Метален рояк

6.Губернатор Даро’х

Мирисът на изгоряла плът изпълваше въздуха, а жегата се гърчеше като разумно същество и пърлеше кожата на губернатор Даро’х. Не можеше да се отдръпне от пламтящите кълба на фероуите, които се рееха пред него. Още шест огнени създания кръжаха над частично възстановения град на Добро, светлината им пулсираше.

Пламтящите кълба бяха пристигнали неочаквано, прелетяха над къщите и сградите и намериха онази, в която Удру’х бе поставен под домашен арест. Бившият губернатор се оказа безсилен, когато фероуите изляха гнева си и го изпепелиха.

Даро’х се взираше в стъклените отпечатъци от стъпки и почернелите петна в пръстта на два метра напред — всичко, което бе останало от Удру’х, предишния управник на тази илдирийска колония. Но Даро’х не беше усетил ужасяващата смърт през тизма си, както би трябвало. Когато фероуите обвиха Удру’х в огъня си, неизвестно как бяха успели да го откъснат от мисловната мрежа, която свързваше всички илдирийци. Бившият губернатор беше умрял откъснат и сам, съдба също толкова ужасяваща, колкото и самите пламъци.

Сякаш водена от гневен порив, огнена ръка се стрелна от най-ниското огнено кълбо и докосна сградата, в която бе живял Удру’х. Зданието се срина в купчина гореща пепел, пипала от дим се заизвиваха във всички посоки. Въпреки че очакваше ядосаното същество да срине останалите сгради до основи, Даро’х събра смелост и се провикна:

— Защо сте тук? Не сме във вражда с фероуите.

В главата му прозвъня глас:

— Но фероуите са във вражда с вас също като мен.

Увита в езици от оранжев пламък, нажежена до бяло човешка фигура се появи от огнения елипсоид. Кожата й беше прекалено ярка и заслепяваше очите. Спусна се към земята като нагорещен въглен и когато пристъпи напред по улицата, остави димящи отпечатъци.

— Аз ще запаля възможностите, които Джора’х се опита да угаси.

— Познах те. Ти си Руса’х.

Решен на всичко, за да не бъде заловен след провалилото се въстание, лудият губернатор беше влетял с кораба си в главното слънце на Хирилка. Това беше последното, което Даро’х бе чул за побъркания си чичо.

— А ти, Даро’х, си син на мага-император. Твоят тизм е силен. Връзката ти с баща ти отлага съдбата ти засега.

Горящият мъж се обърна да погледне останките от илдирийската колония.

Части от града и околните хълмове бяха изпепелени при скорошния бунт на хората от лагерите за разплод. Половината град гореше и було от дим се стелеше във въздуха. Руса’х изглеждаше доволен.

— Огънят вече е вкусил от света ви.

— Няма нужда да разрушавате Добро повече. Не сме ви сторили нищо.

— Дойдох за Удру’х — за да погълна предателската му плът. — Той се усмихна. — Сега ще си тръгна, за да запаля и други фитили.

Корабите на фероуите проблеснаха, уголемиха се и се издигнаха нагоре; само най-близката топка изчакваше горящия аватар на Руса’х.

— Духовните нишки на тизма са като душепламъка на фероуите. Всичко е свързано и аз ще изкова връзки, където е необходимо. — Отстъпи към елипсоида. — Лъжливият маг-император ще бъде изпепелен, ако се опита да ме спре. — Обгърналите го пламъци скриваха лицето му. — Но той ще бъде изгорен… тъй или иначе.

Човекът-фероуи остави елипсоидът да го погълне и огнената топка се издигна стремглаво в небето като комета, оставяща следа от дим и трептящ от топлина въздух.

Щом се почувстваха в безопасност, хората от Добро започнаха да излизат от сградите, в които се криеха. Краката на Даро’х бяха омекнали от страх и безпомощност, но той не си позволи да падне. Той беше губернаторът. Трябваше да застане начело, въпреки че се съмняваше дали и Слънчевият флот е способен да се бори с фероуите.

В момента най-важното беше да се върне на Илдира и да предупреди баща си за новата заплаха.