Метален рояк

4.Крал Питър

Последният боен кораб на верданите се издигна в чистото терокско небе, насочван от някогашния зелен жрец, чието тяло се бе споило с дървото. Крал Питър наблюдаваше заминаването заедно с жена си: стояха на един широк балкон на гъбения риф — неговата нова столица. От ниши и прозорци по оградената с бяла стена органична структура и долу, по земята, тълпите викаха радостно и махаха за сбогом на огромните маси от клони и тръни.

Естара държеше ръката на краля. По бузите й се стичаха сълзи, макар и да се усмихваше.

— Сега трябва да се справяме сами.

— Не е точно така. На наша страна са цялата Конфедерация, всички скитнически кланове, откъсналите се колонии. — Питър я притисна към себе си и сложи ръка на корема й. — Без Ханзата. Все още. Но и те ще дойдат.

— Смяташ ли, че председателят някога ще се предаде?

— Не. Но това няма да ни попречи да спечелим.

Бодливият дървесен кораб се издигаше все по-високо и по-високо.

Бойните кораби на верданите бяха помогнали на човечеството да срази хидрогите и сега групата клонати живи съдове щеше да се понесе из открития космос и да се разпръсне из галактиката. С огромната си мощ дървесните кораби можеха да преборят титанични врагове, но подобна сила не беше от особена полза по бойните полета на човешката политика. Питър и Естара трябваше да посрещнат следващото предизвикателството сами.

Дървесните кораби се стопиха в небето.

Топлата слънчева светлина галеше платформите и балконите на гъбения риф, ветрецът довяваше хиляди горски аромати от влажните папрати, ярките орхидеи и омайващите цветя, изпълнени с ухания и нектар. Световните дървета нашепваха нежна приспивна песен. За Питър Терок беше дори по-красив от това, което му бе обещала Естара.

Постоянни потоци посетители пристигаха на планетата, нетърпеливи да се присъединят към Конфедерацията. Всички твърдяха, че имат блестящи идеи за новото правителство, за конституцията, за таксите и данъците, за нова система от закони. Зелените жреци предаваха към откъснатите колонии съобщения, с които популяризираха новото правителство. Много бежански групи бяха чакали дълго, за да се отскубнат от бодливата прегръдка на Ханзата. Питър им предлагаше добра алтернатива и много от тях му гласуваха доверие. От него зависеше да покаже, че е наистина водачът, когото искат и от когото се нуждаят.

Председателят Венцеслас беше положил доста усилия, за да го превърне от млад уличен развейпрах в марионетен крал. Сега Ханзата трябваше да се съобразява с това, което беше създала. Повече отвсякога Питър трябваше да се държи като крал — да бъде крал.

Докато гледаше всички хора, дошли да предложат услугите, ресурсите и верността си на новата Конфедерация, той беше уверен, че с Естара са взели правилното решение. Конфедерацията все още се сформираше и много подробности от бюрократичната й инфраструктура се променяха. Откъсването от Ханзата беше най-лесната част всъщност.

ОХ излезе на слънчевата платформа. Носеше табла с освежителни напитки и водеше няколко души, дошли да обсъдят своите потребности и очаквания. Учителското компи беше твърде усъвършенствано, за да служи като обикновен иконом, но след изтриването на спомените му у него бе останало съвсем малко от личността, която Питър познаваше. И все пак кралят изпитваше силна привързаност към компито и вярваше, че някой ден то отново ще стане незаменим помощник. В края на краищата ОХ беше допринесъл в най-голяма степен той да се превърне в крал Питър.

Питър беше приел ролята си на истински крал сериозно и бе решен да придвижи поне една задача, по която всички бяха съгласни. Обърна се към Ярод, представителя на зелените жреци.

— Едно от нашите очевидни предимства пред Ханзата е, че разполагаме със зелени жреци и мигновена комуникация през телевръзката. Искам да разположа поне по един зелен жрец на всеки свят, който се присъедини към нашата Конфедерация. По този начин винаги ще сме поне на една стъпка пред Базил.

Гладкото лице на Ярод беше покрито с татуировки, които разкриваха областите, в които притежаваше познание.

— Световната гора ще намери доброволци. Но ще ни е нужен транспорт до тези планети.

Ден Перони, известен скитник търговец, хвърли поглед през ръба на балкона, без да се притеснява от бездната към гората долу.

— Няма проблем. Имаме кланови кораби, те ще полетят, накъдето поискате.

Ден носеше най-хубавия си комбинезон с избродирани мотиви на скитническия си клан, обсипан с джобове, копчета и ципове. Дългата му коса беше прихваната с шарена панделка.

Независимата търговка Рлинда Кет тръгна с широка крачка към масите с храна и напитки и заяви:

— Зелените жреци са добро решение, крал Питър, но ще ви трябва нещо повече от комуникация, за да водите парада. Нуждаете се от търговия. — Опита печените ларви, увити в листа, и премлясна. — Ако искате да убедите откъсналите се колонии, че сте по-добър от Ханзата, изпращайте им всички луксозни стоки, които Ханзата им е отказвала. Дайте им достатъчно храна и звездно гориво и те няма да забравят какво сте направили за тях.

Вдигна една какавида от кондорова муха, разтвори я и вдиша пикантния аромат.

— Уф, бях забравила колко много може да предложи Терок. Сарейн ме запозна с този деликатес. — Откъсна сочно малко парченце и го подаде на спътника си. — Опитай, БиБоб. Никога не си вкусвал нищо подобно.

— Не, благодаря. — Брансън Робъртс си бе взел някакъв най-обикновен плод.

Тя буквално навря късчето месо под носа му.

— Хайде. Разшири хоризонтите си. Опитай нещо ново.

— Готов съм да опитвам всичко ново, стига да не става въпрос за насекоми.

— И това го казва човекът, който доброволно яде консервирани дажби. — Рлинда лапна хапката и се обърна към масата, за да доразгледа необикновените ястия.

Питър се замисли за хората, които му предлагаха съвети и бяха експерти в своите области. Тези мъже и жени можеха да облекчат бремето му и да намалят несигурността при сформирането на ново правителство. Едно от най-важните неща, на което го бе научил Базил, беше колко е важно задачите да се възлагат на способни хора. Един водач трябваше да се обгради с компетентни, кадърни заместници и да се вслушва в тях.

Питър взе решение. Знаеше, че изглежда импулсивно, но всъщност бе добре преценено.

— Капитан Кет, поздравления! — Тя го погледна и бързо избърса уста с ръка. — Вие ще сте първият търговски министър на Конфедерацията. Или временен търговски министър, ако предпочитате.

Смайването й отстъпи място на гордостта. Секунда по-късно обаче практичността надделя.

— И какво ще включват задълженията ми? Имам доста печеливш бизнес, за който трябва да се грижа.

— Не съвсем — промърмори Робъртс. — Един кораб…

— Тихо, БиБоб.

Питър скръсти ръце, после осъзна, че това е навик, който бе прихванал от Базил, и ги отпусна край тялото си.

— Трябва ни човек, който да се грижи за доставките до откъсналите се колонии, да назначи ново поколение транспортни капитани. Сещате ли се за някой с по-добра квалификация от вашата?

— Не бих казала… — Тя хапна един запечен в масло орех.

— На практика очаквам да вършите същата работа, каквато сте вършили винаги, да водите живота на обикновен независим търговец. Разликата е, че ще можете да се обръщате към мен, когато пожелаете. — Той се вгледа в нея и партньора й. — Капитан Робъртс, разбира се, може да бъде ваш заместник и вие имате свободата да изберете титлата му.

— Така и трябва. — Рлинда разроши къдравата прошарена коса на БиБоб.

— А вие, Ден Перони — продължи Питър, — ще служите на Конфедерацията, като осъществявате директна връзка със скитническите кланове.

— Искате да кажете като говорител? Но моята дъщеря все още заема тази длъжност… — Той изглеждаше смутен. Ческа Перони не беше изпълнявала официалната си роля от доста време.

— Нямам предвид точно същото. Ако например разберете какво могат да предложат скитниците на нашите нуждаещи се колонии, ще е идеално. Можете ли да се справите?

— В името на Пътеводната звезда, разбира се, че да.

— А това е само началото. Ако ще основаваме ново правителство, трябва да изковем нови съюзи. Да се свържем с откъсналите се колонии. Да разпространяваме информация по цялата търговска мрежа. Да видим кой все още остава с Ханзата и да се опитаме да го приобщим към нашите виждания, или поне да го държим под око. — Той започна да брои на пръсти. — След това да погледнем към новозаселените колонии на старите кликиски светове. Те сигурно изобщо нямат представа какво се случва в Спиралния ръкав.

— Никоя от тези колонии няма зелени жреци, така че не разполагаме с начин да влезем във връзка с тях — каза Ярод.

— Но това е валидно и в двете посоки. Ако са откъснати от нас, значи са откъснати и от Ханзата — отсъди Рлинда. — Ще се състезаваме кой ще ги убеди първи.

— Скоро — каза Питър — Земята ще бъде само историческа бележка под линия.