Метален рояк

16.Генерал Кърт Ланиан

Това беше най-голямото бунище за резервни части в целия Спирален ръкав. Последната битка срещу хидрогите бе оставила отломки, разхвърляни чак отвъд Луната. Парчета от стотици илдирийски бойни лайнери се носеха сред разбитите бойни сфери на хидрогите и бойните кораби на ЗВС — имаше дори два дреднаута, единия тежко повреден, другия унищожен.

А Ланиан трябваше да събере парчетата. Търговията и трафикът около Земята бяха затруднени от множеството разбити съдове и липсата на квалифицирани пилоти, които да прелетят през опасната зона.

— Ама как я мразя тази работа! — промърмори Ланиан, докато корабът му криволичеше из бунището.

Корабостроителниците в астероидните пояси обаче процъфтяваха. Хиляди извозващи машини, експерти по извличане на останки и независими компании за вторични суровини търсеха сред отломките, за да открият използваеми части „за благото на Ханзата“ — като своевременно пълнеха и собствените си джобове.

Макар председателят да бе призовал всички годни кораби за последната защита на Земята, сега се бяха появили много нови пилоти и съдове, за да участват в доходната дейност. Страхливци и негодници! Ланиан скръцна със зъби. Къде бяха всички тези бъзливи търгаши, когато ЗВС се биеше с врага?

Вече шест регистрирани кораба бяха спрени и задържани — товарните им отделения бяха пълни с редки компоненти, извлечени от останките. Ценни части се бяха появили на безбожни цени на черния пазар и председателят призова към светкавични действия. Като пример за назидание четирима мъже бяха обвинени, осъдени и изхвърлени от въздушните шлюзове — сурова присъда, но отдавна възприета в борбата с „пиратството“. Въпреки всичко при наличието на подобно огромно бунище Ланиан бе сигурен, че престъпните действия ще продължат.

Междувременно корабите на ЗВС се поправяха колкото се може по-бързо, а и се сглобяваха нови кораби от части, измъкнати от отломките. В резултат съдовете напомняха на чудовищни превъплъщения на Франкенщайн, но стига двигателите да работеха и оръжията да стреляха, външният вид не беше най-главният приоритет на военните.

Ланиан се надяваше, че ЗВС ще има време спокойно да възстанови загубите си, но сега Ханзата се бе озовала в неприятна гражданска война с краля и тревожно голям брой отцепили се ханзейски колонии. Ланиан бе сигурен, че след заплашителното показване на мощ от страна на Ханзата голяма част от бунтовниците ще избягат към колониите си (можеше да го осъществи, след като получеше отново бойните си кораби, разбира се).

Докато летеше към главните корабостроителници, забеляза зони, обозначени като опасни с маяци — там плаваха съдове, които не можеха да се движат на собствена тяга. Мъже и жени в скафандри използваха плазмени резачки и мощни дрелки, за да разглобяват корпусите. Танкерите се движеха бавно като гигантски метални комари, скачваха се и изсмукваха екти от всеки запазен резервоар.

Ланиан летеше сам. Беше отличен пилот, а сред толкова много навигационни опасности и най-малката грешка можеше да доведе до сериозен инцидент, така че генералът не смяташе да поверява живота си на никой от подчинените си. Идентифицира се при приближаването си и измъченият глас на диспечера му даде вектор за захождане, после внезапно промени координатите. Загубил търпение, генералът изчака за потвърждение и се насочи напред. Макар това съоръжение да бе работило на пълна мощност години наред, сега натоварванията се бяха увеличили в пъти. Подобна липса на организация беше последното, от което имаше нужда.

Ланиан не харесваше особено бюрократите и администраторите, но се нуждаеше от човек с умения да организира тези сложни дейности. Никога досега не му бе хрумвало, че адмирал Стромо може да му липсва…

Стигна до гигантското колело на администраторския док, скачи кораба и слезе. Не очакваше параден оркестър, но се бе надявал някой да забележи идването му. Насочи се право към контролния център, като се опитваше да се настрои към малко несигурната гравитация на въртящата се станция. Стените на централната зала бяха осеяни с екрани, показващи диаграми на траектории; диспечери на космическия трафик запълваха всеки стол, крещяха заповеди и отклоняваха съдове, докато се бореха с множество други проблеми.

Пилотиран от човек влекач се бе закачил за наполовина запазен илдирийски боен лайнер. Влекачът беше малък, но с мощни двигатели. Приличаше на мравка, която носи двадесет пъти по-голям товар на гърба си. Но макар че пилотът беше планирал достатъчно тяга, за да изтегли тежкия товар, не бе пресметнал мощността, необходима, за да намали скоростта при приближаването си към корабостроителницата, и горивото на влекача свърши, докато се мъчеше да убие скоростта.

Ланиан наблюдаваше бавно развиващата се катастрофа.

— Пилотът нищо ли не знае за импулса? Това е математика за средното училище.

— Помощ! — проплака пилотът на влекача. — Нямам гориво, маневреност…

— И никакъв шанс да се спасиш! — измърмори Ланиан.

Два влекача вече бързаха да помогнат, но илдирийският лайнер неотклонно се приближаваше към заградената зона с части от двигатели. Единият влекач опита да го избута настрани, но предстоящата колизия беше неизбежна. Влекачът успя да се разкачи в последния момент и отплава настрани.

— Някой да ме вземе! — примоли се пилотът.

— Има да чакаш! Дори не искам да гледам какво ще стане с теб.

Но не можеше да откъсне очи от ставащото. Вторият влекач се закачи за бойния лайнер и започна да го бута, но беше твърде късно — пилотът го бе ускорявал цели девет часа, така че няколко минути тласък не можеха да отклонят товара достатъчно, за да променят нещата.

— Разкачете се! Разкачете се! — извика един диспечер. Вторият влекач остана свързан за още няколко мига, после се отказа. Илдирийският боен лайнер се сблъска със загражденията и влетя сред частите като астероид.

Ланиан поклати глава и въздъхна.

— Некадърници! Проклети некадърници, до един! Това ли е последната надежда на Земята?!

Не гореше от желание да предаде доклада си на председателя.