Метален рояк

139.Адмирал Шейла Уилис

Уилис бе във възторг, че отново е на своя дреднаут, мястото на всеки истински адмирал. Бе оставила две манти над Реджак и за пръв път Хаким Алаху бе сметнал присъствието им за успокояващо, а не за заплашително.

„Юпитер“ летеше към Земята. От всички хора на борда на дреднаута само сто шейсет и трима отказаха да се присъединят към нея. Вместо да ги притисне, адмирал Уилис им каза да последват собствената си съвест. Те знаеха заповедите на председателя, бяха видели кадрите от Уск (някои от тях дори бяха участвали в операцията) и бяха чули осъдителната прокламация на крал Питър.

Много малко от тези, които служеха под нейно командване в Реджак, не подкрепиха избора й. По време на престоя си на океанския свят войниците бяха видели как „подлите бунтовници“ просто се опитват да си изкарват прехраната. Бяха се убедили със собствените си очи колко изкривени и неточни са гръмките обвинения на Ханзата.

Тези, които настояваха да се следва линията на ЗВС, бяха най-вече поддръжници на генерал Ланиан. Уилис гледаше да се държи добре с тях и им обеща да ги пусне близо до Земята, но само при определени условия. Така беше правилно и достойно (макар че това решение можеше да се обърне срещу нея някой ден). Но те все още бяха членове на Земните въоръжени сили, дори и да бяха объркани относно легитимността на водачите си.

— Приближаваме периферията на Земната система, адмирале. Колко близо ще наредите да се приближим?

— Достатъчно, за да оставим товара си пред вратата. Подгответе затворниците за излитане.

Бе наредила една от совалките да откара войниците, които не искаха да участват в нейния „метеж“. Инженерите бяха подобрили системите, бяха деактивирали оръжията и бяха сложили ограничители на двигателите, за да забавят максималната скорост. На совалката щеше да й трябва половин ден, за да стигне до корабостроителниците на астероидите.

Уилис се протегна, изправи се и каза:

— Ще ида да видя генерала.

Спусна се до хангарите, където държаха под стража червендалестия генерал Ланиан. След изстрела от зашеметителя той бе имал главоболие няколко дни, но сега то бе отзвучало. Гледаше я гневно и възмутено.

— Спечелихте си враг до живот, Уилис.

Умишлено не спомена чина й.

— Може би ще спя по-спокойно, като знам, че съм спасила населението на цял един свят от лошите ви решения… или би трябвало да кажа: лошите решения на председателя?

— Трябва да кажете: „Слушам, генерал Ланиан“ и да изпълнявате заповедите.

Тя го изгледа изумено.

— Бих се радвала да поговорим по-дълго, но винаги мога да поговоря със стената, ако ми се прииска да участвам в подобна ползотворна дискусия. Трябва да сте ми благодарен, че ви водим у дома, вместо в Конфедерацията, където щяхте да бъдете съден.

— Не бихте посмели. Дори вие знаете, че е опасно.

— Знам повече, отколкото преди, генерале. Ако това ще ви послужи като утешение, доскоро за мен бе чест да служа под ваше командване. Може би някой ден ще се промените…

Той се взря в совалката със смесица от изненада, гняв и гордост, докато гледаше как войските му се качват на борда.

— Една совалка? Тя побира само сто души.

— Сто души с удобства — поправи го Уилис. — Вие сте сто шейсет и трима, но пък вашите лоялни войници от ЗВС винаги са готови на саможертва.

— Правите голяма грешка — изръмжа Ланиан.

— О, определено бяха направени много грешки. Различията идват от интерпретацията им.

Бе обмисляла да предаде Ланиан на Конфедерацията като военнопрестъпник, но пък самата тя не знаеше къде е нейното място. Не бе сигурна кой от двамата е по-вероятно да бъде изправен пред съд.

Най-много я тревожеше обаче Конрад Бриндъл. Беше си облякъл парадната униформа, след като го бяха заключили в каютата му — Уилис бе решила да не го изпраща в трюма при останалите. Почувства се доста неловко, когато той дойде в хангара, за да се присъедини към Ланиан. Изражението му бе неразгадаемо.

— Сигурен ли сте, че няма да размислите, лейтенант-командир?

Гласът му беше леден.

— Не мога с чиста съвест да участвам в метеж срещу върховното командване и правителството на Земята. Собственият ми син вече избра да стане дезертьор. Това е достатъчен позор за семейството ни, благодаря.

Обърна й гръб и последва Ланиан на борда. Щеше да пилотира лично.

Совалката излетя.

Уилис изпитваше угризения, искаше й се нещата да се бяха развили по друг начин, но пък тежките решения рядко бяха безпроблемни.

Върна се на мостика. Сега имаше истинска бойна група под свой контрол и на председателя Венцеслас щеше да му е крайно неприятно да загуби толкова съществена част от бездруго намалелия си флот. Десет манти и един дреднаут.

— Курс към Терок — заповяда адмирал Шейла Уилис. — Да видим дали крал Питър няма да намери работа за няколко бойни кораба.