Метален рояк

30.Сирикс

Кликиските воини от Ларо се изсипваха през транспортала на Воламор и се сблъскваха със защитната линия на бойните компита. Компитата бяха могъщи бойци с яка броня и скорост на реакциите далеч над тази на обикновен човек. Но дори те не можеха да се сравняват с яростните насекоми-войни.

Сирикс се оттегли с цялата бързина, на която бе способно изкуственото му тяло. Кликисите продължаваха да се изливат през транспортала, а основните му сили от кораби на ЗВС бяха в орбита. Сирикс трябваше да стигне до дреднаута си и да използва оръжейната му мощ, за да заличи тази омразна раса още веднъж, така че даде заповед на двете компита:

— Качвайте се на най-близкия военен транспортьор.

— Някоя от мантите не е ли по-безопасна и с по-добри отбранителни възможности? — попита КТ.

Сирикс вече бе отхвърлил тази възможност.

— Мантите са големи и им трябва повече време за излитане. Самата им маса ги забавя.

Двете компита прилежно се затичаха към една от совалките на овъгления космодрум. Другите роботи се насочиха към реморите и започнаха да излитат в небето.

Сирикс забеляза, че много от кликиските воини се насочват към приземилите се крайцери, за да ги обградят. Значи целта им бяха мантите и ненавистните създания може би нямаше да се занимават с по-дребните кораби. Засега. Но двата жизненоважни крайцера щяха да бъдат загубени. Плюс още незаменими черни роботи.

Сирикс изпрати широкообхватен сигнал със заповед за отстъпление. Някои от черните роботи разтвориха черупките си, изпънаха крилете си и полетяха — и бяха поразени от кликисите, които разпращаха топки опустошителна енергия. Оръжията им нямаха нищо общо с онези, които Сирикс бе виждал навремето.

Двете манти вече бяха под ожесточена атака. Беше ги изгубил. Но все още не разбираше защо — и как — кликисите се бяха завърнали.

В отчаян опит да задържат кликиските воини, бойните компита се хвърлиха срещу тях. Разкъсваха екзоскелетите на враговете и телесните флуиди на насекомите пръскаха наоколо. Но нови и нови продължаваха да се изсипват през транспортала. Това не беше просто грабителска група, а цялата армия на кошера.

Насекомовидните воини смазваха бойните компита, сякаш изтръгваха бурени. Късаха изкуствени ръце и крака от металните тела, отскубваха главите им или просто ги пръскаха. Но пожертването на стотиците военни роботи бе спечелило на Сирикс достатъчно време, за да стигне до совалката. Компитата бяха изпълнили целта си.

ПД и КТ бяха вече на борда заедно с пет робота. Един беше в пилотската кабина и палеше двигателите.

Повечето бягащи роботи обаче се насочиха машинално към мантите, с напразната надежда, че големите бойни кораби ще ги защитят. Сирикс не бе успял да ги предпази от тази грешка. На двигателите им трябваха поне петнайсет минути, преди крайцерите да излетят. Една от мантите започна да стреля с всичките си язери срещу кликисите. Смъртоносните лъчи разкъсваха и тях, и бойните компита, оказали се на пътя им.

Още кликиси нахлуваха през транспортала — други породи: строители, събирачи, копачи. Люпилото вече смяташе битката на Воламор за спечелена.

Една от мантите започна да се издига, но огънят на насекомите взриви двигателите й. Група кликиски воини преведе учени и инженери през дупките, които бяха пробили в корпуса на мантата, за да я овладеят и обезвредят. Сирикс отписа всички на борда.

По време на битката при Земята беше загубил много от приятелите си роботи, но никога не бе очаквал да се бие с кликисите. Ако успееше да се издигне на орбита и да се качи на дреднаута, щеше да унищожи транспортала и да отреже насекомите от Воламор.

Другите черни роботи трябваше сами да открият начин да се спасят. Докато се издигаха, Сирикс даде заповед на корабите в орбита да се спуснат и да задържат кликиските нашественици.

— Напускаме Воламор! Унищожете ги! Унищожете всичко!

Още и още насекомовидни воини нахлуваха през транспортала и оглеждаха новата си територия. Оглеждаха и падналите бойни компита и черни роботи, за да се уверят, че няма оцелели.

Втората манта избухна и разпръсна осколки из цялото поле.

Най-накрая, понесли се с пълна тяга, така че триенето нажежи корпусите им и ги обви в червено сияние, корабите на ЗВС се устремиха надолу. Язерите им прерязваха кликиското гъмжило като нагорещени ножове/Насекомите не можеха да устоят на това.

Макар повечето муниции да бяха изразходвани в битката при Земята, мантите все още разполагаха с бомби и шест ядрени глави. Колонията Воламор, всички кликиски нашественици и самият транспортал изчезнаха за миг. Воламор вече не ставаше за живот. Сирикс преразглеждаше плановете си и обмисляше следващата си стъпка.

Совалката излезе от атмосферата и стигна до очакващия го флот. Реморите, пилотирани от спасилите се черни роботи, обикаляха около основната група кораби. Сирикс се замисли. Повечето му роботи бяха унищожени. Простият план за завладяването на Спиралния ръкав се бе обърнал срещу него.

Завръщането на кликисите бе променило всичко, а това не можеше да е просто случаен сблъсък. Расата-създателка търсеше роботите си, за да ги избие.

Докато извеждаше флота си извън системата, Сирикс реши веднага да се отправи към разрастващата се база на Марата. Там щеше да събере подкрепления от черни роботи и мощни бойни кораби. А после щеше да се разправи и с кликисите, и с хората.