Метален рояк

28.Крал Питър

— Нашата най-главна задача е да се снабдим със защита, а най-голямата ни грижа е председателят Базил Венцеслас — каза Питър на обсъждането, на което бе повикал неколцина от съветниците. Подобни импровизирани конференции вече бяха нещо нормално. В тях се включваше всеки експерт, който можеше да бъде намерен в момента. Различни представители идваха и си отиваха, доставяха стоки, предлагаха подкрепа и правеха предложения, докарваха делегати от колониите или клановете.

— След като дървесните кораби не са вече тук — намеси се Естара, — Терок няма никакъв космически флот, а скитниците не разполагат с бойни кораби.

— Ако генерал Ланиан узнае колко сме беззащитни, ще се окажем в голяма беда — заяви Тасия Тамблин, която бе сменила униформата си от ЗВС с удобните дрехи на скитниците. Тасия и Роб Бриндъл смятаха да се върнат на Плумас, за да помогнат на чичовците й да възстановят водните мини. Ала след като научи подробностите за политическите притеснения, Тасия доста активно се включваше в съветите.

Роб въздъхна.

— Е, скоро ще научи, благодарение на баща ми най-малкото.

Лейтенант-командир Бриндъл не се бе подчинил на заповедите да се върне на Терок, а Питър не бе наредил да свалят кораба. Искрено се надяваше да не е направил огромна грешка.

— За наше щастие бунтът на компитата и хидрогите значително е отслабил ЗВС — каза кралица Естара. — Не могат да си позволят военни удари в скоро време.

Питър не беше толкова сигурен.

— Не очаквай Базил да изпусне такава възможност.

— Но ние сме търговци, а не войници — възрази Ден Перони. — Не сме подготвени да управляваме военни кораби.

— Скитниците се приспособяват бързо — отсече Тасия. — Това си ни е запазена марка.

— Значи всички трябва да променим начина си на действие — каза Питър. — Ще трябва да се покажем пред враговете си в нова светлина. Криеницата вече няма да ни върши работа.

Разтревоженият Ярод изрази опасенията на зелените жреци.

— Терок никога не се е нуждаел от армия. Сътрудничехме на Ханзата и бяхме независими.

— Вече не може да си сътрудничим с Ханзата. А за независимостта си ще се наложи да се борим. Видяхте как председателят обяви война на невинните скитнически кланове. Ще се опита да унищожи и Конфедерацията при първа възможност.

Роб, който бе променил мнението си за ЗВС и Ханзата, добави:

— Дори не ми се вярва, че като военнослужещи просто сме следвали все по-налудничави заповеди, ден след ден. ЗВС не са армията, в която се записах.

— Надявах се, че поне някои военни ще последват своя крал, а не председателя. Дори да са само няколко, пак ще ни осигурят няколко бойни кораба. — Питър обезсърчено поклати глава. — Но това не се случва.

Естара сложи ръка върху набъбналия си корем, примигна и се отпусна.

— И едва ли ще се случи.

Но Питър беше взел решение.

— Щом не можем да вербуваме бойни кораби на ЗВС, ще трябва да си построим сами. Нуждая се от помощта на всички ви. Ще трябва да преустроим индустрията на скитниците и да я приспособим за производство на оръжия. Господин Перони, разбрах, че Дел Келъм ви е назначил за управител на корабостроителниците на Оскивъл?

Ден скръсти ръце пред гърдите си и каза:

— Просто ми дайте спецификациите.

Кралят се обърна към Тасия и Роб.

— А вие двамата сте най-добре запознати с начина на мислене и действие на ЗВС.

— Това не е много успокояващо — засмя се Тасия, а Роб се смути. — И двамата бяхме извън играта доста време.

— И все пак Конфедерацията не разполага с по-добри военни специалисти от вас. Знам, че искате да отидете на Плумас, но ви моля първо да приемете тази задача. Идете до корабостроителниците на Оскивъл и дайте указания как да въоръжим корабите си. Подобрете съдовете, които вече имаме. Засега това е единственото решение.

Роб погледна Тасия и каза:

— Ако тя е съгласна, аз съм „за“.

— Не бих се справила без теб, Бриндъл. — Питър забеляза готовността в изражението й, но също и известна пресметливост. — Тази работа нали се заплаща? — добави Тасия.

Учителското компи стоеше на поляната, оптичните му сензори блестяха ярко дори и на дневна светлина. Питър отиде до него.

— Това е обрат, нали, ОХ… аз да съм твой учител, а ти ученик?

— Мисля, че наблюдението ви е правилно. Но вие сте кралят и не е необходимо да отделяте от ценното си време, за да ми помагате. От качените данни и определени програмни пакети мога да възстановя дипломатическата, политическата и историческа информация, която ви е нужна.

— Имам нужда от теб, ОХ. Ти ме научи на тънката разлика между информация и знание. Те изобщо не са едно и също. В Двореца на шепота имах врагове и съюзници, а всеки от тях имаше предразсъдъци и цели. Ти беше единственият, на когото можех да разчитам да ми даде разумен, обективен съвет.

— Ще продължа да давам всичко по силите си, крал Питър.

Естара седна до тях на меката трева. Бяха на поляната, където бе кацнал малкият хидрогски кораб. Всеки път, когато виждаше кораба и ОХ — който вече не беше ОХ, — Питър си припомняше каква жертва бе направило компито, за да им помогне да избягат. Дали нямаше да е по-добре, ако ОХ беше просто унищожен в битка? Компито дори не съзнаваше какво е изгубило. За щастие един от инженерите на скитниците беше увеличил запаметяващия му капацитет, което му позволяваше да придобива нови знания, без да засяга програмите, необходими му, за да насочва чуждоземната машина.

— Ще прекарваме поне по един час на ден с теб, ОХ. Ти, аз и кралица Естара. Ще ти помогнем да научиш отново нещата, които трябва да знаеш.

Учителското компи беше ценен исторически и политически съветник от векове. Питър се надяваше, че Базил Венцеслас е разбрал ценността на подобен ресурс. Толкова много знания за Ханзата имаше в паметта на ОХ. Базил сигурно пазеше резервно копие някъде.

ОХ обърна глава и каза:

— Здравейте, Тасия Тамблин и Роб Бриндъл.

Изражението на Тасия, обикновено самоуверено, сега разкриваше дълбока болка.

— Някога имах компи — ЕА. Мисля, че самият председател се опита да я разпита — и задейства изтриването на паметта. ЕА беше в семейството ми от години. Опитах се да върна тези спомени, разказаните истории в детството ми, приключенията, които бяхме преживели заедно. — Устните й се извиха в тъжна усмивка. — Дори постигнахме малки успехи. Трупахме нови спомени заедно, но…

— И какъв беше резултатът, Тасия Тамблин? — попита ОХ. — Успя ли? Много съм заинтригуван.

— Така и не успях да разбера. Проклетите черни роботи я разкъсаха на парчета. — Гласът й пресекна и раменете й потрепериха. Роб я прегърна.

— Значи имаме общи врагове — заключи Питър. — Председателят Венцеслас и кликиските роботи.

— Като за начало, да.

Роб се изкашля и каза:

— Дойдохме да ви съобщим, че потегляме към Оскивъл. Ден Перони ще ни закара до корабостроителниците. Благодарим ви, че ни поверихте тази важна задача. Няма да ви подведем.

— Работата на управника е да направи правилния избор — каза Естара, — а вие двамата определено сте добър избор.

— Най-добрият — потвърди Тасия с усмивка и като че ли си възвърна доброто настроение. — Преди да се усетите, ще ви изпратим добре въоръжени бронирани кораби, за да защитят Терок от Голямата гъска.

— Надявах се, че ще мога да ви дам повече време — каза Питър, — но се опасявам, че не можем да си го позволим.

— Не се тревожете — каза Роб с лека ирония. — Ще се справим.

— Успех — пожела им ОХ за изненада на всички.