Метален рояк

121.Председателят Базил Венцеслас

Независимо колко изчерпателно разглеждаше всичко, Базил никога не можеше да предвиди всички начини, по които хората ще му се противопоставят. В опитите си да спре разпространението на незаконната прокламация на крал Питър вече бе арестувал седемнайсет подстрекатели. Побърза да направи изявления с изфабрикувани доказателства, за да опровергае нелепите обвинения. Но скоро след това друга група поде разпространението на декларацията и признанията на Патрик Фицпатрик. Злодеите започнаха да добавят ужасяващите образи от Уск и, което бе най-влудяващото, подправяха и подменяха файловете така, че действията на Базил изглеждаха като злодеяние! Той изобщо не намираше това за забавно.

Сега Базил беше чул от един независим търговец, който носеше новини при пристигането си на Земята, драматичното оповестяване на съюз между мага-император Джора’х и крал Питър. С това едничко заявление илдирийският предводител бе направил Конфедерацията да изглежда по-законна от всякога. Базил изпадна в бяс за цели пет минути и нямаше представа какво е говорил и правил през тях. Знаеше само, че когато се осъзна, слепоочията му пулсираха, а главата му заплашваше да се пръсне.

Примигна и видя, че заместник-председателят Каин седи безмълвно срещу него. Зачака заместникът му да коментира шокиращото му избухване. Почти му се прииска бледият мъж да зададе въпрос или да го укори, за да може да избухне отново. Но Каин остана спокоен и безмълвен, сякаш Базил току-що бе кихнал и има нужда само от миг, за да се съвземе.

Председателят пое дълбоко дъх и забеляза, че гърлото му е надрано. Зачуди се какво ли е крещял. Наистина не можеше да си спомни. Заговори. Гласът му бе пресипнал.

— Изпратете адмирал… — Замисли се за миг, очите му се присвиха. — На кои адмирали мога все още да разчитам?

— Адмиралите Пайк и Сан Луис пътуват със задачи към още две от откъсналите се колонии. Адмирал Уилис е на Реджак. Адмирал Диенте обаче може лесно да бъде привикан от астероидните корабостроителници.

— Докарай го тогава без много шум.

Каин очевидно се мъчеше да се държи нормално след избухването, на което бе станал свидетел.

— Какво сте намислили, сър?

Базил се помъчи да открие скрита критика в гласа и думите на заместника си. Вярваше на Елдред Каин все по-малко. На толкова малко хора можеше да разчита. Дори и на Сарейн, макар да бе положил всички усилия да запази влиянието си върху нея. Не можеше да си представи какво привлекателно бе намерил в тая кльоща. Сега изглеждаше подмазваща се, изплашена, дори истерична. След последния път, когато бяха правили любов, той бе останал буден, разтревожен, че тя може да го убие през нощта.

— Господин председател?

Базил изсумтя и се върна към важните въпроси.

— Магът-император, господин Каин. Вместо да дойде при мен, председателя на Теранския ханзейски съюз, той отива при Питър и неговото „посолство за човечеството“. Избира Терок, а не Земята. Това е обида, която не можем да пренебрегнем. Трябва да покажем на Илдирийската империя, че ние сме истинското правителство. С помощта на мага-император можем да консолидираме Ханзата и да я направим отново силна.

— Господин председател, илдирийците не разбират човешката политика. Магът-император сигурно не е наясно как са се променили отношенията ни, или пък не е бил информиран добре. Не вярвам да е искал да ни обиди.

— Тогава ще го информираме, както подобава. Смятам да го направя наш гост на Земята. Ще му отделим специални покои.

— Какво говорите? Как ще накарате мага-император да дойде тук?

— Ще го поканим. С военна сила, ако е нужно. Според докладите той пътува само с един боен лайнер. След като напусне Терок, можем да го докараме на Земята. Ще изпратя останалите ни дреднаути. Точно затова ми трябва адмирал Диенте.

Каин го изгледа ужасено.

— Говорите за отвличане на мага-император?! Искате да ни вкарате във война с Илдирийската империя ли?

— Не бъдете толкова мелодраматичен.

— Честно казано, господин председател, не съм напълно сигурен, че…

Базил го сряза. Започваше да му писва от непрестанните му неодобрителни виждания и коментари.

— Обмислих възможностите и направих избора си. Слънчевият флот беше значително засегнат, вероятно дори повече от нашите Земни въоръжени сили, а ти знаеш какви са илдирийците. След като задържим мага-император, те няма да могат да действат сами. Стадо овце без овчар. Имаме военната сила, а скоро ще получим и печелившата карта.

Каин се загледа навън.

— Моля ви да размислите, сър, макар че едва ли ще ме послушате. Нали?

Базил му хвърли леден поглед и отсече:

— Моят основен проблем не е с Джора’х, а с Питър, който непрекъснато ме провокира и се опитва да ме изкара глупак. Но ще се разправя и с мага-император, ако ме принуди.

Заместник-председателят се изправи.

— Прекрачвате всички граници, господин председател. Надявам се, че разбирате това.

— Ще видим кой е прав, господин Каин.

— Уви, сър, ще видим. — Каин тръгна към вратата. — А сега, ако ме извините, трябва да подготвя някои неща.

Базил не знаеше за какво става въпрос и не го интересуваше. Започна да формулира заповедите, които щеше да даде на адмирал Диенте, за да е сигурен, че няма да го разочарова като другите.

Докосна екрана на бюрото си, извика досието на Диенте и проследи местоположението на всичките му близки. Две дъщери, син, петима внуци. Това щеше да е достатъчен стимул. Да, Диенте щеше да направи каквото му се нареди.