Метален рояк

134.Дейвлин Лотце

Щом музиката спря, Дейвлин разбра, че е загазил. Буболечките сигурно бяха открили синтезаторните ленти и ги бяха разкъсали на парчета.

Беше се надявал да се измъкне от чуждоземния град преди това да се случи.

Запромъква се през тъмните коридори, плъзгаше се покрай стените и се спотайваше в сенките, но си даваше сметка, че не може да се скрие. Със своите пипала кликисите можеха да усетят вибрациите във въздуха, вероятно можеха и да подушат следите от присъствието му. А когато люпилото започнеше да го търси…

Затича.

Беше запазил една заслепяваща граната и стискаше една метална тръба от бараките с оборудването на ЗВС. Слаби оръжия, но по-добри от никакви.

Стигна до един отдушник и погледна навън. На бойното поле дарителите на Ларо се хранеха с труповете на мъртвите кликиси, усвояваха гени, придобиваха ДНК на победения кошер за следващото делене. Люпилото щеше да се възпроизведе отново и да замени падналите в битката воини.

Зад дарителите забеляза група хора — бягаха с кликиска наземна кола. Въздъхна облекчено. Бе сигурен, че ще стигнат до „Оскивъл“ и ще излетят. Разчиташе на тях да спасят останалите бегълци в пещерите.

Но също така осъзна, че няма шанс да ги настигне. Беше освобождаващо в някакъв смисъл. Даваше му свободата да намери собствен път извън Ларо. Е, в крайна сметка той бе специалист в това.

Реши, че транспорталът в древния кошерен град ще е неговият изход от планетата. Всяко място бе по-добро от Ларо — стига да попаднеше на планета, която не е населена с кликиси.

Промъкна се навътре в стария град. Знаеше къде се намира транспорталната зала, тъй като бе дошъл оттам с колонистите от Крена. Но когато притича сред централния пръстен от руини, видя в тунелите огромен брой работници и разузнавачи.

Транспорталната стена беше близо, но можеше да му се наложи да си пробие път с бой.

Двама от осеяните с шипове воини размахаха сегментираните си предни крайници и обърнаха глави към него. Дейвлин разбра, че люпилото няма повече да търпи присъствието му.

Не се поколеба. Скочи напред и с все сила заби металната тръба в гръдния кош на по-близкия воин. Той щракна с щипките си, изсъска и свирна, докато падаше. Тежестта на туловището беше достатъчна, за да изтръгне тръбата от ръцете на Дейвлин. Вторият воин замахна към него и назъбеният крайник разпори рамото му. Дейвлин усети как ноктите задират кокала.

Полузашеметен, той се шмугна тромаво покрай кликиския воин и затича с всички сили. Насекомото се втурна след него в тесния коридор, черупката му застърга по неравните стени. Краката на Дейвлин бяха изтръпнали и натежали, той чуваше, че чудовището го настига. Пипнешком измъкна заслепяващата граната. Стигна един ъгъл и зави. Спря. Най-накрая бе стигнал подземието с трапецовидния портал.

Десетина кликиси стояха в залата, готови за бой. Няколко от мъртвите насекоми на вражеското люпило лежаха на пода. Дейвлин чуваше зад гърба си съскането на преследващия го кликиски воин. Когато и стражите в залата тръгнаха към него, той натисна активиращия бутон, нагласи таймера на три секунди и хвърли гранатата.

Бе запомнил пътя, който трябваше да измине, и стисна очи. Трябваше просто да стигне до транспорталната стена. Облян в кръв, той закрачи напред, преброи до три и без да чака взрива, хукна. Ярката светлина накара съществата да се отдръпнат, но Дейвлин отвори очи и скочи към портала. Болката в рамото му бе невероятна. Дали кликисът не го бе поразил с някаква отрова? Усещаше как кръвта се стича по гърба и краката му.

Най-накрая стигна до каменния прозорец. Гладкият трапецоид сякаш го призоваваше. Той натисна с ръка, но порталът остана твърд. Докато посягаше към координатните плочки — която и да е от тях, — чу съскането на кликисите. Гранатата не ги бе объркала толкова, колкото се бе надявал.

Натисна наслуки една плочка и транспорталът проблесна. Дейвлин не знаеше до кой свят води, а и не го интересуваше. Хвърли се през отвора.

Един от кликисите го сграбчи за крака. Острите нокти се забиха в мускулите на прасеца му и го дръпнаха назад. Дейвлин провря ръцете си през транспортала в отчаян опит да хване рамката. Още един воин се хвърли върху него и го хвана за ръката. Дръпнаха го далече от трапецовидния отвор.

Дейвлин закрещя и се забори неистово, но всичко бе напразно. Кликиските нокти разкъсваха ръцете му, остър шип прониза ребрата му отляво.

Вече кървеше силно, твърде тежко ранен, за да оказва съпротива.

Кликиските воини го повлякоха далече от портала. След него оставаше дълга кървава диря. Дейвлин вдигна поглед и видя двама дарители. Нямаше как да избяга.