример, толкова строг, че останалите да помислят два пъти, преди да решат да се опълчат срещу нас. Според мен отдавна трябваше да направим нещо с откъснатите светове.

Генерал Ланиан изглеждаше облекчен, че е получил задача, която може да изпълни лесно.

— Готов съм да накажа Уск, господин председател. Ще им покажем каква грешка са направили.

— Трябва да направите нещо повече, генерале. Дайте незабравим пример със съдбата на хората на Уск, та дори това да ви е неприятно. Разчитам на вас, че ще изпълните всичко, което трябва да се свърши. Архиотецът ще ви помогне.

Изгледа строго генерала и Ланиан се поколеба само за миг, преди да кимне отсечено.

Макар и да не смееше да го каже на глас, Каин бе сигурен, че е попаднал в някаква лудница.

Лицето на архиотеца бе озарено от странна усмивка. Сините му очи сякаш горяха отвътре.

— О, ще бъде истински погром!